Изненада – Уикипедия

Изненадата е краткотрайно емоционално състояние, което е резултат от преживяването на неочаквано събитие.[1] Изненадата може да има всякаква валентност, тоест неутрална, приятна или неприятна. Според някои изследователи изненадата сама по себе си не може да бъде категоризирана като емоция.

Изненадата се изразява на лицето чрез следните черти:

  • вежди, които са повдигнати, така че стават извити и високи;
  • опъната кожа под веждите;
  • хоризонтални гънки на челото;
  • отворени клепачи: горният клепач и долният клепач са широко отворени, често показващи бялата склера отгоре и отдолу на ириса;
  • увиснала челюст, така че устните и зъбите да се виждат отчасти без да има напрежение в устата.

Спонтанната изненада е често изразена само за части от секундата.[2] Може да бъде последвана от емоция на страх, радост или смущение. Интензивността на изненадата е асоциирана с това до каква степен челюстта увисва, но устата може да не е отворена изцяло в някои случаи. Повдигането на веждите, поне за момента, е най-отличителния и предвидим знак за изненада.[3]

  1. РБЕ
  2. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, том II. Второ издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012. ISBN 978-954-322-526-2. с. 45. Посетен на 16.06.2022. изненадвам, изненадам: учудвам, обикновено с внезапна проява
  3. Ekman, P. & Friesen, W. V. (1975). Unmasking the face. Englewood Cliffs, NJ: Prentice Hall, Inc.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Surprise (emotion) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​