Зелена мухоморка – Уикипедия

Зелена мухоморка
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Мухоморкови (Amanitaceae)
род:Мухоморки (Amanita)
вид:Зелена мухоморка (A. phalloides)
Научно наименование
Link, 1833
Синоними
  • Amanita phalloides var. alba Costantin & L.M.Dufour, 1895
  • Amanita phalloides var. euphalloides Maire, 1937
  • Amanita phalloides var. moravecii Pilát, 1966
  • Amanita phalloides var. pulla Killerm., 1930
  • Amanita phalloides var. striatula Peck, 1902
  • Amanita viridis Pers., 1797
  • Agaricus phalloides Fr., 1821
  • Agaricus phalloides Fr., 1821
Зелена мухоморка в Общомедия
[ редактиране ]

Зелената мухоморка (Amanita phalloides) е силно отровна гъба от семейство Мухоморкови (Amanitaceae). Тя е причинител на повечето смъртоносни отравяния, настъпили след консумиране на гъби.[1][2]

Възникнала е в Европа,[3] но се е заселила на всички останали континенти без Антарктида. Среща се в почти всички видове гори. Обича тъмните и влажни места. Появява се в края на пролетта, при дъжд расте и през лятото до късна есен. Бялата форма на зелената мухоморка (A. phalloides var. alba) е идентична във всички белези с изключение на цвета.

Токсините съдържащи се в 5 грама зелена мухоморка (Amanita phalloides) са достатъчни за да убият 70-килограмов човек.[4]

Типични за плодното тяло са следните белези:

  • Маслинено зелена, зелена, зеленикава или жълта гугла, с диаметър достигащ 15 cm.
  • Бели пластинки и бял споров прашец.
  • Дълго, с торбесто пръстенче и оцветено бяло или слабо зеленикаво стъбло. Също така има набраздени люспици по дължината му. В началото е уголемено и достига височина 18 cm. Диаметърът му е от 1 до 3 cm.
  • Щедра волва.

Зелената мухоморка образува микориза с различни видове дървета (дъб, бук, леска). Предпочита плодородните почви и светлите широколистни и смесени гори. Гъбите самостоятелно или на групи са често срещани. Особено широко разпространени са в умерените пояси на Европа, Азия и Северна Америка.

Съдържа два вида токсини: фалотоксини и аматоксини. Сред фалотоксините са фалоин, фалоидин, фализин и фалицидин. От аматоксините съдържа аманитохемолизин, аманитин и др. Основният причинител на смърт е токсинът алфа-аманитин. Черният дроб и бъбреците се засягат най-много и често единственият начин да се избегне смъртта е трансплантация на черен дроб. Симптомите на отравяне настъпват след 6 – 24 часа. В повечето случаи необратимата вреда настъпва преди появата на симптоми.

Причина за повечето отравяния е липсата на опит при идентификацията на бели, ядливи печурки.

Папа Климент VII (1523 – 1534) е починал след отравяне от зелена мухоморка.

  1. *Benjamin, Denis R. Mushrooms: Poisons and Panaceas—A Handbook for Naturalists, Mycologists and Physicians. New York, WH Freeman and Company, 1995. ISBN 978-0-7167-2600-5. с. 200.
  2. Death Cap Mushroom Soup Claims Fourth Victim
  3. Lange, Lene. The distribution of macromycetes in Europe // Dansk Botanisk Arkiv 30. 1974. с. 5 – 105.
  4. Синдром на фалоидно гъбно отравяне