Жуниньо Пернамбукано – Уикипедия

Жуниньо Пернамбукано
Лична информация
Прякор	Жуниньо, Жуни
Роден	Антонио Аугусто Рибейро Рейш Жуниор 30 януари 1975 г. (49 г.) Ресифе, Бразилия
Ръст	178 см
Пост	атакуващ халф
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1993–1994 1995–2001 2001–2009 2009–2011 2011–2012 2013 2013 Общо: Спорт Ресифе Вашко да Гама Олимпик Лион Ал-Гарафа Вашко да Гама Ню Йорк Ред Булс Вашко да Гама 24 111 248 40 50 13 21 507 (2) (26) (75) (15) (11) (0) (2) (131)
Национален отбор²
1999–2006 Бразилия 40 (6)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 21 юли 2013. 2. Информацията е актуална към 30 май 2011.
Жуниньо Пернамбукано в Общомедия

Антонио Аугусто Рибейро Рейш Жуниор (на португалски: Antônio Augusto Ribeiro Reis Junior, произнася се по-близко до Антониу Аугущу Рибейру Рейш Жуниор), по известен като Жуниньо и Жуниньо Пернамбукано, е бразилски футболист. Жуниньо е смятан за най-великия изпълнител на преки свободни удари за всички времена.

Жуниньо започва спортната си кариера през 1993 г. в родния си отбор „Спорт Клуб до Ресифе“ (1993-1994). От 1995 до 2001 г. той играе в „Вашко да Гама“. Той става двукратен шампион на Бразилия. През 1998 печели и Копа Либертадорес. През тези години Вашку да Гама е сила, заедно с Жуниньо, Ромарио, Едмундо и Жуниньо Паулиста. През 2001 г. преминава в „Олимпик Лион“. Преди да отиде в Лион, тимът никога не е ставал шампион на Франция. Печели с „Лион“ седем титли на Франция в 7 поредни сезона. Той е основен играч и капитан на отбора. Щатен изпълнител на статични положения. След края на сезон изразява желание да напусне Лион. На 26 май 2009 контрактът му е официално прекратен. В средата на 2009 година подписва контракт с Ал-Гарафа. Капитан на отбора. Жуниньо печели требъл с Ал-Гарафа, които печелят титлата, купата на принца и катарската „Старс Къп“. Избран е за футболист на годината в Катар. През 2011 се появяват слухове, че може да премине в Анжи^[1] От лятото на 2011 отново облича екипа на „Вашку да Гама“. В края на годината удължава договора си. През сезон 2012 е капитан на „Вашку“. От началото на 2013 играе в Ню Йорк Ред Булс.^[2]

Дебютът му с националния отбор на Бразилия е на 28 март 1999 г. Бразилецът не участва в Копа Америка (2004), но играе за страната си в световните футболни квалификации и в Купата на Конфедерациите (2005), където прави забележително представяне. За първи път участва на световно първенство през 2006 г. в Германия. В срещата срещу Япония (4:1) отбелязва първия си гол на световни финали. След Мондиал 2006 се отказва от националния отбор.

п б р Бразилия на Мондиал 2006    · 1 Дида · 2 Кафу  · 3 Лусио · 4 Жуан · 5 Емерсон · 6 Роберто Карлош · 7 Адриано · 8 Кака · 9 Роналдо · 10 Роналдиньо · 11 Зе Роберто · 12 Рожерио Сени · 13 Сисиньо · 14 Луизао · 15 Крис · 16 Жилберто · 17 Жилберто Силва · 18 Минейро · 19 Жуниньо · 20 Рикардиньо · 21 Фред · 22 Жулио Сезар · 23 Робиньо ·   Треньор: Карлос Алберто Парейра

Портал „Футбол“