Индийска кобра – Уикипедия

Индийска кобра

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) разред: Люспести (Squamata) семейство: Аспидови (Elapidae) род: Кобри (Naja) вид: Индийска кобра (N. naja)

Научно наименование

Naja naja Linnaeus, 1758

Разпространение

Индийска кобра в Общомедия

[ редактиране ]

Индийската кобра (Naja Naja) е змия от семейство Аспидови (Elapidae). Има неясно колко подвида, най-вероятно между 10 и 20. Някои нейни подвидове впоследствие са класифицирани като отделни видове, както и обратното.

Синоними: ная, очиларка, пакистанска черна кобра, качулата змия и др.

Южна и Югоизточна Азия, Индия, Южен Китай, Бирма, Тайланд, Сиамски полуостров, Шри Ланка, Индонезия (без о. Сулавеси), Филипини, на запад до Афганистан, Иран, Каспийско море. Среща се на голяма надморска височина 2500 m — Хималаи, 3000 m — Каракорум.

Обитава всевъзможни хабитати от пустини и полупустини до тропически гори и екваториални джунгли. Широко разпространена в ниви, оризища, плантации. Урбанизирана — среща се в много градове. В далечно минало ареалът и е стигал до Мала Азия, Арабския полуостров и Северна Африка, но вече е изчезнала от тези места.

На дължина достига до 1,3 – 1,8 m (до 2,5 – непотвърдено). На цвят обикновено е жълто-кафеникава до кафява със синкаво-черен блясък. Понякога е тъмносива до чисто черна. Качулката е голяма, добре изразена с вътрешен ръб. От горната страна на качулката има шарка наподобяваща очи, понякога подобна шарка има и от вътрешната страна. На врата има от 1 до 5 тъмни ивици. Коремът е светъл. Главата е малка, свързана с тялото. Отровните зъби са предни, малки, с вътрешен канал. Зад тях има още няколко по-малки зъба. Отровата е невропаралитична, силна. Типично за всички видове кобри, голям процент от ухапванията са сухи. Снася между 10 и 20 яйца, които се излюпват след 50 – 70 дена.

Много рязко си сменя настроението, в даден момент е спокойна и изведнъж става изключително агресивна. Териториална — за леговище избира мравуняци, термитници, дупки на гризачи, изоставени постройки, хамбари, каменни купчини. Води дневен и нощен начин на живот (според хабитата). Храни се с малки гризачи, жаби, гущери, насекоми, рядко с други змии, птици и яйцата им, риба. Тя самата е плячка за някои видове мангусти, хищни птици, варани, крайтове и кралски кобри. Интересно при нея е, че мъжките и женските остават заедно доста дълго време — поведение, нехарактерно за влечугите.

На много места индийската кобра е свещено животно. Ако влезе в къщата на религиозен индус, той най-любезно я помолва да излезе, след което чака докато змията си замине. В много манастири в Индия, Непал и Тайланд отглеждат тези змии. Една от легендите разправя, че когато бог Вишну се разхождал по Земята, настъпила адска жега. Тогава дошла една кобра и с качулката си го предпазила от слънцето. В знак на благодарност Вишну и сложил очи и на гърба, за да се пази от птиците, които по това време избивали змийския род.

В Южна Азия има традиция да се дават представления с тези змии, като се извършват най-различни манипулации с тях. Годишно само в Индия и Шри Ланка загиват над 2000 души от ухапване на индийска кобра.

Видът е привнесен в САЩ (Флорида), екземпляри са залавяни в Евърглейдс. Няма данни дали се размножава.

• Tweedie The Snakes of Malaya.1957
• Carr A. The Reptiles
• Boulenger G. The Fauna of British India, Including Ceylon and Burma, Reptilia and Batrachia.1890
• Акимушкин И. Мир Животных, изд. Молодая гвардия, Москва, 1974, т. 4