Индийска национална армия – Уикипедия

Индийска национална армия
Флаг на Временното правителство на Свободна Индия
Информация
Активна	август 1942 – септември 1945 г.
Тип	армия
Битки/войни	Втора световна война
Командири
Текущ командир	Мохан Сингх (1942 – 1943 г.) Субхас Чандра Босе (1943 – 1945 г.)
Портал    Втора световна война
Индийска национална армия в Общомедия

Индийската национална армия (на хинди: आज़ाद हिन्द फ़ौज, транслит. Azad Hind Fauj – Войска на Свободна Индия), съкратено ИНА, е наименованието на въоръжените сили на прояпонското Временно правителство на Свободна Индия, действали под японско командване в Югоизточна Азия по време на Втората световна война през 1942 и 1943 г.

Сформирана е в Сингапур с обявена цел да извоюва независимостта на Индия от британското управление. Временното правителство сключва съюз с Имперска Япония по време на кампанията ѝ в Югоизточния азиатски театър.^[1]

ИНА е сформирана през 1942 г. под командването на Мохан Сингх от индийски военнопленници от британско-индийската армия, пленени от Япония в малайската кампания и в Сингапур.^[2] Военните действия се ръководят от генерал Шах Наваз Хан. Изпратена е на Бирманския фронт, скоро е разбита в бой.

Разформирована е през декември същата година след разногласия между ръководството на ИНА и японските военни по отношение на ролята ѝ във войната на Япония в Азия.^[3]

Отново е сформирана под командването на подполковник Мохаммад Киани през февруари 1943 г. Неин върховен главнокомандващ става министър-председателят Субхас Чандра Босе след пристигането му през юли 1943 г. Обявена е за войска на Временното правителство на Свободна Индия.^[4] Привлича бивши затворници и хиляди цивилни доброволци от индийското емигрантско население в Малая (Южна Малака) и Бирма.^[5] Към онзи момент личният състав наброява ок. 12 000 бойци. От тях е сформирана дивизия в състав от 4 полка. По други данни численността ѝ достига 43 000 души.

ИНА се бори заедно с имперската японска армия срещу силите на Общността на нациите в кампаниите в Бирма, при Импхал и Кохима, а по-късно и срещу съюзническото превземане на Бирма.^[6][7]