Ирина Бокова – Уикипедия

Ирина Бокова
български политик и дипломат
Ирина Бокова през 2009 г.
Родена	12 юли 1952 г. (72 г.) София, България
Учила в	Московски държавен институт по международни отношения Първа английска езикова гимназия
Политика
Партия	БСП „Коалиция за България“
Депутат
VII ВНС   XXXIX НС
Министър на външните работи на България (временно изпълняващ)
Правителство на Жан Виденов
Семейство
Съпруг	Любомир Коларов Калин Митрев
Деца	дъщеря Ная и син Павел
Подпис
Уебсайт	www.irinabokova.com
Ирина Бокова в Общомедия

Ирина Георгиева Бокова е български политик и дипломат.

Бокова е заместник-министър (1995), първи заместник-министър (1996) и и.д. министър на външните работи (1996 – 1997) в правителството на Жан Виденов, посланик във Франция и Монако, генерален директор (2009 – 2017) и постоянен представител в ЮНЕСКО.

Родена е в София, България на 12 юли 1952 г. Бокова е дъщеря на Георги Боков (секретар на ЦК на БКП) и сестра на Филип Боков^[1].

Завършва Гимназията с преподаване на английски език, София (1971) и „Международни отношения“ в МГИМО, Москва през 1976 г.^[2]

• 1977 – 1982: стажант аташе и трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР^[2]
• 1982 – 1984: трети секретар в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк^[2]
• 1984 – 1990: втори и първи секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР^[2]
• 2005: извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция и Монако
• 2005: постоянен представител на Република България в ЮНЕСКО
• 2009: генерален директор на ЮНЕСКО, преизбрана за втори мандат през 2013 г.

• 1990: участва в Националната кръгла маса за преход на България към демокрация в качеството си на съучредител на Демократичния съюз на жените заедно с Нора Ананиева и Емилия Масларова^[3]
• 1990 – 1991: народен представител в VII велико народно събрание. Подписва новата Конституция на Република България.
• 1995: заместник-министър на външните работи в правителството на Жан Виденов^[2]
• 1995: секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция в правителството на Жан Виденов
• 1996: кандидат за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов, (БСП)^[2]

• 1996: първи заместник-министър на външните работи в правителството на Жан Виденов
• 1996 – 1997: и.д.министър на външните работи в правителството на Жан Виденов
• 2001 – 2005: народен представител в XXXIX народно събрание от „Коалиция за България“:
  • Парламентарна група на „Коалиция за България“: член (05.07.2001 – 05.07.2001)
  • Парламентарна група на „Коалиция за България“: секретар на ПГ (05.07.2001 – 18.05.2005)
  • Комисия по европейска интеграция: член (20.07.2001 – 18.05.2005)
  • Комисия по външна политика, отбрана и сигурност: заместник-председател (20.07.2001 – 18.05.2005)
  • Делегация в Съвместния парламентарен комитет България – Европейски съюз: заместник-председател (03.08.2001 – 18.05.2005)

На 22 септември 2009 г. Ирина Бокова е номинирана^[4] за генерален директор на ЮНЕСКО от Изпълнителния съвет на организацията. Бокова получава 31 гласа в 58-членния Изпълнителен съвет на организацията при 5-ия, последен тур на гласуването.

Кандидатурата ѝ е утвърдена от Общото събрание на всички 193 страни-членки на ЮНЕСКО на 15 октомври 2009 г. Бокова бе утвърдена със 166 гласа „за“, 7 „против“ и 2 „въздържали се“^[5]. На 23 октомври 2009 г. Ирина Бокова полага клетва като генерален директор на ЮНЕСКО. Бокова заема поста на 15 ноември 2009 г.

На 24 септември 2012 г. президентът Росен Плевнелиев заявява на генералния секретар на ООН, че г-жа Бокова е предложена официално за втори мандат на поста си с решение на Министерския съвет от юли 2012 г.^[6]

В седмиците преди номинирането на Бокова от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за втори мандат се появяват публикации, критикуващи я за начина, по който е управлявала организацията. Поводът е одит на Сметната палата на Франция^[7][8] на дейността на ЮНЕСКО. Френското издание на „Хъфингтън пост“, в-к „Монд дипломатик“ и икономическият всекидневник „Лез Еко“ коментират доклада с критичен тон. Според публикациите критиките са основно в липсата на реформи и несправяне с финансовите предизвикателства, породени от решението на САЩ да не плащат членския си внос в организацията (съставляващ 22 % от бюджета), както и със структурните и кадрови промени. От трите издания само в статията на Ан-Сесил Робер в „Монд дипломатик“^[9] се дава думата и на представител на ЮНЕСКО, при това в последваща публикация^[10]. Авторите в „Хъфингтън пост“, които не са журналисти, са по-едностраничви: Мартин Дюмон твърди, че Бокова се е затворила „в кула от слонова кост“^[11], а Джули Вицзек критикува кадровата политика на Бокова^[12]. В коментар под статията председателят на Международния институт за планиране на образованието (IIEP) към ЮНЕСКО Реймънд Уонър дава отговор на някои от твърденията [1] Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.. Политоложката от Свободния университет в Брюксел Джулия Гриер също цитира в „Лез Еко“ одита, като твърди, че Бокова не е организирала контрол върху мерките за излизане от кризата, и посочва грешки в кадровата ѝ политика ^[13].

Коментарите в световните медии по повод повторното номиниране на Бокова за генерален директор дават косвен отговор на обвиненията, появили се в цитираните френски издания. Така например френското Министерство на външните работи казва „През първия си мандат Бокова водеше организацията в трудна финансова и политическа обстановка – с кураж и имайки предвид реформите, които ще трябва да бъдат реализирани през втория ѝ мандат“^[14]. Агенция „Асошиейтид прес“ изтъква, че Бокова е успяла да води ЮНЕСКО през „един от най-тежките ѝ периоди, дошли в резултат от загубата на 220 млн. щатски долара“, и уточнява, че „Вашингтон е спрял плащането на членския си внос след като генералната конференция е гласувала да приеме Палестина за държава-член преди две години“. Агенцията по-специално изтъква, че „независимо от недостига на средства Бокова е успяла да балансира бюджета на ЮНЕСКО, докато е провеждала инициативи като например подпомагане на грамотността сред момичетата в Афганистан“^[15].

На 4 октомври 2013 г. Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО номинира Бокова за втори мандат начело на организацията^[16].

На 18 юни 2014 г. българските медии съобщават новината, че правителството издига кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.^[17]

Вестник „Капитал“ публикува статия, посветена на кандидатурата на Бокова, в която се казва ^[18]:

На 9 януари 2015 г. премиерът Бойко Борисов обявява, че кабинетът подкрепя кандидатурата ѝ за генерален секретар^[19].

На 9 февруари 2016 г. Министерството на външните работи публикува кратко съобщение, обявяващо, че кандидатурата ѝ е официално изпратена в ООН^[20].

През 2018 г. стана известно, че Бокова ще преподава в корейския университет Кюнг Хи.^[21]. Университетът я прави почетен доктор по изследвания на мира; също така тя става професор и почетен ректор на Humanitas College.^[22][23]

През 2020 г.^[24] тя е избрана за международен почетен член на Американската академия на изкуствата и науките в V клас, секция "Научно, културно и неправителствено лидерство.^[25]

Ирина Бокова има 2 брака. Първият брак е с Любомир Коларов, с когото имат дъщеря Ная и син Павел. Вторият брак е с Калин Митрев. Бокова запазва бащиното си фамилно име при браковете си.

• В Общомедия има медийни файлове относно Ирина Бокова
• Избирането на Ирина Бокова начело на ЮНЕСКО^{[неработеща препратка]}

Нормативен контрол BNF CONOR.BG GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC PLWABN Стража IdRef VIAF WorldCat