Свети Илия (Света гора) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

„Свети Илия“
Σκήτη Προφήτη Ηλία
Карта Местоположение на Света гора
Вид на храмаправославен скит
Страна Гърция
Населено мястоСвета гора
Религияправославие
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
Изграждане1757 г.
Състояниедействащ мъжки скит

„Свети Пророк Илия“ (на гръцки: Σκήτη Προφήτη Ηλία) е гръцки православен общежителен скит на Света гора, подчинен на манастираПантократор“ и разположен на около 25 минути път пеша от манастира.

Скитът е основан през 1757 г. от видния славянски духовник и просветител Паисий Величковски (1722 – 1794). След като се замонашва и събира около себе си братство от последователи, успява да измоли от атонския манастир Пантократор една стара и необитаема килия в близост до манастира, посветена на Пророк Илия. Скоро на мястото на тази килия Паисий основава монашеска обител и остава там пет години, полагайки основата за нейното бъдещо развитие.

В скита се заселват около 30 западноруски и молдовски монаси, но след заминаването на Паисий за Молдова през 1763 г. скитът отново опустява.

През 1775 г. в скита отново се заселват монаси. През 1835 г. в скита пристига йеромонах Аникита Ширински-Шихматов, духовен и светски писател, член на Руската академия (1809) и академик на Петербугската академия на науките, който полага много усилия за укрепването на скита. През 1839 г. скитът получава от манастира Пактократор устав, определящ взаимоотношенията между манастира и скитското общежитие.

Своеобразен разцвет скитът достига при дикей Паисий II през 1850 г. Този трудолюбив настоятел издига още един монашески корпус, с две църкви. Благодарение на щедри дарения от Русия в скита се изгражда църква посветена на руския светец Митрофан Воронежки. През 1881 г. завършва и строителството на съборната църква на скита посветена на Пророк Илия. Освен нея в скита има още пет по малки църкви и параклиси: „Свети Митрофан Воронежки“, „Свети Николай“, Свети Йоаким и Анна", „Свети Димитър“ и „Свето Благовещение“. В скита се съхраняват и множество ценни икони и частици от мощи на светци.

През 1906 г. в скита живеят около 500 монаси, по-голямата част от Малорусия, поради което скитът бил наричан и „Илински малоруски скит“. Скитът притежава метоси в Одеса, Таганрог и Константинопол.

В края на XX век в скита живеят няколко монаси-зилоти, принадлежащи към Руската православна задгранична църква.

През 1992 г. заради отказа си да споменават в богослуженията името на вселенския патриарх Вартоломей I монасите са изгонени от скита. В наши дни в скита живеят около 15 гръцки монаси.

  • Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987