Съветско-финландска война (1939 – 1940) – Уикипедия

Зимна война
Втора световна война
Финландски картечен екип с Maxim M/09-21
Информация
Период	30 ноември 1939 – 13 март 1940
Място	Източна Финландия
Резултат	Московски мирен договор
Територия	отстъпване на островите във Финския залив, Карелския провлак, Ладожка Карелия, Салла и полуостров Рибачи и отдаване под наем на Ханко на СССР.
Страни в конфликта
Финландия   • Чуждестранни доброволци  СССР   • Финска демократична република[б 1]
Командири и лидери
Кюести Калио К. Г. Манерхейм Хуго Остерман Харалд Окуист Ерик Хайнрихс Волдемар Хеглунд Вильо Туомпо Йосиф Сталин Климент Ворошилов Семьон Тимошенко Кирил Мерецков Владимир Грендал Григорий Стърн Михаил Духанов
Сили
337 000 – 346 500 войници 32 танка 114 самолета 998 100 войници 2514 – 6541 танка 3880 самолета
Жертви и загуби
25 904 загинали или изчезнали 43 557 ранени 1000 пленени 957 цивилни 20 – 30 танка 62 самолета 70 000 общо 126 875 загинали или изчезнали 188 671 ранени 5572 пленени 3543 танка 261 – 515 самолета 323 000 общо
бележки ↑ Държава-марионетка. Призната единствено от СССР.
Съветско-финландска война в Общомедия

Зимната война (наричана също Съветско-финска война) е война между Съветския съюз (СССР) и Финландия, започнала на 30 ноември 1939 и завършила на 12 март 1940 г. с подписването на Московския мирен договор между СССР и Финландия.

С подписания през август договор между Германия и СССР (наричан Пакт Рибентроп-Молотов) Финландия е оставена в сферата на интереси на Съветския съюз. Успешно приключилите съвместни военни действия срещу Полша и разделянето ѝ, не само освобождават военен ресурс, но показват и неадекватната и неангажираща позиция на другите западни държави по преразпределение на териториите на Източна Европа. Затова през октомври 1939 г. СССР отправя ултимативно искане към Финландия за териториални отстъпки в района на Ленинград и няколко острова във Финския залив, като предлага за компенсация блатист район в Карелия. Финландското правителство отказва. Дискусиите стават разгорещени, тонът на съветския печат започва да става заплашителен и на 28 ноември съветското правителство анулира Договора за ненападение от 1932 г. На 30-и започва съветското настъпление.

Първоначално съветското нападение е затруднено, тъй като те не могат да прехвърлят достатъчно войски на запад. Те разполагат само с една-единствена железопътна линия от Ленинград до Мурманск с едно отклонение до финландската граница. Командващият финландските войски ген. Карл Густав Манерхейм използва превъзхождаща бойна тактика и нанася на съветските войски големи поражения в жива сила, хиляди съветски войници загиват и от неимоверния студ. Финландските войници са по-добре екипирани за зимна война, придвижват се на ски, носят маскировъчни бели дрехи и използват максимално предимствата на природните дадености – безкрайни гори и блата. В хода на войната съветското командване съсредоточава многократно превъзхождащи в жива сила и въоръжение армейски части и постепенно вземат надмощие. Малката армия на Финландия започва да се стопява, а боеприпасите привършват. Единствената надежда остава Френско-британския план за сухопътна помощ от 135000 (100000 британски и 35000 френски войника) армия с въздушна и морска поддръжка, който бива осуетен заради отказа на Швеция и Норвегия през техни територии да преминат френско-британски войски. След като финландското правителство не получава обещаната помощ се принуждава да поиска мир.

 Основна статия: Московски мирен договор (1940)

На 6 март 1940 г. финландското правителство изпраща делегация в Москва да преговаря за мир. На 12 март правителството на Финландия обявява, че условията са приети и се подписва Московски мирен договор от 1940 г., с което се слага край на военните действия във Финландия. Договорът променя съветско-финландската граница, установена с Тартуския мирен договор между РСФСР и Финландия, подписан в гр. Тарту (Естония) на 14.10.1920 г. след завършване на гражданската война във Финландия и Първата Съветско-Финландска война от 1918 – 1920 г. В допълнение към предишните съветски условия сега Финландия е принудена да отстъпи части от общините Сала и Кунсамо, целия Карелски провлак, а също и финландската част на полуостров Рибачий.

Заради агресията и започването на войната СССР е изключен от Обществото на народите.

Съветските ВВС първо бомбардират жилищните квартали на Хелзинки, Ханко, Котка, Лахти и Виборг в опит да деморализира финския народ, а едва след това започват бомбардировките над финските промшилени центрове и транспортни възли.^[1]

• 
  Сфери на влияние според пакта Рибентроп – Молотов
• 
  Териториите от Финландия, които преминават към СССР след края на Зимната война

• Втора световна война
• Битка за Кола

• В Общомедия има медийни файлове относно Съветско-финландска война (1939 – 1940)
• Talvisota – Winter war – линк в www.imdb.com
• Tali-Ihantala 1944 – официален сайт на филма на Аке Линдмен

Нормативен контрол BNF GND NLI J9U LCCN NKC

Портал „Втора световна война“          Портал „Съветски съюз“          Портал „Финландия“