Паскашия – Уикипедия

Паскашия
Паскашија/Paskašija
43.0422° с. ш. 22.7481° и. д.
Паскашия
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаЦариброд
Надм. височина628 m
Население6 души (2011)

Паскашѝя (на сръбски: Паскашија или Paskašija) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 г. населението му е 11 души, докато през 1991 е било 32 души. В селото живеят предимно българи.

Паскашия е купно село и се намира на 4 км северозападно от Цариброд.[1] непосредствено до българо-сърбската граница от 1878-1920 година.

През третата четвъртина на ХV век селото е записано като Паска шиа и е хас в „Костадин или“ (земята на Костадин, по-късно Кюстендил), за който се уточнява, че преди това е спадал към пернишката мукта.[1] В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Пасикаще е отбелязано като село с 16 домакинства и 30 неженени жители.[2] Селото се споменава като Паскашие в османски джелепкешански регистър от 1576 година. По това време в Паскашие има двама джелепкешани - Пею Малко и Таню Стайке с по 50 овци.[3] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават бащините на: Станко Йовкин, Кралче, син Пенин, Станимир Пейчин, Нено, син Йовкин и Петко, син Милкин.[1]

При прокарването на границата по Берлинския договор землището на Паскашия е разделено на две, като селото остава на сръбска територия, а значителна част от имотите - на българска. Една част от жителите се премества в българска територия, на около 600 метра източно от старото село. Новото село започва да се нарича Горна Паскашия, а старото - Долна Паскашия.[1] Непосредствено след това сръбските власти преименуват останалото в Сърбия село на Милойковац, на името на сръбския офицер Милойко.[4]

  • 1948 – 230 жители.
  • 1953 – 217 жители.
  • 1961 – 146 жители.
  • 1971 – 94 жители.
  • 1981 – 56 жители.
  • 1991 – 30 жители.
  • 2002 – 11 жители.
  • 2011 – 6 жители.

Според преброяването от 2002 година 10 жители на селото са българи и един – сърбин.

  • Фердинанд Цветков - деец на нелегалното и легално движение на българите от Западните покрайнинии.[5]
  1. а б в г Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 159.
  2. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 183.
  3. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 152.
  4. Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 157.
  5. Симов, Йордан. Спомени за ВЗРО и за Асен Николов // Македонски преглед XLІ (2). 2018. с. 146-147, 159-160.