Български футболен съюз – Уикипедия

Български футболен съюз
Централата на БФС в София, на ул. „Иван Асен II“ с юбилейно лого по случай 100 годишнината на БФС (2023)
Информация
Основана	1923 г.
Част от	УЕФА
Сайт	www.bfunion.bg

Българският футболен съюз (БФС) е сдружение на футболните клубове в България.

Основан е в София на 27 юни 1985 г. В него членуват 44 професионални и 490 аматьорски клуба. Седалището му е в София. Правоприемник е на Българската федерация по футбол (1962 – 1985). Президент на БФС е Георги Иванов, избран на извънреден конгрес на БФС на 15 март 2024 г.

Съюзът е масова самодейна обществена организация, която ръководи развитието на футбола в страната и носи непосредствена отговорност за дейността на футболните клубове. Главната цел на БФС е да работи за масовото и системно практикуване на футболната игра от младежи/девойки и възрастни, да издига равнището на българския футбол до най-добрите световни постижения и да възпитава у футболистите моралните добродетели.

Футболният съюз е член на ФИФА от 1923 г. и на УЕФА от 1954 г. Към 17 март 2024 г. заема 26-то място в класирането на УЕФА от 55 футболни асоциации. ^[1][2]

През 1894 г. работещият във Варна швейцарски учител Жорж де Режибюс донася първата футболна топка.

През 1909 г. в София е основан „Футбол клуб“ – първият футболен клуб в страната. Уставът му е утвърден през 1913 г. и той се преименува на ФК’13.

През 1912 година в Пловдив е основан първият професионален футболен клуб – „Ботев“.

На 16-17 декември 1923 г. е създадена Българската национална спортна федерация (БНСФ), чиято цел е участие на български спортисти в VIII летни олимпийски игри през 1924 г.

През 1924 г. е създаден първият национален отбор по футбол на България с треньор австриеца Леополд Нич. Дебютира на 21 май 1924 г. на стадион „Симерингер Шпортплатц“ във Виена срещу Австрия. На 28 май 1924 г. на стадион „Коломб“ в Париж отборът дебютира на олимпийското футболно първенство срещу Ирландия.

През 1925 г. националният отбор отбелязва първия си гол, през 1927 г. постига първия равен мач – срещу Турция, а на 12 октомври 1930 г. постига първата си победа – срещу Румъния.

През 1932 г. България печели турнира за Балканска национална купа след 3 победи над Румъния, Югославия и Гърция.

За първи път националният отбор дебютира в световните квалификации през 1934 г., но несупешно.

Футболният отдел на БНСФ организира първия шампионат на България през 1924 г., който обаче не завършва.

През 1925 г. е излъчен първият държавен шампион – „Владислав“ (Варна).

През 1944 г. се създава Централен футболен комитет, който става през 1948 г. Републиканска секция по футбол, а тя през 1962 г. се преобразува в Българска федерация по футбол.

На 27 юни 1985 г. в София се основава Българският футболен съюз.

• 1956 година – бронзов медалист
• 1968 година – сребърен медалист (вицешампион)

• 7 участия във финали на първенства – 1962, 1966, 1970, 1974, 1986, 1994 и 1998 г.
• Отборът на България заема 4-то място на първенството в САЩ през 1994 г.

• 1996 година – първо участие във финали
• 2004 година – второ участие във финали

На 15 март 2024 г. в София се провежда извънреден конгрес на БФС за избор на ново ръководство. Регистрирани са 469 делегати, които гласуват в 4 избирателни секции за регионите София, Пловдив, Варна и Велико Търново. Те дават своите гласове за следните кандидати за президент на БФС: ^[3]

• Георги Иванов – 235
• Димитър Бербатов – 181
• Михаил Касабов – 35
• Георги Градев – 6
• Георги Захариев – 6
• Петьо Костадинов – 4
• Манол Иванов – 1

Броят на действителните гласове е 466, а 3 са недействителни. Условието за избор е събиране на минимум 50 % от действителните гласове + 1 глас, което означава 234 гласа. За президент на БФС е избран Георги Иванов.^[3]

Конгресът на 15 март 2024 г. избира следния Изпълнителен комитет на БФС: ^[3][4]

• Официален сайт
• Устав на БФС, 2018 г.