Забърдие – Уикипедия

Забърдието — поглед от Видлич, североизточно от с. Моинци.

Забърдие (варианти Забърге, Забърде, на сръбски: Забрђе или Zabrđe) е историко-географска област в пределите на днешна Сърбия и България.

Забърдието представлява котловина, разположена между планините Видлич и Вучи баба от север и долината на река Нишава и планината Чепън от юг. Обхваща Годечката котловина, а на запад достига до Пиротското поле. Релефът на Забърдието е нископланински и хълмист.

Тази област има сложен геологически строеж. Изградена е предимно от юрски и триаски варовити скали. Климатът е умерено-континентален.

До 1920 година Забърдието влиза в пределите на България, а от ноември същата година е разделена на две части. Сръбската част на Забърдието влиза в Община Цариброд (Димитровград), Западните покрайнини. Селата от Забърдието, намиращи се в Сърбия, са Бребевница, Височки Одоровци, Гуленовци, Моинци, Мъзгош, Петърлаш, Пъртопопинци, Радейна и Смиловци.

В частта на Забърдието, останала в България, влизат град Годеч и селата от Община Годеч: Букоровци, Връдловци, Върбница, Голеш, Каленовци, Лопушня, Мургаш, Разбоище, Ропот, Станянци, Туден и Шума, както и селата от Община Драгоман: Беренде, Беренде извор, Липинци, Прекръсте и Чепърлянци.

Най-големите реки в Забърдието са Нишава и нейният десен приток - Забърдска река.

На Забърде е наречена улица в квартал „Иван Вазов“ в София (Карта).