Златна обувка – Уикипедия

Златната обувка е европейска футболна награда, връчвана ежегодно на футболиста, отбелязал най-много голове през сезона в националните европейски шампионати. Първата награда е за Еузебио, който през сезон 1967/68 г. отблязва 42 гола с отбора на Бенфика.

Френският вестник „L’Équipe“ съвместно с компанията „Адидас“ определят през 1968 г. просто правило за наградата: победител е играчът, отбелязал най-много голове в първенството на европейска държава без значение на неговата продължителност и броя на мачовете.

След 1996 година УЕФА въвежда точкова система за определяне на носителя на Златната обувка поради съмнителните голове на някои играчи. Тя позволява на футболистите в по-силни шампионати да спечелят, дори и да са отбелязали по-малко голове от играчите в по-слаби шампионати. Победител става футболистът с най-много точки от головете за един сезон. От 1997 година организатори за връчване на „Златна обувка“ са Обединението на европейските спортни издания (European Sports Media) и компанията „Адидас“.

Най-много награди Златна обувка има Лионел Меси – 6 (след приключване на сезон 2018 – 2019).

Между 1968 и 1991 Европейската Златна обувка се дава на футболисти с най-много отбелязани голове, от който и да е Европейски шампионат, независимо от трудността на шампионата, в който играе голмайсторът.

След тези скандали вестник „Екип“ решава да прави неофициално класиране без да се връчва награда.

Неофициалното класиране продължава до 1996 г. От сезон 1991 – 1992 до 1995 – 1996 г. не се излъчва носител на Златната обувка. Продължава обаче неофициално награждаване под ръководството на компанията „Адидас“.^[1] Голмайстори на европейските клубни първенства са:

След сезон 1996 – 97 Европейските спортни списания и „Адидас“ започват да присъждат наградата по нова точкова система. Отбелязаните голове се умножават по специални коефициенти на УЕФА, в зависимост от класификацията на самия шампионат. Гол, вкаран в 5-те най-силни първенства, се оценява с 2 точки; от 6-ото до 21-вото – 1,5 точки, а останалите – 1 точка. Така системата става по-обективна, тъй като нивата на всички шампионати не са еднакви и е различна трудността за отбелязване на гол. Въпреки това класирането остава нереално, защото:

• не се отчита броят на изиграните мачове от футболиста и минутите на терена, а причината за това може да е различна – брой на мачовете в първенството, контузии, недопускане в игра поради наказания или слаба форма.
• коефициентите не са прецизирани – различават се 1,5 – 2 пъти и се отнасят за много големи обхвати (от 6-о до 21-во или след 21-во място). Така например футболист в 6-ото национално първенство в класацията с 42 гола се оценява с 63 точки и ще бъде след друг в 5-ото първенство с 32 гола и 64 точки. Така Златната обувка може да бъде дадена на играч с цели 10 гола по-малко от втория, само защото играе в шампионат с 1 място по-напред в класацията от конкурента си.
• голмайсторите в повечето европейски първенства (без първите 5) са дискриминирани и на практика не могат да спечелят Златна обувка. Например за да стане това през 2014/15 г., голмайстор на първенството на Франция (6-о място), Холандия (9), Белгия (10), Австрия (16) или Хърватия (17) трябва да отбележи със 17 гола повече от победителя Кристиано Роналдо (48), т.е. цели 65 гола, а този на Дания, Шотландия, Швеция, България, Норвегия или Сърбия – невъзможните 97 гола.^[2] Това демотивира добрите реализатори да играят в повечето шампионати на европейски страни и ги стимулира да ги напускат, за да участват в първите 5, с което още повече се понижава нивото на тези от II и III група.

Поради въведените коефициенти през 2010 – 2011 г. футболистът Гара Дембеле от ПФК Левски София дели 7-о/8-о място в Европа с Единсон Кавани с по 26 гола, но е класиран едва на 10-о място.^[1] Това е последният сезон с коефициент 1,5 за българското първенство, когато е на 21-во място.^[3] От следващия сезон коефициентът става 1^[4] и голмайсторът на Левски – Дембеле напуска българското първенство.

Откакто е въведено неравностойно зачитане на головете през 1997 г., Златната обувка е давана само на двама футболисти, неиграещи в 5-те най-силни първенства, за които головете се удвояват. Към средата на 2018 г. това са шампионатите на Испания, Англия, Италия, Германия и Франция. Съгласно методиката на УЕФА, те се определят от сумарните точки за последните 5 сезона.^[5]