ФК Енерги – Уикипедия

Енерги Котбус
FC Energie Cottbus e.V.
Емблема на футболния клуб
Прозвище	„Енерги“, „Лаузицерите“ Членове: 1539 Фенклубове: 57
Основан	31 януари 1966
Държава	Германия
Стадион	Стадион на дружбата Котбус, Германия
Капацитет	22 528
Президент	Улрих Лепш Щефен Хайдрих-изп. директор
Старши треньор	Клаус-Дитер Волиц
Първенство	Регионална лига
2022/23	Регионална лига, 1-во
Спонсор	Пени Маркт (Penny Markt)
Екипировка	Залер (saller)
Уебсайт	www.fcenergie.de
Екипи и цветове
Домакин Гост
ФК Енерги в Общомедия

ФК Енерги Котбус (на немски: FC Energie Cottbus) е германски футболен отбор от град Котбус, район Лаузиц в провинция Бранденбург. Основан е през 1963 г. в ГДР по онова време. Клубът бързо е подсилен чрез масов трансфер на футболисти от Активист Бриске-Ост, нареден от източногерманските власти, които често се намесвали в спортните дела на страната и футболните отбори, поради политически причини. Енерги Котбус е последният отбор от бившата ГДР, който е играл в Първа Бундеслига.

Отборът може да проследи корените си до клуб, основан от миньори през 1919 г. в тогавашния град Марга. Глюкауф Марга играе до 1925 г., когато миньорите напускат и създават нов отбор – „Щурм Марга“, който е разформирован от нацистите през 1933 г.

Клубът изплувал през 1949 г. като Франц Меринг – Марга, става Активист Бриске-Ост през 1950 г. Преименуван е на Активист Бриске – Сенфтенберг през 1954 г. и играе в Оберлигата на ГДР. В повечето случаи завършва в средата на таблицата до пагубното изпадане до четвърта Окръжна лига на Котбус в началото на 60-те години. Играчите преминават в отбора на Енерги Котбус през 1963 г.

В средата на 60-те реорганизационната програма на режима довежда до разделение на футболни и спортни клубове и създаването на Бе Ес Ге Бодо Крауц под патронажа на местната въгледобивна мина. Клубът играе за кратко под това име и бързо е преименуван на Енерги през 1966 г.

Преди падането на Берлинската стена Енерги Котбус участва 21 години във втората лига на ГДР, а за шест години участва и най-високия ешелон на Източна Германия. Първото класиране е на 7 юли 1973 г. чрез гол на станалия по-късно мениджър на отбора Клаус Щабах в баража срещу Форвертс Щралзунд (краен резултат 1:1). Понеже по нареждане на комунистическата партия Динамо Берлин получавал най-талантливите играчи, а за Енерги оставали футболисти с по-скромни възможности, „лаузитцерите“ не могат да се задържат в първата лига. Така последвали четири изпадания след класиране в елитната дивизия (1974, 1976, 1982 и 1987 г.) и едва през 1989 г. клубът може да се похвали с оставане, което води до истински фурор в Котбус. След Динамо Дрезден и Ханза Росток Енерги може да се похвали с най-високата домакинска посещаемост в лигата. Седмото място дава право на отбора за участие в европейските турнири, но през последния сезон на първенството на ГДР пререгистрираният Енерги Котбус финишира предпоследен.

Отборът приема името ФК Енерги през 1990 г. след обединението на Германия. Поради слабото си представяне в предходния сезон, Енерги Котбус е определен да играе в Оберлигата, трета дивизия на страната. Второто място през 1993/94 дава право на участие в квалификации за класиране във Втора Бундеслига. Там „лаузитцерите“ се провалят при конкуренцията на Цвикау и Бранденбург, но затова си осигуряват право на участие в новоучредената Регионална лига. За участието си там клубът си осигурява услугите на треньора Едуард Гайер, който постига необикновена серия – от 1996 до 1997 г. Енерги е непобеден в 57 официални срещи. В два драматични мача срещу Хановер 96, коравите бранденбургци преодоляват „червените“ от Севера и печелят правото да играят във втора лига. Само седмица по-късно Енерги става вторият аматьорски отбор в историята на германския футбол, който достига до финал за Купата на Германия на Олимпийския стадион в Берлин. „Магическото трио“ Балъков, Бобич и Елбер обаче надиграват източногерманците без особени проблеми и крайният резултат е 0:2.

Само три години след това отборът на Котбус постига нов значим успех – през 2000 г. той вече принадлежи към елита на Германия. При това напук на всички предварителни прогнози Енерги не изпада, което се смята за значителна изненада. Финансовата криза, фалитът на медийните корпорации Кирх и Премиере дава негативни последици върху по-малките отбори, което важи с пълна сила за Енерги Котбус. Пониженият бюджет при по-малките приходи се оказва недостатъчен и клубът изпада във Втора Бундеслига през 2003 г.

На 6 април 2001 г. Енерги Котбус става първият отбор от Бундеслигата, който започва официална среща от шампионата (срещу Волфсбург) само с чужденци.

От сезон 2003/04 Енерги играе отново във Втора Бундеслига, като за малко пропуска нова промоция. Тимът завършва с равни точки с Майнц 05, но по-лошата голова разлика дава предимство на възпитаниците на Юрген Клоп. Последвалото издание на втора лига през 2004/05 е истинска катастрофа, а изпадането в регионалните групи е избегнато благодарение на един-единствен гол в повече от конкурентите от Айнтрахт Трир. Наставник вече е Петрик Зандер.

Приоритетите на отбора за сезон 2005/06 са отново да се избегне изпадане в трета дивизия, а класирането в Първа Бундеслига официално не се поставя като цел. В предпоследния кръг обаче Енерги побеждава 1860 Мюнхен и си осигурява третото място, а с това и изненадващо класиране в първа дивизия.

През 2006/07 борбата за оставане е безкомпромисна и за радост на привържениците на „лаузитцерите“, те побеждават Байер Леверкузен като домакин с 2:1 (31. кръг) и с това избягват изпадането.

Уволнението на Петрик Зандер става факт след 6. кръг на следващия сезон и домакинска загуба от Волфсбург, като Енерги има едва 2 точки от 6 мача. Мястото на предишния треньор се заема от словенеца Боян Прашникар. На 16 февруари 2008 г. бундесканцлерът Ангела Меркел става почетен член на клуба на привържениците на отбора. През пролетния полусезон Енерги трепери за мястото си в елита до последния момент, въпреки победата с 2:0 над гранда Байерн Мюнхен. Борбата завършва успешно в крайна сметка, след като Хамбург е победен с 2:0 в предпоследния кръг. Кампанията 2008/09 се оказва фатална за бъдещето на отбора в Първа Бундеслига – след като Енерги финишира на 16-о място новият регламент на първенството предвижда те да играят срещу третите от втора дивизия. След две загуби в баражите срещу Нюрнберг с по 0:3 и 0:2 Енерги изпада във Втора Бундеслига. Треньорът Прашникар е освободен, а на негово място е назначен Клаус-Дитер Волиц, бивш наставник на Оснабрюк.

От 2007 г. насам цветовете на Енерги Котбус се защитават и от българския национален футболист Станислав Ангелов. При неговия трансфер германският клуб използва клауза в договора на играча и го закупува при сравнително ниска сума, което кара софийският Левски да подаде жалба пред Европейската футболна централа.

Енерги Котбус играе своите домакински срещи на Стадиона на дружбата в Котбус. След реконструкция през 2007 и 2008 г. стадиона обгръща цялото футболно игрище. Общият капацитет на съоръжението е 22 528 места (10 949 от които са покрити седящи места, 7795 покрити и 3630 открити правостоящи места, както и 154 места за хора в неравностойно положение). Средната посещаемост през сезона 2007/08 е средно 16 598 зрители.

• Участия в Първа Бундеслига: 2001, 2002, 2007, 2008
• Класиране в Първа Бундеслига: 2000, 2006
• Класиране във Втора Бундеслига: 1997 (Шампион на Регионалната лига)
• Финалист за Купата на Германия: 1997
• Шампион на Бранденбург: 1995, 1996, 1997, 1998 (Втори отбор), 2000 (Втори отбор)

• Вечно класиране на Първа Бундеслига: 30. място, 211 точки.

Някои от привържениците на Енерги Котбус поддържат приятелски отношения с феновете на Щутгарт, като началото на тази дружба започва от сезон 1996/97, когато третодивизионният тим на „лаузитцерите“ напълно изненадващо достига до финала за Купата на Германия, който губи от „швабите“ с 0:2. Въпреки това източногерманците празнуват заедно с щутгартците. Приятелството е заздравено през шампионата 2002/03, когато вече изпадналият от Първа Бундеслига Енерги Котбус завършва наравно с Борусия Дортмунд като гост и така класира Щутгарт директно в Шампионската лига като втори в класирането.

Съперничествата на клуба са главно с отбори от бившата Източна Германия – предимно Динамо Дрезден и Ханза Росток, както и западноберлинския Херта Берлин – и са продиктувани от стремежа на тези отбори да бъдат най-силния отбор на германския Изток. Двубоите с Херта Берлин са особено вълнуващи и изненадващо „бранденбургците“ печелят в 7 от общо 12 мача срещу берлинчани.

От 2006 г. официалният химн на отбора е песента Fußball ist hier на формацията Пимп юър Хоумтаун. Тя е написана от няколко местни музикални групи и съпровожда излизането на футболистите на терена за домакинските срещи на Стадиона на дружбата. Преди това химн на отбора е Energie, wir sind da wie noch nie на Ди Юбелтетер.

Треньрът на Енерги Котбус за сезон 2009/10 се казва Клаус-Дитер Волиц и е роден на 19 юли 1965 г. Помага му Маркус Фелдхоф (29 август 1974 г.).

№		Играч	Рождена дата	В отбора от	См	Кг	Мач.	Гол.	Предишни клубове
Вратари
1		Ларс Хиршфелд	17.10.1978	2009	190	86	0	0	Клуж, Русенборг, Тромсьо ИЛ, Лестър Сити, Дънди Юнайтед, Джилингам, Тотнъм Хотспър, Калгари Сторм, Ванкувър Уайткапс, Калгари Сторм, Енерги Котбус, Едмънтън Дрилърс
30		Герхард Тремел	16.11.1978	2006	190	89	66	0	Херта Берлин, Хановер 96, Унтерхахинг, 1860 Мюнхен, Олхинг, Байерн Мюнхен, Лоххаузен
34		Франк Леман	29.04.1989	2009	191	78	0	0	Айнтрахт Франкфурт, Щутгарт, Албщат 07, Шьомберг, Цимерн, Шьомберг
Защитници
3		Виталий Соколенко	21.06.1982	2009	180	75	2	1	Полония Битом, Десна Чернигов, Горник Лечна, Енергетик Бурщин, Борисфен Бориспол Киев, Система Черняхов, Система Борекс Бородянка, Освита Бородянка
6		Врагел да Силва	29.03.1974	2001	186	86	172	14	Улм 1846, Карлсруе, Брьонбю ИФ, Кампо Гранде
15		Александер Битроф	19.09.1988	2008	186	77	6	1	Глюкауф Бриске-Зенфтенберг, Зенфтенберг
17		Даниел Цибих	21 януари 1983	2006	183	76	93	2	Хамбург, Динамо Дрезден, Грьодиц 1911
24		Игор Митрески	19.02.1979	2009	180	78	70	0	Жерминал Беерсхот, Енерги Котбус, Бейтар Йерусалим, Металург Запорожие, Спартак Москва, Силекс Кратово, Напредок Кичево, Караорман Струга, Македония Скопие
25		Маркус Бърженска	25.05.1984	2009	196	87	6	0	Дуисбург, Борусия Дортмунд, Люнен 05
27		Овидиу Бурка	16.03.1980	2009	186	77	13	0	Бейджинг Гуоан, Енерги Котбус, Национал Букурещ, Динамо Букурещ, Университатя Крайова, Вентфорет Кофу, ДЖЕФ Юнайтед, ЕМЕЛЕК Гуаяакил
33		Марио Цвитанович	06.05.1975	2007	182	78	71	0	Динамо Загреб, Жерминал Беерсхот, Наполи, Дженоа, Венеция, Хелас Верона, Динамо Загреб
36		Петер Хакенберг	06.02.1989	2005	196	90	0	0	Пльон, Преец
Полузащитници
2		Томас Франке	21 януари 1988	2003	183	71	0	0	Айнхайт Перлеберг, Ханза Витсток
4		Станислав Ангелов	12.04.1978	2007	179	73	64	4	Левски София, ЦСКА София
5		Заша Дум	03.07.1986	2009	188	85	4	0	Байер Леверкузен, Алемания Аахен, Байер Леверкузен, Лангенфелд
7		Тимо Рост	29.08.1978	2002	181	77	215	11	Аустрия Виена, Щутгарт, Нюрнберг, Амберг, Хапург
8		Роджер	10.08.1985	2009	185	80	1	0	Фигерензе, Гуарани Кампиняш, Жувентуде Кашиас до Сул, Понте Прета, Палмейрас, Санто Андре, Униао Сан Жоао
10		Стивен Ривич	09.08.1985	2006	181	74	50	3	Пула, Сен Трюиден, Шалке 04, Истра Пула
13		Юлиан Бьорнер	21 януари 1991	2009	188	84	1	0	Рот-Вайс Ерфурт, Вимария Ваймар, 1903 Ваймар
16		Марко Курт	18.08.1978	2008	178	73	14	0	Ерцгебирге Ауе, Лайпцих, Хале, Айслебен, Клостермансфелд
18		Марк-Андре Крушка	29.06.1987	2009	178	75	3	0	Брюж, Борусия Дортмунд, Рауксел, Арминия Икерн
20		Жаи Шао	10.04.1980	2006	188	83	56	8	1860 Мюнхен, Бейджинг Гуоан
29		Денис Сьоренсен	24.05.1981	2007	193	84	68	8	Митюлан, Норшелан, Фарум, Балеруп, Сковлунде
37		Нилс Миатке	30 януари 1990	2000	176	73	4	0	Драххаузен
Нападатели
9		Емил Юла	3 януари 1980	2008	192	85	34	8	Оцелул Галац, Университатя Клуж
11		Леонард Квеуке	12.07.1987	2009	188	91	3	0	Айнтрахт Франкфурт, Дунайска Стреда, Стийл Азин Кашан, Естегхлал Техеран, Синтра Яунде, Импотс Яунде, Синтра Яунде, Интер Старс Яунде
14		Серджу Мариан Раду	10.08.1977	2009	182	68	74	28	Кьолн, Волфсбург, Щутгарт, Волфсбург, Енерги Котбус, Национал Букурещ, Льо Ман, Национал Букурещ, Рапид Букурещ, Олимпия Сато Маре, Жиул Петрошани, Виторул Орадя, Валчея, Петролул Драгашани
19		Марк Цимерман	22.03.1990	2003	176	66	0	0	Грюн-Вайс Вайсвасер
26		Нилс Петерсен	06.12.1988	2009	188	79	4	0	Карл Цайс Йена, Германия Халберщат, Айнхайт Вернигероде
32		Ади	15.12.1985	2009	181	75	1	0	Аустрия Кернтен, ЛАСК Линц, Мирасол, Насионал Сао Паоло, Клубе де Регаташ Бразил Масейо, Интер Лимейра

Безспорно бившият национален селекционер на ГДР Едуард Гайер е най-успешният наставник в историята на отбора. Под негово ръководство са постигнати финал за Купата на Германия (1997 г.) и класирания във Втора (1997 г.) и Първа Бундеслига (2000 г.).

	Име	Период
	Гюнтер Гутман	1982 – 1984
	Фриц Бола	1984 – 1990
	Ханс-Юрген Щенцел	1990 – 1992
	Улрих Николински	1992 – 1994
	Едуард Гайер	1994 – 2004
	Петрик Зандер	2004 – 2007
	Хайко Вебер	2007
	Боян Прашникар	2007 – 2009
	Клаус-Дитер Волиц	от 2009

• На 6 април 2001 г. Енерги става първият отбор от Първа Бундеслига, който започва среща от първенството с единадесеторка, съставена само от чужденци. Освен това още трима души от резервите не са германци. През същия този сезон Енерги често започва с 9 или 10 чужденци.
• Комунистическото правителство на ГДР има традицията да кръщава спортни клубове на социалистически герои – Франц Меринг е бил германски социалистически политик и журналист. Написал е биография на Карл Маркс и е бил изявен поддръжник на комунизма.
• Германският канцлер Ангела Меркел е почетен член на клуба на привържениците на Енерги.

• Официален сайт

Портал „футбол“