Кичка Бодурова – Уикипедия

Кичка Бодурова
българска певица
Родена	29 ноември 1955 г. (68 г.) Бургас, Народна република България
Музикална кариера
Псевдоним	Kita Borowa
Стил	поп музика
Инструменти	вокал
Глас	мецосопран
Активност	от 1977 г.
Лейбъл	„Пайнер“, „Балкантон“, „Мелодия“

Кичка Жекова Бодурова е българска поп певица. Има издадени 30 албума, в които пее на 5 езика- български, руски, немски, гръцки и английски. Има реализирани концерти в 5 континента – Европа, Азия, Северна Америка, Африка и Австралия.

Кичка Бодурова е родена на 29 ноември 1955 г. в Бургас. Започва кариерата си в България, превръща се в голяма певица в Гърция и впоследствие се установява в Съединените американски щати.

Нейните родителите ѝ купуват цигулка на 6-годишна възраст и тя свири 7 години. Още в детската градина участва на конкурс в училище „Христо Ботев“ гр. Бургас и го печели с песента „Жалба ми падна на сърце“. Дебютира на голямата сцена като ученичка в самодейния състав „Орфей“ в родния си град, с който става лауреат на фестивала „Тракийска лира“ 1971 г. Завършва езикова гимназия с руски и немски.

Приета е немска филология, но избира консерваторията. Завършва естрадния отдел на музикалната академия София през 1977 г. в класа на Георги Кордов.

Като студентка пее в трио „Обектив“ и е солистка на оркестър „Метроном“. През 1977 г. се представя на международния конкурс за изпълнители на фестивала „Златния Орфей“ с двете песни „Магазин на любовта“ (б. т. Кръстьо Станишев, ар. Петко Петков) и „Такива, каквито бяхме“ (м. Марвин Хамлиш, т. Алан и Мерилин Бергман, ар. Иван Стайков), където е удостоена с наградата на община Бургас и Съюза на музикалните дейци, и през същата 1977 г. „Балкантон“ ги издава в първата ѝ малка плоча под кат. № ВТК 3378. Прави невероятно впечатление на чуждестранните представители и заваляват покани за ГДР. Там снима поне 2 телевизионни предавания на месец и записва много песни в радио Берлин. Изпълнява няколко песни на немски език, които стават много популярни в ГДР – „Ven die erste liebe“, „Arcona“ и др. Докато е в ГДР на асамблея на световната младеж, работи с Тина Търнър и други световни звезди. До началото на 80-е участва на няколко международни поп-фестовала, на които печели награди: „Червеният карамфил“ – Сочи ‘77 (трета награда), „Шлагерфестивал“ Дрезден, ГДР ’79 (трета награда), „Интерталант“ Чехословакия ’79 (втора награда), най-добър глас на фестивала „Песни за морето“ Рощок ’80, ГДР. Почетен гост на фестивала „Олимп“ в Гърция.

През тези години значителна роля за успехите ѝ има Зорница Попова, която създава много от хитовете в репертоара ѝ. В България е чута от гръцки импресарио – песента „Историйо моя, грях мой“ и подписва договор за работа в Гърция, Австралия и Англия. За първи път заминава за Гърция през 1981 г., работи с Дионисио и балет „Арабеск“. При това посещение участва на конкурс на фирма „Колумбия“ в Атина и го печели. Осъществява концерти и ангажименти в Алжир, Малта, Германия, ЮАР, Русия, Унгария, Полша, Чехия, Великобритания, Австралия, между които и концертно турне с оркестъра на Радио „Хелзинки“, Финландия.

През 1990 г. получава „Златна плоча“ от Балкантон за продадени над 450000 копия на плоча, продавани в България и в чужбина.

От 1991 година живее и работи в Съединените щати. Участва в шоу програми и концерти в Сан Франциско, Чикаго, Лос Анжелис, Лас Вегас и др.

Връща се за първи път в България през 1994 година, за да изнесе грандиозен рецитал на „Златният Орфей“.

След това телевизионният канал HBO снима неин рецитал в „La Strada“, а две години по-късно пее на сцената на „Hollywood Palladium“. През 1999 година пее и в „Сизърс Палас“.

От 2000 година живее и работи постоянно в Лас Вегас, САЩ, но не забравя българските си фенове и всяка година се връща за няколко месеца в България. Издава няколко диска с любими песни на българската публика и прави концертни турнета в страната. Изнася рецитал на „Световната олимпиада по изкуствата“ и става директор за България през 1998 г. На 6 декември 2004 г. получава званието „Почетен гражданин на Бургас“. Прави три концерта в НДК, Зала 1 – 2006, 2008 и 2010 г., които зрителите наричат „магия“. Печели наградата на публиката на фестивала „Бургас и морето“ през 2008 г. с песента „Помниш ли, море?“. Песента е написана от самата нея, както много други авторски песни. А специално за тази песен Кичка Бодурова казва: „Това е моята изповед“.

През 2010 г. издава автобиографичната си книга „Това съм аз“. За нея режисьорката Васа Ганчева споделя: „Забележително е, че пише най-малко за дългия низ от заслужени успехи и предпочита да изрази благодарността си и почитанието си към добрите жестове, подпомогнали пътя ѝ. В книгата няма и грам бляскав звезден прах, самохвалство или самовлюбеност. Хората я боготворят, слушат я със стиснати гърла и насълзени очи. Книгата е вулкан от емоции и откровения, описание на живот, труден и борбен. На любов и страст, на безмерна радост и убийствена скръб.“

Кичка Бодурова записва със „златни букви“ името си в историята на българската популярна музика, като изпява песните „Обичам те, майко Българийо“, „У дома“, „Големият час“ и др.

През 2013 г. музикална компания „БГ Къмпани“ издава четири компактдиска на Кичка Бодурова: „Златни хитове“ – 1 и 2 част, специална mp3-колекция, включваща 123 песни, както и компилация от гръцки песни.

В края на 2014 г. Кичка Бодурова прави концерт в зала 1 на Националния дворец на културата. Концертът е заснет и показан по БНТ по време на Коледните празници. Певицата споделя, че композиторката Зорница Попова в много моменти ѝ е била силна опора. Както много български поп певци, така и Кичка Бодурова има песни в албумите си по музика на композиторката.

Участва във VIP Brother 7 през септември 2015 г. и заема 3-то място.

• 1977 – „Кичка Бодурова“^[1]
  (SP, Балкантон – ВТК 3378)
• 1979 – „Кичка Бодурова“^[2]
  (SP, Балкантон – ВТК 3476)
• 1980 – „Кичка Бодурова“^[3]
  (SP, Балкантон – ВTК 3576)
• 1981 – „Кичка Бодурова“^[4]
  (SP, Балкантон – ВTК 3657)

• 1983 – „Аз съм жена“
  (LP, Балкантон – ВTA 11171)
• 1984 – „Гръцки песни“
  (LP, Балкантон – ВТА 11334)
• 1985 – „Кичка Бодурова“
  (LP, Балкантон – ВТА 11586)
• 1986 – „Кичка Бодурова“
  (LP, Балкантон – ВТА 11989)
• 1987 – „Всеотдайност докрай“
  (LP, Балкантон – ВТА 12197)
• 1988 – „Гръцки песни“
  (LP, Балкантон – ВТА 12378)
• 1996 – „Пея за всички приятели“
  (MC, Бофироф – МС 067)
• 1996 – „Гръцки звуци“
  (CD, EMI, Бофироф – 0001)
• 1997 – „Това съм аз“
  (MC и CD, Unison)
• 1999 – „Аз и болката“
  (MC и CD, Пайнер – 9910256 – 61)
• 2000 – „Я кажи ми...“
  (CD, Пайнер – 2012350 – 131)
• 2012 – „Завръщане“
  (CD, KB production)

• 2006 – „The best 1“
  (CD, Кичка Бодурова)
• 2008 – „The best 2“
  (CD, Кичка Бодурова)
• 2013 – „Златните хитове на Кичка Бодурова“ – 1 част
  (CD, BG Music company)
• 2013 – „Златните хитове на Кичка Бодурова“ – 2 част
  (CD, BG Music company)
• 2013 – „123 златни песни. Най-доброто от Кичка Бодурова. МР3 колекция“
  (CD, BG Music company)
• 2013 – „Златни гръцки песни“
  (CD, BG Music company)
• 2016 – „Много лично... и още нещо“
  (CD, Кичка Бодурова)

• 2008 – „Пея за всички приятели“
• 2009 – „Мечта“
• 2011 – „Това съм аз“

• Това съм аз, Кичка Бодурова, 2010 г. изд. КБ Продакшън Архив на оригинала от 2010-10-04 в Wayback Machine.

• 1971 – Лауреат на фестивала „Тракийска лира“
• 1977 – Наградата на ОНС Бургас в Международния конкурс за изпълнители на фестивала „Златният Орфей“, Слънчев бряг
• 1977 – Наградата на Съюза на музикалните дейци в Международния конкурс за изпълнители на фестивала „Златният Орфей“, Слънчев бряг
• 1977 – III награда на Международния фестивал „Червеният карамфил“ в Сочи, СССР
• 1979 – III награда на Международния фестивал „Шлагерфестивал“, Дрезден, ГДР
• 1979 – II награда на Международния фестивал „Интерталант“, Чехословакия
• 1980 – „Най-добър глас“ на Международния фестивал „Песни за морето“, Рощок, ГДР
• Почетен гост на фестивала „Олимп“ в Гърция
• 1990 – Златна плоча от Балкантон за продадени над 450 000 копия на плочи, продавани в България и чужбина
• 2004 – „Почетен гражданин на Бургас“
• 2008 – Наградата на публиката за песента „Помниш ли, море?“ на фестивала „Бургас и морето“
• 2015 – III място във формата „VIP Brother“

Зорница Попова, Димитър Пенев, Морис Аладжем, Тончо Русев, Иван Пеев, Вили Казасян, Иван Калчинов, Мария Ганева, Александър Йосифов, Найден Андреев, Димитър Гетов, Развигор Попов, и много др.

• Стотици концерти на 5 континента.
• Участия в тв програми в ГДР, Полша, Чехословакия, Русия, Украйна, Беларус, Алжир, Испания, Малта, Гърция, Австралия. Концерти в Национален дворец на културата, София – 2006 г., 2008 г., 2010 г., 2014 г. Последно лятно турне в България през 2017 г.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Кичка Бодурова.

• Биография и дискография на Кичка Бодурова в БГестрада
• Официален сайт на Кичка Бодурова Архив на оригинала от 2007-01-10 в Wayback Machine.
• Кичка Бодурова в MySpace
• Кичка Бодурова във Facebook
• Кичка Бодурова във vbox7.com
• Кичка Бодурова в YouTube.com
• Дискография в Discogs.com

Нормативен контрол MBa

Портал „Биографии“          Портал „Музика“          Портал „България“