Зорница Попова – Уикипедия

Зорница Попова
българска композиторка
Родена	Зорница Попова 26 ноември 1928 г. София, Царство България
Починала	2 юни 1994 г. (65 г.) София, Република България
Националност	България
Учила в	Национална музикална академия
Работила	композитор
Музикална кариера
Стил	поп
Инструменти	пиано
Направление	поп музика
Активност	1964 – 1994
Лейбъл	Балкантон

Външни снимки
	Зорница Попова

Зорница Петрова Попова е българска композиторка, контрабасистка. Тя е и първата жена – член на Съюза на българските композитори.^[1] Композира поп музика. През живота си е писала песни за почти всички певци, нейни съвременници в българската поп музика.

Завършва Българската държавна консерватория – Теоретичен факултет, специалност пиано – 1954 г. Успоредно с това учи и контрабас и още като студентка постъпва в оркестъра на ДМТ „Стефан Македонски“, където работи до 1974 г. Член е на СБК от 1985 г.

Започва да се занимава със забавна музика в средата на 60-те години на XX век. Първата ѝ композиция е оркестровата пиеса „Шега“, изпълнена от ЕО на КТР с диригент Милчо Левиев – 1964 г. Две години по-късно Кирил Семов изпълнява и първата нейна песен – „Въртележка“. Оттогава тя създава стотици песни, много от които се превръщат в шлагери (повече от 130 са издадени на грамофонни плочи от „Балкантон“).

Забележителен факт е, че 19 български певци са дебютирали с нейни песни: Мария Нейкова, Мими Иванова, Доника Венкова, Георги Христов, дует „Ритон“, Веселин Маринов, Кичка Бодурова, Мария Косара.

Нейни песни са класирани на всички конкурси на фестивала „Златният Орфей“ от 1967 г. насам, но журитата я игнорират напълно и тя получава първата си награда едва през 1988 г. с песен, чието заглавие недвусмислено говори за нейната природа – „Отчаяние няма“, изп. Георги Христов; печели I награда, повторена 4 години по-късно от „Аз и ти без него“, отново изпълнена от Георги Христов. Преди това сред наградените са: „Всяко начало“ (изп. Бисер Киров) – III награда на радиоконкурса „Пролет“ – 1980 г., „Днес си малко странна“ (изп. Георги Христов) – II награда през 1987 г. и I награда на слушателите за „Нещо невероятно“ – изп. Росица Кирилова и Георги Христов, „Колко радост има“ (изп. Йорданка Христова) – трета награда на „Шлагерфестивал“ в Дрезден – 1979 г., „Песен за стария моряк“ – първа награда – 1987 г. и „Моряшка любов“ (изп. Георги Христов) – награда на СБК на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ – 1985 г. „Слънцето е в моите коси“ (изп. Мими Иванова и Развигор Попов) е обявена за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс през 1976 г. През 1985 г. е удостоена с награда за цялостно творчество от СБК.

Създава песни по поръчка на Радио „Берлин“ по немски текстове на Д. Шнайдер и Х. Хофман (изпълнители са български певци). Постоянна членка е на журито на конкурса „Песни за морето“ в Рощок, Германия. По-голяма част от песните ѝ са създадени в сътрудничество с поета Йордан Янков. Година по-рано печели още една, втора, награда на „Златният Орфей“ с песента „Обич без милост“, III награда на фестивала в Кавън, Ейре получава за „Страх от любов“, и двете изпълнени от Ивелина Балчева.

Умира на 2 юни 1994 г. след боледуване. Месец след смъртта ѝ признателните изпълнители организират концерт в нейна памет под надслов „Вик за близост“ (по едноименния шлагер на Росица Кирилова и Нели Рангелова). Ивелина Балчева ѝ посвещава албума си „Зорница“ през 1995 г., Мария Косара – дебютния си албум „Най-доброто вино“ – 1995 г., а Кичка Бодурова – песента „Една звезда“ – 1996 г. През 2011 г. излизат два компактдиска с песни по музика на Зорница Попова и текстове на Йордан Янков: „20 златни български хита – 5“^[2] и „20 златни български хита – 6“.^[3]

• 1973 – „Песни от Зорница Попова“^[4]
  (EP, Балкантон – ВТМ 6535)
• 1974 – „Емилия Маркова“^[5]
  (SP, Балкантон – ВТК 3099)
• 1975 – „Йорданка Христова и Боян Иванов“^[6]
  (SP, Балкантон – ВТК 3242)
• 1978 – „Слънцето е в моите коси“/ „Мечо Пух“^[7]
  (SP, Балкантон – ВТК 3437)
• 1978 – „Цветан Панков“^[8]
  (SP, Балкантон – ВТК 3464)
• 1990 – „Снежина Темелкова“^[9]
  (SP, Балкантон – ВТК 3979)

• 1984 – „Зорница Попова. Избрани песни“^[10]
  (Балкантон ‎– ВТА 11306)
• 1989 – „Зорница Попова. Избрани песни“^[11]
  (Балкантон ‎– ВТА 12375)

• 1993 – „Честни сини очи“^[12]
  (Балкантон – ВТМС 7616)

• 2010 – „20 златни български хита 5“
• 2010 – „20 златни български хита 6“

• Боса по асфалта (1986) – Росица Кирилова,
  т. Йордан Янков
• Има шанс, няма шанс (1987) – Росица Кирилова,
  т. Йордан Янков
• Кажи, че ме обичаш (1983) – Кичка Бодурова,
  т. Йордан Янков
• Ваза с цветя (1985) – Кичка Бодурова,
  т. Йордан Янков
• Огън за двама (1980) – Лили Иванова,
  т. Йордан Янков
• Не ми отнемай всичко (1982) – Лили Иванова,
  т. Йордан Янков
• Не знам дали си ти (1983) – Лили Иванова и Асен Гаргов,
  т. Йордан Янков
• Слънцето е в моите коси (1978) – Мими Иванова,
  т. Йордан Янков
• Мечо Пух (1978) – Мими Иванова,
  т. Йордан Янков
• Скрито-покрито (1989) – Братя Аргирови,
  т. Йордан Янков
• Нещо невероятно (1988) – Георги Христов и Росица Кирилова,
  т. Георги Начев
• Колко радост има (1975) – Йорданка Христова,
  т. Димитър Ценов
• Моят рожден ден (1972) – Мария Нейкова,
  т. Димитър Ценов
• Сбогом (1973) – Доника Венкова,
  т. Димитър Ценов
• И още нещо (1983) – Тоника СВ,
  т. Йордан Янков
• Дон Кихот и Дулсинея (1987) – дует Ритон,
  т. Йордан Янков
• Между не и да (1982) – дует Ритон,
  т. Йордан Янков
• Джалма (1994) – дует Ритон,
  т. Живко Колев
• Гледай мен – Катя Филипова,
  т. Йордан Янков
• Точно навреме идваш (1989) – Катя Филипова,
  т. Йордан Янков
• Твоите вечни въпроси (1980) – Катя Филипова,
  т. Йордан Янков
• Колко радост има (1975) – Йорданка Христова,
  т. Димитър Ценов
• Нощен експрес (1985) – група Кукери,
  т. Йордан Янков
• Песен за стария моряк (1987) – Георги Христов,
  т. Йордан Янков
• Приеми ме такава (1983) – Мими Иванова,
  т. Йордан Янков
• Съдба (1981) – Стефка Берова и Йордан Марчинков,
  т. Надежда Захариева
• Странници (1979) – Стефка Берова и Йордан Марчинков,
  т. Жива Кюлджиева
• Дай ми от своя сън назаем (1986) – Мустафа Чаушев,
  т. Йордан Янков
• Един чадър и една усмивка (1986) – Мустафа Чаушев,
  т. Йордан Янков
• Вечерна Боса Нова (1971) – Емилия Маркова,
  т. Йордан Янков
• Почакай, мамо (1978) – Цветан Панков,
  т. Йордан Янков

• През 2011 г. в Сан Диего, Калифорния е създадена фондация „Зорница Попова“.
• През 2017 г. Иван Георгиев пише книгата „Вик за близост. Звездите за своята Зорница“, която е сборник с интервюта и разкази на певци и изпълнители за Зорница Попова и създаването на едни от най-знаменитите ѝ хитове.^[1][13]

• Профил на Зорница Попова в сайта на Съюза на българските композитори
• Фондация „Зорница Попова“

Нормативен контрол CONOR.BG GND ISNI LCCN MBa VIAF WorldCat