Ибн Араби – Уикипедия

Ибн Араби بن علي بن محمد بن العربي الحاتمي الطائ
андалуски философ
Роден	28 юли 1165 г. Мурсия, Испания
Починал	10 ноември 1240 г. (на 75 г.) Дамаск, Сирия
Религия	ислям сунитски ислям Суфизъм
Философия
Регион	Ислямска философия
Епоха	Средновековна философия
Школа	Суфизъм
Ибн Араби в Общомедия

Ибн Араби (на арабски: ابن عربي) е арабски суфи-мистик, философ и богослов. Истинското му име е Абу Абдаллах Мухаммад Ибн Али ибн Мухаммад ибн ал-Араби ал-Хатими ал-Таи (на арабски: أبو عبد الله محمد بن علي بن محمد بن العربي الحاتمي الطائ). В суфизма е почитан като Шейх Ал-Акбар (Най-великия шейх).^[1] Автор е на над 840 произведения.

Ибн Араби е роден на 28 юли 1165 година в Мурсия, Испания, в знатно семейство. Когато е на седем години семейството му се премества в Севиля, където получава добро образование. През 1180 среща Авероес в Кордоба и става суфи. През 1193 напуска родината си и заминава за Магреб и от 1195 до 1197 живее в град Фес, където се среща с много учени и свои последователи. През 1200 г. заминава на поклонение хадж в Мека и престоява там три години започвайки работа над труда си „Откровения от Мека“. От 1204 до 1207 пътува до Анатолия, Багдад и Египет.

Последните седемнадесет години от живота си прекарва в Дамаск, където и умира на 10 ноември 1240 година.^[1]

Ибн Араби създава сложна теософска система за отношението на Бога и света, която всъщност е основата на теорията му за Единството на Битието (уахдат ал-уджуд). Според тази теория, представена в труда му „Откровения от Мека“, който се състои се от 560 глави, цялото съществуване е едно, и то е проява на всепроникващата божествена реалност.

Според възгледите на Ибн Араби, многостранността е почти толкова реална като единството, след като произтича от Бога, Истинския. Независимо че изтъква реалността на многообразието Ибн Араби няма предвид, че то съществува в същия смисъл както Бог съществува, тъй като има само един уджуд, едно истинско съществувание.

Ключов момент във философията на Ибн Араби е Логос или Словото. Според него за всеки пророк, като символ на най-висша религиозна и духовна истина, е присъща характерна духовна същност или реалност, която той нарича Логос, и която е израз или проявление на Божественото. Ибн Араби разграничава два аспекта на Божествената същност. Докато първият е скрит и непознаваем, трансцендентен, изчистен изцяло от многостранност, вторият разкрива известна степен на разграничение, обособяване, защото в него Бог е и Създателя и сътворението, целостта на всичко.

В своето обяснение за човешката душа, Ибн Араби прави разграничение между човешката или „разумна“ душа и животинската – лишена от разум такава. Той е категоричен във вярата си, че душата е отделна материя, изцяло различна от тялото и всъщност е част от духовния свят. Най-високото достижимо ниво за човешката душа е нивото на директно познание, което е крайната духовна цел за много ислямски мистици. Когато достигне етапа на директно познание, душата ще е постигнала състоянието на самоунищожение и ще може да се докосне до единството на всички неща, Създателя и Неговото Творение, видимото и невидимото, вечното и временното.

• Ibn Arabi society