Зелена мухоморка – Уикипедия

	Зелена мухоморка
	Класификация
царство:	Гъби (Fungi)
отдел:	Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:	Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:	Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:	Мухоморкови (Amanitaceae)
род:	Мухоморки (Amanita)
вид:	Зелена мухоморка (A. phalloides)
	Научно наименование
	Amanita phalloides Link, 1833
	Синоними
	Amanita phalloides var. alba Costantin & L.M.Dufour, 1895; Amanita phalloides var. euphalloides Maire, 1937; Amanita phalloides var. moravecii Pilát, 1966; Amanita phalloides var. pulla Killerm., 1930; Amanita phalloides var. striatula Peck, 1902; Amanita viridis Pers., 1797; Agaricus phalloides Fr., 1821; Agaricus phalloides Fr., 1821;
	Зелена мухоморка в Общомедия
	[ редактиране ]

Зелената мухоморка (Amanita phalloides) е силно отровна гъба от семейство Мухоморкови (Amanitaceae). Тя е причинител на повечето смъртоносни отравяния, настъпили след консумиране на гъби.^[1]^[2]

Възникнала е в Европа,^[3] но се е заселила на всички останали континенти без Антарктида. Среща се в почти всички видове гори. Обича тъмните и влажни места. Появява се в края на пролетта, при дъжд расте и през лятото до късна есен. Бялата форма на зелената мухоморка (A. phalloides var. alba) е идентична във всички белези с изключение на цвета.

Токсините съдържащи се в 5 грама зелена мухоморка (Amanita phalloides) са достатъчни за да убият 70-килограмов човек.^[4]

Вид

Типични за плодното тяло са следните белези:

Маслинено зелена, зелена, зеленикава или жълта гугла, с диаметър достигащ 15 cm.
Бели пластинки и бял споров прашец.
Дълго, с торбесто пръстенче и оцветено бяло или слабо зеленикаво стъбло. Също така има набраздени люспици по дължината му. В началото е уголемено и достига височина 18 cm. Диаметърът му е от 1 до 3 cm.
Щедра волва.

Разпространение

Зелената мухоморка образува микориза с различни видове дървета (дъб, бук, леска). Предпочита плодородните почви и светлите широколистни и смесени гори. Гъбите самостоятелно или на групи са често срещани. Особено широко разпространени са в умерените пояси на Европа, Азия и Северна Америка.

Отравяне

Съдържа два вида токсини: фалотоксини и аматоксини. Сред фалотоксините са фалоин, фалоидин, фализин и фалицидин. От аматоксините съдържа аманитохемолизин, аманитин и др. Основният причинител на смърт е токсинът алфа-аманитин. Черният дроб и бъбреците се засягат най-много и често единственият начин да се избегне смъртта е трансплантация на черен дроб. Симптомите на отравяне настъпват след 6 – 24 часа. В повечето случаи необратимата вреда настъпва преди появата на симптоми.

Причина за повечето отравяния е липсата на опит при идентификацията на бели, ядливи печурки.

Папа Климент VII (1523 – 1534) е починал след отравяне от зелена мухоморка.

Вижте също

Отровни гъби

Бележки

↑ *Benjamin, Denis R. Mushrooms: Poisons and Panaceas—A Handbook for Naturalists, Mycologists and Physicians. New York, WH Freeman and Company, 1995. ISBN 978-0-7167-2600-5. с. 200.
↑ Death Cap Mushroom Soup Claims Fourth Victim
↑ Lange, Lene. The distribution of macromycetes in Europe // Dansk Botanisk Arkiv 30. 1974. с. 5 – 105.
↑ Синдром на фалоидно гъбно отравяне

[1] *Benjamin, Denis R. Mushrooms: Poisons and Panaceas—A Handbook for Naturalists, Mycologists and Physicians. New York, WH Freeman and Company, 1995. ISBN 978-0-7167-2600-5. с. 200.

[2] Death Cap Mushroom Soup Claims Fourth Victim

[3] Lange, Lene. The distribution of macromycetes in Europe // Dansk Botanisk Arkiv 30. 1974. с. 5 – 105.

[4] Синдром на фалоидно гъбно отравяне

[1]

[2]

[3]

[4]