Жан II – Уикипедия

Жан II Jean II de France
крал на Франция
Жан II ок. 1349 г. Най-стария от съхранените кавалетни портрети.
Роден	26 април 1319 г. Льо Ман, Франция
Починал	8 април 1364 г. (44 г.) Лондон, Кралство Англия
Погребан	Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Религия	християнство
Управление
Период	1350 – 1364
Предшественик	Филип VI
Наследник	Шарл V
Други титли	херцог на Нормандия и Гиена; граф на Анжу, Мен и Поатие
Герб
Семейство
Род	Валоа
Баща	Филип VI
Майка	Жана Бургундска
Братя/сестри	Филип Валоа
Съпруга	Бона Люксембургска (1315 – 1349) (28 юли 1332 – 11 септември 1349) Жана Овернска (9 февруари 1350 – 29 септември 1360)
Деца	Шарл V Луи I Валоа-Анжуйски Жан дьо Бери Филип II Жан Френска Мария Френска Изабела дьо Валоа (1348 – 1372)
Други роднини	Бланка Валоа (леля)
Жан II в Общомедия

Жан II Добрия (на френски: Jean II 'le Bon'; * 16 април 1319, Льо Ман; † 8 април 1364, Лондон) е втори крал на Франция от дом Валоа от 1350 г., херцог на Нормандия и граф на Анжу и Мен (1332 – 1350), граф на Поатие (1344 – 1350) и херцог на Гиен (1345 – 1350).

Син е на френски крал Филип VI (* 1293; † 22 август 1350) и на Жана Бургундска (* 1293, † 1348). Брат е на Филип дьо Валоа, първи херцог на Орлеан.

Жан е коронясан за крал на Франция през 1350 г. в Реймс след смъртта на баща си. Той е обграден от слаби и бедни администратори, които предпочитат да живеят на негов гръб. Основната им цел е да грабят кралската хазна.

През 1354 г., зетят на Жан и негов братовчед Шарл Злият организира убийство на конетабъла на Франция Шарл де ла Серда, на когото Жан дава да се разпорежда с Графство Шампан, Бри и Ангулем. След скандал с конетабъла на Рождество през 1353 г. в Париж Шарл Злият организира неговото убийство, осъществено на 8 януари 1354 година от родния брат на Шарл – Филип, граф на Лонгвил. Шарл Злият не скрива своето участие в заговора и в течение няколко дни води преговори с англичаните за военна помощ срещу крал Жан II Добрия, чийто фаворит е убитият конетабъл.

През декември 1355 г. Шарл Злият е въвлечен в неудачен държавен преврат, целта на който е замяна на Жан II с дофина. Жан се опитва да се примири със сина си, като му дарява титлата на нормандски херцог. Имащ ленни владения в Нормандия, Шарл Злият постоянно стои при новия херцог на Нормандия, което поражда опасения у Жан ІІ Добрия за възможността от нов заговор против короната. На 5 април 1356 г. Жан II под предлог, че е на лов, неочаквано пристига в Руан, нахълтва в замъка на дофина по време на пир, неочаквано арестува Шарл Злия и го хвърля в затвора. Четирима от главните му симпатизанти (двама от които са участвали в убийството на Шарл де ла Серда) са екзекутирани без съд. Шарл е отведен в Париж, а след това е прехвърлян от затвор в затвор. Най-накрая е затворен в крепостта на Шато Гаяр, където40 г. по-рано е намерила смъртта си (убита) неговата баба Маргарита Бургундска.

В битката при Поатие през 1356 г. английският престолонаследник Едуард, Черния принц разгромява Жан и френският крал е отведен в Англия като пленник. Докато бъде договорен мирът, той е затворник последователно в Уиндзор, Хертфорд, замъка Съмъртън в Графство Линкълн и накрая в Тауър. Като затворник англичаните му дават всички кралски привилегии и той се наслаждава на кралски живот. Принуждават го обаче да подпише унизителните Лондонски договори, които синът му Шарл (управляващ Франция в този момент) отхвърля. Договорът от Бретини през 1360 г. определя откуп от 3 млн. ливри за свободата на Жан. В замяна за Жан англичаните получават сина му граф Луи I Валоа-Анжуйски, Жан дьо Бери, Луи II дьо Бурбон и други аристократи, докато Жан се върне във Франция и събере парите за откупа. Докато Жан събира парите, Луи I бяга от Англия. Ядосан, че синът му нарушава кралското достойнство и неспособен да събере парите за откупа, Жан се предава отново на англичаните. Пристига в Англия в началото на 1364 г. и печели възхищението им.

Умира няколко месеца по-късно в Лондон. Тялото му е отнесено във Франция и погребано в Сен Дени. Жан е наследен на трона от сина си Шарл V.

Жан II се жени два пъти.

1. ∞ 28 юли 1332 за Бона Люксембургска (* 1315, † 11 септември 1349), дъщеря на краля на Бохемия Ян Люксембургски и първата му съпруга Елишка Пршемисловна. Заради красотата и образованието си тя бързо започва да има влияние във френския двор. Нейните противници разказват, че имала изневяри. Бона умира от чума. От нея Жан има 11 деца, 7 от които порастват:

• Шарл V Мъдри (* 1338, † 1380), крал на Франция от 1364 г.
• Катерина (* 1338, † 1338)
• Луи I Валоа-Анжуйски (* 1339 † 1384), херцог на Анжу и на Турен. Осиновен от Джоана I, кралица на Неапол.
• Жан дьо Бери (* 1340 † 1416), херцог на Бери и граф на Оверн, наместник на кралете Шарл V и Шарл VI в Лангедок, прославен меценат. Надживява всичките си синове. Графство Оверн е даден като зестра за неговата дъщеря – преминало впоследствие към един от Бурбоните.
• Филип II Смели (* 1342 † 1404), херцог na Бургундия от 1363 г., основател на Бургундския клон на династията Валоа. В резултат на изгодния брак с Маргарита III (1350 – 1405), наследница на Фландрия, Артоа, Невер, Рител и Франш Конте, съществено увеличава своите владения, полагайки начало на могъща държава на бургундските херцози. Филип II и неговите потомци Жан Безстрашни, Филип III Добрия и Шарл Дръзки играят значителна роля в историята на Франция. Мъжката линия се прекъсва в 1477 г. със смъртта на Шарл Дръзки. Единствената дъщерята на последния, Мария Бургундска, се омъжва за император Максимилиан I, носейки му като зестра историческата Нидерландия (съвр. Нидерландия, Белгия и Люксембург).
• Жана Наварска (* 1343, † 1373), жена на Шарл Злия (* 10 октомври 1332, † 1 януари 1387), крал на Навара от 1349 г.
• Мария Френска (* 1344, † 1404), жена на Роберт I, херцог на Бар.
• Агнес (* 1345, † 1349)
• Маргарита (* 1347 † 1352)
• Изабела Валоа (* 1348 † 1372), ∞ за Джан Галеацо Висконти (1351 – 1402), херцог на Милано.

∞ 2. 19 февруари 1350 за Жана Овернска (* 8 май 1326, † 29 септември 1360), графиня на Оверн и на Булон, от която има две деца, които умират млади:

• Бланш (*/† 1350)
• Катерина (*/† 1352).

• Портрети на децата
• 
  Шарл V
  син и наследник
• 
  Луи I Анжу
  син
• 
  Жан дьо Бери
  син
• 
  Филип Бургудски
  син

• François Autrand, Charles V : le Sage, Fayard,‎ 1994, 909 p. (ISBN 9782213027692) 
• Raymond Cazelles, Société politique, noblesse et couronne sous Jean le Bon et Charles V, Paris-Genève, 1982 (Mémoires et documents publiés par la Société de l'École des chartes, 28)
• Raymond Cazelles, Étienne Marcel, Taillandier, 1984
• Jean Favier, La guerre de Cent Ans, Fayard,‎ 1980. (ISBN 2213008981) 
• Jean Deviosse, Jean le Bon, Fayard, 1985 (ISBN 2213015589)
• Georges Minois, La guerre de Cent Ans : Naissance de deux nations, Perrin,‎ janvier 2008 (ISBN 978-2-262-02440-6) 
• Семёнов И. С.: Христианские династии Европы

• Жан II, Find-A-Grave
• Jean II de Valois, fmg.ac