Янко Русев – Уикипедия

Янко Русев
български щангист
Роден	1 декември 1958 г. (65 г.) с. Ивански, Народна република България
Награди	Орден „Стара планина“
Янко Русев в Общомедия

Медали

Олимпийски игри
	Москва 1980	вдигане на тежести

Янко Русев е български състезател по вдигане на тежести, олимпийски, петкратен световен и петкратен европейски шампион, треньор и спортен деятел.

Роден е на 1 декември 1958 година в село Ивански, Шуменско. На 15-годишна възраст кандидатства в Спортно училище „Олимпийски надежди“ (София) (1973). Приемната комисия го обявява за безперспективен щангист. Единадесет години по-късно Янко Русев слиза от подиума с 5 световни, 5 европейски и олимпийска титла от летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. В актива му са 34 световни рекорда и е единственият български щангист, представен в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул.

Първоначално тренира футбол и борба. След това се насочва към вдигането на тежести. Първи за щангите го забелязва Иван Лечев. Това си спомня той в интервю за здравния портал Живи и здрави. "Мен ме откриха в Шумен, откри ме Иван Лечев, треньорът по вдигане на тежести. Той започна да работи с  мен. Тогава трябваше да кандидатствам в училище олимпийски надежди и тогава Иван Абаджиев ме видя, видя, че съм удобен за този спорт и веднага ме привлече в националния отбор." Във втори курс на СПТУ по машиностроене (Шумен) го забелязва Иван Абаджиев. Едва 19-годишен стартира при мъжете на световното първенство в Щутгарт и печели сребърен медал. Следва и първа титла със световен рекорд в изтласкването в Гетисбърг, САЩ.

Преминава в по-горната категория – до 67,5 кг. Тогава започва и епохалната му битка по подиумите с германците Кунц и Амброс, която продължава 5 години. В знак на особено уважение към Янко, Йоахим Кунц кръщава на българския спортист дъщеря си Янка. Големият сблъсък между двамата спортни колоси е на Олимпиадата в Москва през 1980 година. Там Янко Русев успява да победи германеца, поставяйки 3 олимпийски и два световни рекорда. За награда получава автомобил „Волга“ и 1000 долара.

След турнира „Дружба“ във Варна (1984) прекратява спортната си кариера и в продължение на 6 години е помощник на Иван Абаджиев в националния отбор. През 1985 г. завършва Националната спортна академия. През 1990 г. заминава за Япония и е консултант на националния им тим.

От 1995 г. е личен треньор на известни български щангисти, помощник-треньор на националния отбор и изпълнителен директор на спортен клуб по вдигане на тежести „Левски“. Старши треньор на националния тим по вдигане на тежести на Азербайджан (2009 – 2011)^[1][2].

На 2 февруари 2009 година президентът Георги Първанов награждава Янко Русев с орден „Стара планина“ II степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България и по повод 50 години от рождението му“. Янко Русев е почетен гражданин на Шумен.^[3]

• Олимпийски шампион: (1980)
• Петкратен световен шампион: (1978 – 1982)
• Два пъти световен вицешампион: (1977 и 1983)
• Петкратен европейски шампион: (1978 – 1982)
• Трикратен европейски вицешампион: (1977 и 1983)
• Спортист на Балканите: (1979)

4: Живи и здрави: Янко Русев олимпийски шампион по щанги за младите, телефоните, стероидите и допинга

• Янко Русев във фотоархива на БТА

• Защо наричат шампиона по вдигане на тежести Янко Русев опитното зайче на Абаджиев, YouTube, качено от Svetoslav kalchev
• Цанко Цанев, „24 часа“, Янко Русев: Малко са щангистите като мен, TopSport, 5 януари 2014
• Двамата олимпийски шампиони на Шумен Янко Русев и Иван Иванов преди 13 години, YouTube, качено от 6TV sport
• Скандал в щангите, гонят Янко Русев, TopSport, 16 март 2009

п б р Български олимпийски шампиони Летни олимпийски игри 1956 Никола Станчев 1960 Димитър Добрев 1964 Боян Радев, Еньо Вълчев, Продан Гарджев 1968 Боян Радев, Петър Киров 1972 Георги Костадинов, Нораир Нурикян, Йордан Биков, Андон Николов, Петър Киров, Георги Мърков 1976 Иванка Христова, Нораир Нурикян, Светла Оцетова, Здравка Йорданова, Сийка Келбечева, Стоянка Груйчева, Йордан Митков, Хасан Исаев 1980 Стоян Делчев, Любомир Любенов, Петър Лесов, Янко Русев, Асен Златев, Валентин Райчев, Георги Райков, Исмаил Абилов 1988 Христо Марков, Йорданка Донкова, Ивайло Маринов, Ваня Гешева, Таню Киряков, Таня Богомилова, Севдалин Маринов, Борислав Гидиков, Атанас Комшев, Любомир Герасков 1992 Николай Бухалов, Иван Иванов 1996 Стефка Костадинова, Даниел Петров, Валентин Йорданов 2000 Таню Киряков, Мария Гроздева, Гълъбин Боевски, Армен Назарян, Тереза Маринова 2004 Милен Добрев, Мария Гроздева 2008 Румяна Нейкова 2020 Ивет Горанова, Стойка Кръстева, Ансамбъл художествена гимнастика (Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Ерика Зафирова) 2024 Семен Новиков, Карлос Насар, Магомед Рамазанов Зимни олимпийски игри 1998 Екатерина Дафовска

Портал „Биографии“          Портал „Спорт“          Портал „България“