Христо Стоичков – Уикипедия

Христо Стоичков
Стоичков през 2016 г.
Лична информация
Прякор	Камата Модерния ляв
Роден	Христо Стоичков Стоичков 8 февруари 1966 г. (58 г.) Пловдив, Народна република България
Ръст	178 см
Пост	Нападател Полузащитник
Награди
Юношески отбори
1976 – 1981 Марица
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1981 – 1982 1982 – 1983 1984 – 1990 1990 – 1995 1995 – 1996 1996 – 1998 1997 – 1998 1998 1998 – 1999 2000 – 2002 2003 Общо: Юрий Гагарин Хеброс ЦСКА София Барселона Парма Барселона ЦСКА София * Ал-Насър Кашива Рейсол Чикаго Файър [[ДиСи Юнайтед ]] 16 32 119 151 23 24 5 2 27 51 21 454 (3) (14) (81) (76) (5) (7) (3) (1) (12) (17) (5) (220)
Национален отбор
1986 – 1987 1987 – 1999 България до 21 г. България 17 83 (8) (37)
Треньор
2004 – 2007 2007 2009 – 2010 2012 – 2013 2013 2016 – 2024 България Селта Виго Мамелъди Съндаунс Литекс Ловеч ЦСКА София ЦСКА София (съсобственик)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор.
Христо Стоичков в Общомедия

Христо Стоичков Стоичков, популярен още като „Камата“, е световноизвестен български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания. Той е признат за най-успешния български футболист в историята, избран в идеалния отбор на България за всички времена, носител на най-престижните футболни награди (Златна топка, Златна обувка), носител на Суперкупата на Европа, Купата на европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол 1994 г. в САЩ с отбелязани 6 попадения. Христо Стоичков е трикратен шампион на България с ЦСКА и петкратен шампион на Испания с Барселона, където си извоюва статут на легенда. Избиран е за Футболист № 1 на България 5 пъти (1989, 1990, 1991, 1992, 1994).

По време на своята професионална клубна кариера, за периода 1984 - 2003 г. изиграва общо във всички турнири 598 официални мача и отбелязва 478 гола.

За националния отбор на България, за периода 1987 - 1999 г. изиграва общо 113 мача и отбелязва 88 гола.

От лятото на 2016 г. е съсобственик на ЦСКА заедно с Гриша Ганчев и Юлиян Инджов.

Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив). Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод „Юрий Гагарин“, а по-късно играе за УСМ и Хеброс. Неведнъж признава, че в младежките си години е привърженик на Ботев Пловдив, както и че негова детска мечта е да играе с номер 8 в Ботев. ^[1]

След добрите мачове, които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА.

Още в първия си сезон в ЦСКА проличават огромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с „Левски“ през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година. Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България.

На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия.

През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.

Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА, ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн.

С екипа на червено-сините прави отлични мачове, като неговите пробиви завършващи с гол, остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.

Два пъти е включван в сборния отбор на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния юбилей на Пеле (1990 г.) и срещу Германия под егидата на УНИЦЕФ (8.10.1991 г.), където бележи гол.^[2]

Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последния и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 г.

Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол.

През лятото на 1994 г. националният отбор губи първия си мач от груповата фаза с 0:3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи срещу (Гърция 4:0, Аржентина 2:0, Мексико 4:2, световния шампион Германия 2:1), които го довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в света и бронзовите медали в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руския футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството.

През същата година френското футболно списание „Франс Футбол“ поставя Христо Стоичков на 1-во място в своята годишна класация, печелейки с това най-желаната и престижна футболна награда в света – „Златната топка“. Преди това, през 1992 г., той е на 2-ро място в тази класация.

Носител е на орден „Стара планина“ I степен за успешно представяне на Световното първенство в САЩ (1994 г.).

Скоро след завършване на шампионата на Европа през 1996 г., когато Българският футболен съюз уволнява треньора на отбора Димитър Пенев, Стоичков еднолично протестира срещу тази несправедлива, според него, санкция и цяла година игнорира призивите към него за участие в отбора. Много авторитетни хора в България призовават тогава да се заеме твърда позиция към футболиста, въпреки големите му заслуги, но приемникът на Пенев – Христо Бонев проявява търпимост.

На 8 юни 1997 г. – почти година до началото на световното първенство – Стоичков се връща след едногодишна самоизолация. В мача с Люксембург в Бургас той открива резултата и България побеждава категорично с 4:0.

През 1997 г. в решаващия мач от световните квалификации в София, Стоичков подава на Трифон Иванов за гола като България побеждава Русия с 1:0 и се класира за финалите. В интервю след това той неудачно се пошегува, след което изгубва много руски привърженици на своя талант: „Руснаците са ни освободили от фашистите, а ние тях – от световното първенство“.

Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).

Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньорът Йохан Кройф напуска тима, а на негово място идва друг холандец – Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков все по-често започва да губи титулярното място в екипа.

Това кара Христо през 1995 година да приеме офертата на тогавашния италиански гранд ФК Парма, като Стоичков остава на стадион „Енио Тардини“ в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона.

През пролетта на 1998 г. Христо Стоичков се завръща в ЦСКА под наем, където играе само 5 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов.

По време на целия си престой в ЦСКА за периода 1984 - 1990 г. и 1998 г. изиграва общо във всички турнири 172 официални мача и отбелязва 116 гола.

След ЦСКА преминава в Ал-Насър (Саудитска Арабия), където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.

През 1999 г. след 113 мача и отбелязани 88 гола, се отказва от националния отбор след мача от евроквалификацията България-Англия.

През 2000 г. Стоичков се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. Там играе 3 години (2000 – 2002). С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. Тогава на 34 години е избран за Футболист № 3 за годината на България. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си на 38-годишна възраст. За последните 4 години в първенството на САЩ изиграва 72 мача, в които отбелязва 33 гола.

През 2004 г. Стоичков е назначен за старши треньор на националния отбор, но след много скандали се отказва през 2007 г. и става треньор на „Селта“ (Виго), където се задържа 6 месеца. После е канен да поеме националния отбор на Виетнам, както и руския ФК „Ростов“ (Ростов на Дон), но отказва.

През септември 2007 г. печели награда „Златен крак“ и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.

Следващата 2008 година открива детска футболна школа в Етрополе, защото по думите му „не може да забрави колко много е получил той самият във футбола като дете“. В периода 2009 – 2010 г. в ЮАР е треньор на „Мамелъди Съндаунс“, като извежда отбора до 2-ро място в шампионата.

През 2011 г. е съветник на президента на руския ФК „Ростов“. През 2012 година е назначен за старши треньор на ПФК „Литекс“ (Ловеч), а през юни – юли 2013 г. – на ПФК ЦСКА (София).

През лятото на 2007 Христо Стоичков дава интервю за сп. „Макс“, което става повод за негодувание сред футболната общественост. В него той прави някои скандални изказвания:

През май 2013 г. като треньор на Литекс след загубата с 1:2 от Локомотив (София) в Ловеч Христо Стоичков обвинява главния рефер Георги Йорданов за поражението, а в същото време напада и президента на БФС Борислав Михайлов, като дава интервю, в което заявява:^[3][4]

През октомври 2013 г. Стоичков е обвинен, че е спечелил търг и е получил 150 000 тона дървесина, използвайки покровителство.^[5]

Кариерата на Христо Стоичков като футболист

• Марица (Пловдив) 1981/пролет; 1 мач, 0 гола
• Завод „Юрий Гагарин“ (Пловдив) 1981/82; 16 мача, 3 гола
• Хеброс (Харманли) 1982/83; 11 мача, 4 гола
• Хеброс (Харманли) 1983/84; 21 мача, 10 гола
• ЦСКА (София) 1984/85; 11 мача, 1 гол
• ЦСКА (София) 1985/86; наказан
• УСМ (Пловдив) 1986/пролет; 1 мач, 0 гола
• ЦСКА (София) 1986/87; 25 мача, 6 гола
• ЦСКА (София) 1987/88; 27 мача, 14 гола
• ЦСКА (София) 1988/89; 26 мача, 23 гола
• ЦСКА (София) 1989/90; 30 мача, 38 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1990/91; 24 мача, 14 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1991/92; 32 мача, 17 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1992/93; 34 мача, 20 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1993/94; 34 мача, 16 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1994/95; 27 мача, 9 гола
• Парма (Италия) 1995/96; 23 мача, 5 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1996/97, 22 мача, 7 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1997/98, 4 мача, 0 гола
• ЦСКА (София) 1998/пролет; 4 мача, 1 гол
• Ал Насър (Саудитска Арабия) 1998/пролет; 2 мача, 1 гол (за Купата на Азия)
• Кашива Рейсол (Япония) 1998/99; 28 мача, 13 гола (12/5, 16/8)
• Чикаго Файър (Чикаго, САЩ) 2000; 18 мача, 12 гола
• Чикаго Файър (Чикаго, САЩ) 2001; 17 мача, 10 гола
• Чикаго Файър (Чикаго, САЩ) 2002; 16 мача, 6 гола
• Ди Си Юнайтед (Вашингтон, САЩ) 2003; 21 мача 5 гола
• За Купата на България има 27 мача и 10 гола.
• За КЕШ има 34 мача (27 за Барселона и 7 за ЦСКА) и 17 гола (14 за Барселона и 3 за ЦСКА).
• За КНК има 30 мача (17 за Барселона, 8 за ЦСКА и 5 за Парма) и 16 гола (7 за Барселона, 7 за ЦСКА и 2 за Парма).
• За УЕФА има 2 мача за ЦСКА.
• За Суперкупата на Европа има 2 мача и 1 гол за Барселона.
• За Междуконтиненталната купа има 1 мач и 1 гол за Барселона.
• За Купата на Испания има 23 мача и 6 гола.
• За Суперкупата на Испания има 10 мача и 6 гола.
• За Купата на Италия има 1 мач.
• За Суперкупата на Италия има 1 мач.

Общо 606 мача и 292 гола във всички турнири.

• Бронзови медали – Четвърто място на Световно първенство по футбол 1994.

• 1988, 1989 г. – Голмайстор на България
• 1989, 1990, 1991, 1992, 1994 г. – Футболист № 1 на България
• 1989 г. – Голмайстор в турнира за КНК
• 1990 г. – „Златна обувка“ (Голмайстор на Европа)
• 1992 г. – „Сребърна топка“ на „Франс футбол“
• 1992 г. – „Златен онз“ на „Онз Мондиал“
• 1992 г. – Спортист № 3 на годината на България
• 1994 г. – „Златна топка“ на „Франс футбол“
• 1994 г. – Голмайстор на Световното първенство в САЩ '94 с шест гола
• 1994 г. – „Сребърен онз“ на „Онз Мондиал“
• 1994 г. – „Бронзова топка“ за играч № 3 от СП САЩ'94
• 1994 г. – Спортист номер 1 на Балканите
• 1994 г. – Спортист № 1 на годината на България
• 1994 г. – Орден „Стара планина“ I степен
• 1999 г. – Футболист № 2 в класацията за Най-добър футболист на България за 20 век на в. „Нощен труд“
• 2004 г. – ФИФА 100 – официално обявен в списъка на 125-те „най-велики живи футболисти“ в света
• 2007 г. – „Златен крак“ и Най-велик футболист на България

• На 15 юли 2004 г. Христо Стоичков е назначен за национален селекционер на България.
• На 17 ноември 2004 г. България завърши 0:0 с Азербайджан в контрола, играна в Баку.
• На 29 ноември 2004 г. България завърши 1:1 с Египет в контрола, играна в Кайро.
• На 28 декември 2004 г. България победи с 2:1 сборен отбор на испанската област Валенсия в контрола, играна на стадион „Местая“.
• На 9 февруари 2005 г. националите завършиха 0:0 със Сърбия и Черна гора в контрола, играна в София.
• На 27 март 2005 г. България загуби с 0:3 от Швеция в София, а на 1 април завърши 1:1 с Унгария в Будапеща, като Петер Райш изравни в 90-ата минута.
• На 4 юни 2005 г. България загуби с 1:3 от Хърватия в София, с което окончателно загуби всякакъв шанс за класиране на Световното първенство в Германия през 2006 г.
• На 7 октомври 2006 г. България завърши наравно 1:1 с Холандия в квалификация за ЕП през 2008 г. в Австрия и Швейцария, играна в София.
• На 11 октомври 2006 г. България победи с 1:0 Люксембург като гост в квалификация за ЕП.
• На 28 март 2007 г. България завърши наравно при резултат 0:0 с Албания като домакин в квалификация за ЕП.
• На 11 април 2007 г. Стоичков подаде оставка като треньор на националния отбор и пое поста на старши треньор на отбора на клуб Селта Виго, Испания.
• През октомври 2007 е уволнен от Селта, след като първо не успява да задържи отбора в първа дивизия, а новият сезон започва с 3 победи, 3 загуби и един равен.^[6]
• От 2009 до 2010 г. работи като треньор на Мамелъди Съндаунс (Южноафриканска република).
• На 5 януари 2012 година Христо Стоичков е назначен за старши треньор на ПФК Литекс (Ловеч).
• От 5 юни 2013 до юли 2013 година Христо Стоичков е старши треньор на ПФК ЦСКА (София).^[7]

В началото на 2010 г. Стоичков признава за една своя несбъдната мечта – да играе за Ботев Пловдив^[8]. Малко известен факт е, че през септември 1984 г., преди да влезе в казармата, той тренира за около 2 седмици с първия отбор на „Ботев“, но не е харесан от тогавашния директор на клуба Виден Апостолов и така заминава в спортната школа на ЦСКА.^[9]

Христо Стоичков е женен и се радва на добро семейство. Със съпругата си Мариана имат две дъщери. Въпреки световната му слава, за него семейството е най-важното. Макар и често да отсъства от къщи, неговата дума все още тежи на мястото си. В интервю по Ринг ТВ той добавя: „Със съпругата ми и децата ми, в най-хубавите и най-тежките моменти сме били заедно.“

През 2001 г. Стоичков е осиновил момче от много бедно перуанско семейство. Поел е грижите за момчето благодарение на испанска агенция, която работи и с други футболисти на „Барселона“. Тази информация е потвърдена от Камата. За него не е толкова важно колко пари дава на момчето, а то да бъде истински обичано и отгледано в нормални условия. Преди време съвсем случайно разбира за агенцията и вижда, че много бивши играчи на „Барселона“ помагат на деца в нужда. Стоичков вижда бедното момче, става му много тъжно от това в какви условия живее и не се поколебава нито да му помогне. Тогава го осиновява и му помага финансово.

Момчето живее в Перу заедно със семейството си. Всичките разходи се поемат от Христо Стоичков. Често се чува с родителите му чрез агенцията и винаги помага, с каквото може, когато има нужда^[10].

На 28 септември 2016 г. голямата му дъщеря ражда първата му внучка.

През ноември 2011 г. Стоичков получава почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Мотивите на университета са, че „Стоичков е най-успелият български футболист и един от най-известните българи в света“, както и че „подкрепата му е високо ценена и винаги търсена при организацията и реализацията на обществени или държавни актове“.^[11]

Няколко дни по-късно, като реакция на това решение, социологът доцент д-р Цветозар Томов от катедра „Критическа и приложна социология“ обявява публично, че напуска Пловдивския университет.^[12][13] В откритото си писмо до ректора на университета Томов пише: „Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. [...] Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек“. Според Томов случаят унижава не само ректора и членовете на академичния съвет на Пловдивския университет, които са пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти и завършва с думите, че „колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем“.^[14] Писмото среща бърза реакция сред потребителите на социалната мрежа Facebook, където е първоначално публикувано.^[15][16][17]

По този повод бившият министър на културата Вежди Рашидов заявява: „На Христо Стоичков трябва да стане академик, а не доктор хонорис кауза. Той има златен крак и заслужава титлата от Пловдивския университет.“ ^[18][19]

На 20 май 2016 г. на стадион „Васил Левски“ в София се провежда голямо тържество „50 години номер 8“ с бенефисен мач по случай 50-годишния юбилей на Христо Стоичков на 8 февруари. Избран е 20 май, защото на тази дата той става Европейски клубен шампион с Барселона през 1992 г.^[20] Шоуто се финансира от крупния арменски бизнесмен Артур Согомонян, като се обявява, че всички приходи ще бъдат дарени за деца в нужда.^[21]

Часове преди бенефиса Христо Стоичков е удостоен от президента Росен Плевнелиев с Почетния знак на държавния глава „за изключителния му принос към България и развитието на българския спорт, за особени заслуги към европейския и световния футбол, за социална ангажираност и подкрепа на обществено значими каузи“^[22]. На стадиона идват 40000 зрители от цяла България. Присъстват президентите Росен Плевнелиев, Георги Първанов и Петър Стоянов. Излива се проливен дъжд, но шоуто се провежда по програма без прекъсване. Открива се от народен оркестър „100 каба гайди“. 88 гайдари от Родопите излизат на терена и по време на изпълнението си се събират в центъра му. Заедно с тях Нина Николина изпълнява песента „Излел е Дельо хайдутин“.

Мачът е между отбора на Стоичков и отбора на звездите от цял свят. В тима на Стоичков играят бивши негови колеги от националния отбор и Барселона – Петър Хубчев, Красимир Балъков, Емил Костадинов, Наско Сираков, Йордан Лечков, Димитър Бербатов, Мартин Петров, Хулио Салинас, Мигел Надал, Йон Андони Гойкоечеа, Серхи и др. Треньори – Христо Бонев, Димитър Пенев и първият треньор на Христо Стоичков – Огнян Атанасов. Отборът на звездите се ръководи от Хосе Мария Бакеро и американеца Боб Брадли – треньор на Стоичков в Чикаго Файър. В него участват Хосе Луис Чилаверт, Хорхе Кампос, Паоло Малдини, Иван Саморано, Карлос Валдерама, Георге Хаджи, Кристиян Карембьо, Хосе Алесанко, Джика Попеску, Михаел Лаудруп, Деметрио Албертини, Даниеле Масаро, Жан-Пиер Папен и др. Главен съдия на мача е Атанас Узунов – кум на Стоичков.

Има няколко емоционални момента, два от тях са посветени на паметта на близките му приятели, починали през 2016 година. В 14-а минута е почетен треньорът му в Барселона Йохан Кройф, играл с № 14 като футболист, а в 3-тата минута – съотборникът му Трифон Иванов. С оперно музикално изпълнение е поздравена съпругата му Марияна, а след това и дъщерите им Христина и Михаела.

Тимът на Стоичков побеждава Тима на звездите с 4:1. Още в 10-а минута Красимир Балъков стреля от около 20 метра и изненадващо за вратаря Хорхе Кампос открива резултата за отбора на Стоичков. В началото на второто полувреме Стоичков центрира и Димитър Бербатов с глава вкарва втори гол. В 53-тата минута Мартин Петров покачва на 3:0 за тима на Христо Стоичков. Почетният гол за Тима на звездите вкарва от французинът Людовик Жули в 62-рата минута на спектакъла. Четвъртия гол вкарва Стоичков от дузпа в края на мача. ^[23]

Шоуто завършва с грандиозна заря.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Христо Стоичков.

• ((en)) Христо Стоичков – Профил в сайта на FIFA
• ((en)) Профил на Стоичков като футболист в сайта BDFutbol
• ((en)) Профил на Стоичков като треньор в сайта BDFutbol
• ((en)) Профил на Христо Стоичков в сайта на Барселона Архив на оригинала от 2013-02-07 в Wayback Machine.
• Български Футболен Съюз
• Спортни Легенди Архив на оригинала от 2014-11-04 в Wayback Machine.
• ЧРД на най-великия! Христо Стоичков на 47, DenNews.bg, 08.02.2013
• Честит рожден ден, Ицо!, gol.bg, 08.02.2014

Награди
Предходна година Роберто Баджо	Златна топка 1994	Следваща година Джордж Уеа
Предходна година Дорин Матеуц	Златна обувка 1989/1990	Следваща година Дарко Панчев
Предходна година Серафим Тодоров	Спортист №1 на България 1994	Следваща година Стефка Костадинова
Предходна година Любослав Пенев	Футболист №1 на България 1989 – 1992	Следваща година Емил Костадинов
Предходна година Емил Костадинов	Футболист №1 на България 1994	Следваща година Красимир Балъков

п б р     Състав на България - Световно първенство 1994 – IV място    1 Михайлов • 2 Кременлиев • 3 Иванов • 4 Цветанов • 5 Хубчев • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Лечков • 10 Сираков  •11 Боримиров  •12 Николов  •13 Йорданов  •14 Генчев  •15 Илиев  •16 Киряков  •17 Михтарски  •18 Александров  •19 Георгиев  •20 Балъков  •21 Йотов  •22 Андонов  • Треньор: Пенев

п б р     Състав на България - ЕВРО`96    1 Михайлов • 2 Кишишев • 3 Иванов • 4 Киряков • 5 Хубчев • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Л.Пенев • 10 Балъков  •11 Лечков  •12 Попов  •13 Генчев  •14 Сираков  •15 Йорданов  •16 Боримиров  •17 Кременлиев  •18 Цветанов  •19 Гинчев  •20 Донков  •21 Георгиев  •22 Здравков  • Треньор: Д.Пенев

п б р     Състав на България - Световно първенство 1998    1 Здравков • 2 Кишишев • 3 Т.Иванов • 4 И.Петков • 5 Йорданов • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Пенев • 10 Балъков  •11 Илиев  •12 Михайлов  •13 Гинчев  •14 Христов  •15 Зафиров  •16 Нанков  •17 Стоилов  •18 Боримиров  •19 Бачев  •20 Г.Иванов  •21 Кирилов  •22 М.Петков  • Треньор: Бонев

п б р Футболист № 1 на България 1931: Асен Пешев · 1942: Любен Стамболиев · 1948: Васил Спасов · 1949: Борис Апостолов · 1955: Стефан Божков · 1956: Иван Колев · 1958: Манол Манолов · 1959, 1961: Георги Найденов · 1962: Иван Колев · 1963: Александър Шаламанов · 1964: Никола Котков · 1965: Георги Аспарухов · 1966: Александър Шаламанов · 1967: Димитър Пенев · 1968: Симеон Симеонов · 1969: Христо Бонев · 1970: Стефан Аладжов · 1971: Димитър Пенев · 1972, 1973: Христо Бонев · 1974: 1975: Кирил Ивков · 1976: Божидар Григоров · 1977: Павел Панов · 1978: Румен Горанов · 1979: Атанас Михайлов · 1980: Андрей Желязков · 1981: Георги Велинов · 1982: Радослав Здравков · 1983: Стойчо Младенов · 1984: Пламен Николов · 1985: Георги Димитров · 1986: Борислав Михайлов · 1987: Николай Илиев · 1988: Любослав Пенев · 1989, 1990, 1991, 1992: Христо Стоичков · 1993: Емил Костадинов · 1994: Христо Стоичков · 1995: Красимир Балъков · 1996: Трифон Иванов · 1997: Красимир Балъков · 1998: Ивайло Йорданов · 1999: Александър Александров · 2000, 2001: Георги Иванов · 2002: Димитър Бербатов · 2003: Стилиян Петров · 2004: 2005: Димитър Бербатов · 2006: Мартин Петров · 2007: 2008: 2009: 2010: Димитър Бербатов · 2011: Николай Михайлов · 2012: Георги Миланов · 2013: Иван Иванов · 2014: Владислав Стоянов · 2015, 2016, 2017: Ивелин Попов · 2018: 2021: 2022: 2023: Кирил Десподов · 2019, 2020: Димитър Илиев

п б р Треньори на Литекс (Ловеч)  · Цецо Зеленски (1984–1988) · Кирил Ивков (1988–1989) · Стефан Аладжов (1989–1990) · Христо Данчев (1990–1991) · Кирил Станков (1991–1992) · Радослав Здравков (1993–1994) · Борис Ангелов (1994–1995) · Георги Денев (1995–1996) · Ферарио Спасов (1996–1997; 1998–1999; 2000–2003; 2007) · Драголюб Беквалац (1997) · Димитър Димитров – Херо (1997–1998; 1999) · Чедомир Джоинджевич (2000) · Михай Стойкица (2000) · Драголюб Симонович (2003–2004; 2005) · Люпко Петрович (2004; 2005–2007) · Стойчо Младенов (2004) · Ицхак Шум (2005) · Миодраг Йешич (2007–2008) · Станимир Стоилов (2008–2009) · Ангел Червенков (2009–2010) · Петко Петков (2010) · Любослав Пенев (2010–2011) · Атанас Джамбазки (2011) · Христо Стоичков (2011–2013) · Златомир Загорчич (2013–2014) · Миодраг Йешич (2014) · Красимир Балъков (2014–2015) · Люпко Петрович (2015) · Лауренциу Регекампф (2015) · Люпко Петрович (2015) · Живко Желев (2016–2022) · Андрей Андреев (2022–2023) · Люпко Петрович (2023) · Добромир Митов (2023) · Ален Тупаич (2023–2024) · Христо Арангелов (2024–)