Марсел Десаи – Уикипедия

Марсел Десаи
	Марсел Десаи
Лична информация
Прякор	„Скалата“ (Le Rock)
Роден	Marcel Desailly7 септември 1968 г. (на 56 г.) Акра, Гана
Второ гражданство	Гана
Ръст	183 cm
Пост	централен защитник, дефанзивен полузащитник
Професионални отбори¹
Национален отбор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
	Марсел Десаи в Общомедия

Марсе́л Десаи́ (на френски: Marcel Desailly, френско произношение: [maʁ.sɛl də.sɑˈji]) е бивш френски футболист от ганайски произход.

Има 116 мача за френския национален отбор с което се нарежда на трето място по брой участия, след Лилиан Тюрам (142) и Тиери Анри (123). Световен шампион от Мондиал 98 и европейски шампион от Евро 2000.

През 2004 г. е посочен от Пеле като един от 125-те най-велики живи футболисти в света.^[1]

От 2007 г. е посланик на добра воля на УНИЦЕФ за Гана.^[2]

Състезателна кариера

Роден е на 7 септември 1968 г. в Акра, Гана с рождено име Odenke Abbey в семейството на ганайци. Когато е четиригодишен неговата майка се омъжва за френски дипломат, който работи във френското посолство в Акра. Същата година семейството му се мести във Франция. Името Десаи получава от втория си баща.^[3]

Започва да тренира футбол в школата на Нант, където е съотборник с Дидие Дешан. Първоначално играе като централен защитник. През 1986 г. подписва първия си професионален договор, дебютът му за първия отбор е на 26 август 1986 г. за победата с 3-0 срещу Бордо.^[4]

През 1991 г. преминава в състава на доминиращия по това време във френското първенство Олимпик Марсилия, където отново са съотборници с Дешан. Белгийският треньор на отбора Раймонд Гьоталс разполага на този пост с убедителния Базил Боли и това поражда причината Марсел Десаи да бъде преквалифициран в опорен халф.^[4] Още в първия си сезон печели шампионската титла, а на следващия и Шампионската лига след победа над Милан.^[5] В този мач Десаи обезличава звездата на „росонерите“ Марко ван Бастен.^[4]

Именно това е и следващият му клуб с който още в последвалия сезон повтаря успехите си и печели Шампионската лига, като на финала Милан разгромява Барселона с 4:0, а той отбелязва последното попадение.^[6] Печели и две шампионски титли на Италия. По този начин Десаи се превръща в първия футболист в историята на футбола, спечелил Шампионска лига в две поредни години с два различни отбора.^[7] Името му е записано в залата на славата на Милан.^[8] През 1995 година френският национал играе трети пореден финал от най-престижния клубен турнир, но губи във Виена от Аякс.

През 1998 г. след пет години прекарани при „росонерите“ Десаи преминава в Челси за сумата от 4,6 милиона паунда. Първоначално си партнира със своя сънародник Франк Лебьоф, а по-късно и с младия тогава Джон Тери.^[7] При „Сините от Лондон“ играе до идването на Роман Абрамович през 2004 г. Завършва кариерата си на 38-годишна възраст в Катар, където треньор му е неговият сънародник Бруно Метсу. Шампион за сезон 2004-05^[9]

Национален отбор

Първата му повиквателна за първия състав на Франция е за квалификациите на Мондиал 94 в които изиграва четири срещи. Официалният му дебют е при гостуването на Швеция на 22 август 1993 г.^[10] Участва и в злополучния последен мач на Парк де Пренс срещу България на 17 ноември 1993 г. в който Емил Костадинов отбелязва победното попадение за крайното 1-2.^[11]

Три години по-късно е основна фигура от отбора на „петлите“ с който записва участие на три европейски първенства (Евро 96, Евро 2000 и Евро 2004), две световни първенства (Мондиал 98 и Мондиал 2002), както и на два турнира за Купата на конфедерациите (2001 и 2003). След края на Евро 2004 се отказва от участие в националния отбор и със своите 116 мача е футболистът с най-много участия за „петлите“. По-късно този рекорд е подобрен от Лилиан Тюрам и Тиери Анри.