Елън Бърстин – Уикипедия

Елън Бърстин Ellen Burstyn
американска актриса
Елън Бърстин (2007)
Родена	Една Рей Джилули 7 декември 1932 г. (92 г.) Детройт, САЩ
Религия	Суфизъм[1]
Националност	САЩ
Работила	актриса
Актьорска кариера
Активност	1958-днес
Оскари	най-добра женска роля: 1974 „Алис не живее вече тук“
Златен глобус	Най-добра актриса в драма: 1978 „Догодина по същото време“
БАФТА	Най-добра актриса 1975 „Алис не живее вече тук“
Семейство
Съпруг	Уилям Александър (1950-1957; развод) Пол Робъртс (1958-1962; развод) Нийл Бърстин (1964-1972; развод)
Деца	1
Уебсайт	ellenburstyn.net Страница в IMDb
Елън Бърстин в Общомедия

Елън Бърстин (на английски: Ellen Burstyn) е американска актриса, носителка на много престижни награди, между които и „Оскар“. Номинирана е за „Оскар“ 5 пъти. ^[2]

Елън Бърстин е родена, като Една Рей Джилули на 7 декември 1932 г. в Детройт, Мичиган. ^[3] Тя е дъщеря на Корин Мари и Джон Остин Джилули, описва своя произход като „ирландски, френски, холандски от Пенсилвания, малко канадски индианец“. ^[4][5] Бърстин има по-голям брат Джак и по-малък брат Стив. ^[3][6] Родителите ѝ се развеждат, когато е малка, и тя и братята ѝ живеят с майка си и втория си баща. ^[3]

Бърстин посещава техническа гимназия Кас, подготвително училище за университет, което позволява на учениците да избират конкретна област на обучение. Тя завършва модна илюстрация. ^[7] В гимназията е мажоретка, член на ученическия съвет и президент на своя драматичен клуб. Напусна гимназията по време на последната си година, след като се проваля в часовете си. ^[8][9] Скоро след това работи като танцьорка под името Кери Флин, а след това като модел до 23-годишна възраст. ^[10] По-късно тя се премества в Далас, където продължава да моделира и работи в други модни работни места, преди да се премести в Ню Йорк.^[11]

От 1955 до 1956 г. Бърстин се появява като танцуващо момиче в „Шоуто на Джаки Глийсън“ под името Ерика Дийн. ^[12] След това решава да стане актриса и избира името „Елън Макрей“ като свое професионално име, по-късно променя фамилното си име след брака си през 1964 г. с Нийл Бърстин. ^[13]

На 24 години тя прави своя актьорски дебют на Бродуей през 1957 г. и скоро започва да се появява в телевизионни предавания. Звездата ѝ изгрява няколко години по-късно с всепризнатата ѝ роля в „Последната прожекция“ (1971), която ѝ донесе номинация за Оскар за най-добра поддържаща женска роля. Следващата ѝ поява в „Заклинателят“ (1973) ѝ носи номинация за Оскар за най-добра женска роля. Филмът остава популярен и няколко публикации го смятат за един от най-великите филми на ужасите на всички времена. Тя продължава с филма на Мартин Скорсезе „Алис не живее вече тук“ (1974), като печели Оскар за най-добра женска роля. През 1975 г. тя печели наградата Тони за най-добра актриса за ролята си в пиесата в „Догодина по същото време“. Изпълнението ѝ във филмовата адаптация от 1978 г. ѝ носи награда Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия.

Елън Бърстин се появява в множество телевизионни филми и получава по-нататъшно признание за изпълнението си във филмите „Възкресение“ (1980), „Американско сватбено одеало“ (1995) и „Реквием за една мечта“ (2000). За ролята на самотна наркозависима жена в последния, тя отново е номинирана за Оскар и Награда на Гилдията на актьорите. През 2010 г. тя се появява в телевизионни сериали, включително политическите драми „Политически животни“ и „Къща от карти“, като и двете ѝ спечелват номинации за награда Еми.

Написва книгата „Уроци как да не изневеряваш на самия себе си“ (Lessons in Becoming Myself).

Елън Бърстин се омъжва за Бил Александър през 1950 г. и се развежда през 1957 г.

На следващата година тя се омъжва за Пол Робъртс, от когото осиновява син на име Джеферсън през 1961 г. Двойката се разведе през същата година. ^[14]

През 1964 г. тя се омъжва за актьора Нийл Нефю, който по-късно променя името си на Нийл Бърстин. Тя описва Нийл Бърстин като „очарователен и забавен, ярък, талантлив и ексцентричен“, но шизофренията го прави жесток и той в крайна сметка я напуска. ^[15] Той опитва да се помирят, но в крайна сметка се развеждат през 1972 г. В автобиографията си Елън Бърстин разкрива, че той я е преследвал шест години след развода им и че е нахлул в къщата ѝ и я е изнасилил. Не са повдигнати обвинения, тъй като съпружеското изнасилване тогава не е считано за престъпление. Той се самоубива през 1978 г.^[16]

Елън Бърстин е възпитана като католичка, но след това се присъединява към всички религиозни вероизповедания. ^[17] Тя следва форма на суфизъм, обяснявайки: „Аз съм дух, който се отваря към истината, която живее във всички тези религии... Винаги се моля на Духа, но понякога е на Богинята, понякога е на Исус... понякога се моля на Ганеша, ако имам нужда от премахване на препятствие. Гуан Ин е едно от любимите ми проявления на божественото, въплъщение на състраданието... Така че имам Гуан Ин в себе си през цялото време.“ ^[18] В края на 30-те си години тя започва да учи за духовността под ръководството на Пир Вилаят Инайат Хан, който ѝ дава духовното име Хадия, което означава „онази, която е напътствана“ на арабски. ^[18]

През 1970-те години Елън Бърстин е активист в движението за освобождаване на осъдения боксьор Рубин „Ураган“ Картър от затвора. ^[19] Тя е поддръжник на Демократическата партия ^[20] и се появява в документалния филм от 2009 г. „PoliWood“. Тя е президент на Асоциацията на актьорите от 1982 до 1985 г. ^[21] Бърстин също е в борда на селекционерите на наградите „Джеферсън“ за обществена служба. ^[22] През 1997 г. тя е въведена в Залата на славата на жените в Мичиган. ^[23] От 2000 г. тя е съпрезидент на „Actors Studio“, заедно с Ал Пачино и Алек Болдуин. ^[24] През 2013 г. тя е въведена в Американската театрална зала на славата за работата си на сцената. ^[25]

• Burstyn, Ellen (2006). Lessons in Becoming Myself. Riverhead Books (New York City, New York). ISBN 978-1-59448-929-7.

• В Общомедия има медийни файлове относно Елън Бърстин
• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Елън Бърстин
• Елън Бърстин Архив на оригинала от 2009-04-30 в Wayback Machine. Официален сайт
• Елън Бърстин в Internet Movie Database
• Елън Бърстин в
• Елън Бърстин Биография

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF Emmy FAST GND Grammy ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NLA PLWABN SNAC IdRef VIAF WorldCat