Бребевница – Уикипедия

Бребевница Бребевница/Brebevnica
Бребевница 43.0481, 22.8922
Страна	Сърбия
Окръг	Пиротски окръг
Община	Цариброд
Надм. височина	694 m
Население	25 души (2011)

Бребевница (на сръбски: Бребевница или Brebevnica) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

Село Бребевница се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 15 километра североизточно от Димитровград (Цариброд). Разположено е на юг от малката Забърдска река и на запад от днешната сръбско-българска граница.

Бребевница се споменава в османо-турски документи от средата на 15 век под името Бребетинци, а по-късно през втората половина на XVI век като Бребевниче или Бребовниче.^[1] В него е имало 23 домакинства с доходи от 1635 акчета.^[1] В джелепкешански регистър от 1576 година са записани трима джелепкешани от Бребевниче – Нешо Петри, Милю Брайкю и Йофко Пеше.^[2] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават също трима войнуци от селото – Велчо, син на Стоян, Лале, син на Димитри, и Никола Райкин.^[3]

По това време то е част от каазата Шехиркьой (Пирот). По време на кратката сръбска окупация през първата половина на 1878 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е част от Царибродска околия, Трънски окръг и е включено в община Станянци.

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година селото е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

През 1983 година край селото за открити залежи от огнеупорна глина.^[4]

Населението на Бребевница е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:

• 1900 г. – 352 души
• 1905 г. – 373 души
• 1921 г. – 365 души
• 1948 г. – 413 души
• 1953 г. – 372 души
• 1961 г. – 329 души
• 1971 г. – 233 души
• 1981 г. – 149 души
• 1991 г. – 90 души
• 2002 г. – 62 души
• 2011 г. – 25 души

• Манастир „Свети Димитър“, към който е имало килийно училище. Краеведът Богдан Николов пише, че в манастира са работели шест калугери и той е имал голямо културно значение за целия Царибродски край.^[5] По-късно манастирът е разрушен от турците, а монасите избягат в Света гора.^[5] След Освобождението е възстановен.
• Девет оброчни кръста, които опасват селото в кръг под формата на защитна сакрална зона. Краеведът Зденка Тодорова ги описва по следния начин: На селските гробища е оброкът на Св. Георги, в Долна махала е кръстът на Св. Архангел Михаил, над селската чешма има оброк на Св. Атанас, в местността „Бучумет“ е двуметровият кръст на Св. Никола Летни, недалеч от него в селското гумно на рода Андасарови е кръстът на Св. Петка, в местността „Бела яболка“ е кръстът на Св. Димитър, в местността „Магура“ край падналия на земята вековен дъб е кръстът на Св. Илия, в местността „Щърбеница“ е кръстът Пресвета и накрая в местността „Антанас“, където има фамилни гробища, е оброкът на Св. Елисей.^[6] Т.е. за защита на селото седем от оброците са поставени на важни места като чешмата, гробищата и от двете страни на манастира, а два са в частни имоти, където с поколения ги пазят ревниво.^[6] Особено интересен е двуметровия оброк на Св. Никола Летни – в средата му са издялани имената на хора от рода: Стана, Неца, Джуна, Джурджа, Нака.^[6]

• Зоран Димитров (р. 1954) – поет.^[7]
• Шпира Тричков – музикант.

• Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166 – 167, Ниш 2001, с.184 – 198
• Чирич, Йован. Селища в Димитровградски край, ч.III, сп. Мост, бр. 82, Ниш 1983

Портал „География“          Портал „Сърбия“