Национален отбор по футбол на Франция – Уикипедия
Франция | |||
Прякор(и) | Петлите, Сините (Les Bleus), Трикольорите (Les Tricolores) | ||
---|---|---|---|
Асоциация | Френска футболна федерация | ||
Конфедерация | УЕФА | ||
Треньор | Дидие Дешан | ||
Капитан | Килиан Мбапе | ||
Най-много мачове | Юго Лорис (145) | ||
Най-много голове | Оливие Жиру (57) | ||
Стадион | Стад дьо Франс | ||
ФИФА код | FRA | ||
| |||
Класиране | |||
Последно | 2 (=) (18 юли 2024 г.) [1] | ||
Най-високо | 1 (май 2001 – май 2002, август – септември 2018) | ||
Най-ниско | 26 (септември 2010) | ||
Първи мач | |||
Белгия 3:3 Франция (Брюксел, Белгия; 1 май 1904) | |||
Най-голяма победа | |||
Франция 14:0 Гибралтар (Ница, Франция; 18 ноември 2023) | |||
Най-голяма загуба | |||
Дания 17:1 Франция (Лондон, Англия; 22 октомври 1908) | |||
Световно първенство по футбол | |||
Участия | 16 (първо през 1930) | ||
Най-голям успех | Шампион – 1998, 2018 | ||
Европейско първенство по футбол | |||
Участия | 10 (първо през 1960) | ||
Най-голям успех | Шампион – 1984, 2000 | ||
Национален отбор по футбол на Франция в Общомедия |
Националният отбор по футбол на Франция (на френски: Équipe nationalle de France de football) представлява страната в международните футболни срещи. Управлява се от Френската футболна федерация (на френски: Fédération Française de Football). Тя е член на ФИФА от 1904 година и член на УЕФА от 1954 година. Французите са едни от основателите на тези две организации. Франция е двукратен европейски шампион от 1984 и 2000 г. и двукратен световен шампион от 1998 и 2018 година. Отборът е олимпийски шампион от 1984 г. Печелил е 2 пъти Купата на конфедерациите през 2001 и 2003 г. Френският национален отбор е спечелил най-много титли за Световен отбор на годината, обявени от списание „World Soccer“ – цели 4 от тези титли, повече от всеки клуб или национален отбор в света.
От май 2001 до май 2002 г. и август – септември 2018 г. отборът на Франция е заемал 1-во място в класацията на ФИФА.[2]
Старши треньор на френския отбор е Дидие Дешан, назначен на 8 юли 2012 година. Капитан на отбора е нападателят Килиан Мбапе.
Домакинските мачове се играят предимно на стадион „Парк де Пренс“, в предградията на Париж.
История
[редактиране | редактиране на кода]Франция играе първия си официален футболен мач през 1904 г.
Националният отбор се изгражда цялостно през четири златни поколения: тези от края на 50-те, началото на 80-те години на XX век, края на XX и началото на XXI век и около 2020 г., които спечелват множество награди и медали. Франция беше един от четирите европейски отбора, избрани за първото Световно първенство по футбол през 1930 г. През 1958 г., с няколко признати играчи, най-известни от които са Раймон Копа и Жюст Фонтен, Франция спечелва трето място на Световното първенство в Швеция. През 1984 г. трикратният носител на Златната топка Мишел Платини заедно с ядрото на отбора Лилиан Тюрам, Жирес, Тигана и Фернандес повеждат Франция да спечели първото си Европейско първенство, побеждавайки на финала Португалия с 2:1 с победен гол на Платини в края на продълженията. След 2 години този отбор завоюва бронзовите медали на световното първенство в Мексико.
През 1998 г. Франция, като домакин, начело с известните Зинедин Зидан и Дидие Дешан, става осмият отбор, спечелил Световната купа по футбол, побеждавайки Бразилия на финала с 3:0. След две години почти същият отбор с Фабиен Бартез, в който се утвърждават младите нападатели Тиери Анри и Давид Трезеге, спечелва втора европейска титла. След като спечелва световното първенство по футбол през 1998 г. и европейското първенство през 2000 г., Франция за първи път в историята си заема първо място сред най-добрите национални отбори в света според официалната класация на ФИФА.
Според анкета на Франс футбол от 2000 г. първите трима най-велики френски футболисти на XX век са Мишел Платини, Зинедин Зидан и Раймон Копа.[3]
На световното първенство през 2006 г. в Германия френският отбор печели сребърни медали, след като на финала завършва наравно 1:1 с Италия и е победен с 3:5 при изпълнението на дузпи. На европейското първенство през 2016 г. Франция е домакин и с Карим Бензема и Оливие Жиру в нападение спечелва сребърни медали, като губи на финала от Португалия с 0:1. През 2018 г. на световния шампионат в Русия, Франция има вече изграден силен отбор, с известни играчи като Уго Лорис, Антоан Гризман и младия Килиан Мбапе, който на финала побеждава Хърватия с 4:2 и за втори път става световен шампион. На световното първенство през 2022 г. в Катар френският отбор е отново сред фаворитите и е само на крачка от защита на титлата си. На финала с Аржентина завършва 2:2 в редовното време и 3:3 в продълженията, а при дузпите отстъпва с 2:4. Мбапе отбелязва хеттрик и печели Златната обувка за голмайстор на турнира, капитанът Лорис става рекордьор по участия в отбора, а Жиру – рекордьор сред голмайсторите на отбора за всички времена. На европейското първенство през 2024 г. отборът играе пестеливо и в 6 мача отбелязва само 2 гола от игра; на четвъртфинала отстранява Португалия с дузпи, а на пофинала губи с 1:2 от бъдещия шампион Испания.
Екипи
[редактиране | редактиране на кода]Традиционните цветове на екипа на националния отбор са синьо, бяло и червено – цветове, които представляват и френското национално знаме.
В домакинските мачове традиционно се използва екип, състоящ се от синя фланелка, бели гащета и червени чорапи. Тази последователност пресъздава образа на френския трикольор. Ето защо френският отбор получава прякорите „Син“ и „Трицветен“. В екипите за гостуване най-често преобладава белият цвят, а червеният рядко се среща. Понякога са използвани фланелки и чорапи на раета. В единични случаи екипите за гостуване са били изцяло бели или светлосини, а веднъж фланелките са били зелено-бели.
От 1972 г. до 2010 г. френският национален отбор има договор с немската компания Adidas, която е доставчик на футболни униформи. На 1 януари 2011 г. Nike става новият доставчик. На 17 януари компанията представя нова униформа. Играчите на френския национален отбор за първи път излизат на терена в нова форма в мача с националния отбор на Бразилия на 9 февруари 2011 г. на Парк де Пренс в Париж.[4]
1904 | 1909 – 1914 | СП 1958 | ЕП 1960 | СП 1962 | СП 1966, 1970 | 1972 |
СП 1978 | СП 1978 * | СП 1982 | ЕП 1984 | СП 1986 | 1990 и 1991 | ЕП 1992 |
1994 | ЕП 1996 | ЕП 1996 * | СП 1998 | СП 1998 * | ЕП 2000 | ЕП 2000 * |
СП 2002 | СП 2002 * | СП 2006 | СП 2006 * | ЕП 2008 | ЕП 2008 * | 2008 – 2009 |
СП 2010 | СП 2010 * | 2011 | 2011 * | ЕП 2012 | ЕП 2012 * | 2013 * |
СП 2014 | СП 2014 * | 2014 * | 2015 | ЕП 2016 | ЕП 2016 * | 2016 * |
СП 2018 | СП 2018 * | 2019 срещу Исландия | ЕП 2020 | ЕП 2020 * | СП 2022 | СП 2022 * |
ЕП 2024 | ЕП 2024 * |
* – резервен екип за мачове като гост
Представяне на големите форуми
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Състави
[редактиране | редактиране на кода]Състав за Световното първенство 2022 г.
[редактиране | редактиране на кода]На 9 ноември 2022 г. за Световното първенство по футбол са повикани 26 играчи.
Мачовете и головете са до 9 ноември 2022 г.
Състав за Европейското първенство 2024 г.
[редактиране | редактиране на кода]Следните 25 играчи са повикани в националния отбор от старши треньора Дидие Дешан за участие в Европейското първенство през 2024 г.
Мачовете и головете са обновени на 9 юли 2024 г. след мача с Испания.
Идеалният отбор за всички времена
[редактиране | редактиране на кода]През април 2020 г. анкета сред читателите на френския вестник „Екип“ определя следния идеален отбор на Франция за всички времена:[6][7]
- Фабиен Бартез
Селекцията включва деветима шампиони от Мондиал 1998 и Евро 2000. От световните шампиони от първенството в Русия през 2018 година в състава попада единствено Килиан Мбапе. За най-добрия треньор читателите на в. „Екип“ са определили Дидие Дешам.[6][7]
Почетни листи
[редактиране | редактиране на кода]- До 9 юли 2024 г.
Участия[редактиране | редактиране на кода]
| Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]
|
Треньори
[редактиране | редактиране на кода]Менажер | Период | Мача | Победи | Равни | Загуби | Победи % |
---|---|---|---|---|---|---|
Гастон Бареу | 1919 – 1945 | 124 | 39 | 13 | 72 | 31,5 |
Габриел Ано | 1945 – 1949 | 21 | 10 | 2 | 9 | 47,6 |
Пол Барон Пиер Пирабо | 1949 – 1953 | 30 | 13 | 7 | 10 | 43,3 |
Пиер Пирабо | 1953 – 1954 | 4 | 1 | 1 | 2 | 25,0 |
Жул Биго Алберт Бато | 1954 – 1956 | 11 | 5 | 3 | 3 | 45,5 |