French
DeutschИван Багрянов – Уикипедия
| Иван Багрянов | |
| български политик | |
 | |
| Роден | 29 октомври 1891 г. |
|---|---|
| Починал | 1 февруари 1945 г. |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет Национален военен университет |
| Политика | |
| Народен представител в: XXIV ОНС | |
| 30-и министър-председател на България | |
| 1 юни – 2 септември 1944 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Дора Явашева Емилия Панова |
| Деца | Михаил (1934 – 2013) |
| Иван Багрянов в Общомедия | |
Иван Иванов Багрянов е български политик, министър-председател на България в 60-о правителство (1944). Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд на 1 февруари 1945 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Багрянов е роден на 29 октомври (17 октомври стар стил) 1891 година в с Воден, Разградско. Син на учителя Иван Бояджиев – Багрянов (1853 – 1893) и съпругата му Пенка Камбосева (1873 – 1935). Завършва Военното училище в София и участва в Балканските войни в състава на 1-ви артилерийски полк. Служи в щаба на 5-а артилерийска бригада. През Първата световна война командва батарея в Единадесети артилерийски полк, по-късно е адютант на цар Фердинанд. През 1919 г. се уволнява с чин майор. През следващите години влиза в най-близкото обкръжение на цар Борис III и остава близък с него до края на живота му.[1]
В началото на 1920-те години Багрянов учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и агрономство в Лайпциг. Той основава едно от първите научно организирани земеделски стопанства в България – Махзар паша край Разград. От 1938 до 1944 е председател на Общия съюз на земеделските стопански задруги.[1]
Иван Багрянов е министър на земеделието и държавните имоти в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов и в първото правителство на Богдан Филов (1938 – 1941). На този пост той разработва петгодишен план за развитие на селското стопанство, предвиждащ засилване на държавната намеса в сектора, ускоряване на комасацията и увеличаване на дела на фуражните и техническите култури.[2]
През пролетта на 1944 година Съветският съюз отправя ултимативно искане към България за откриване на свои консулства в Русе и Бургас, в резултат на което министър-председателят Добри Божилов подава оставка. Съставянето на ново правителство е възложено на Багрянов, който има репутацията на необвързан с Германия политик. Той планира възстановяването на конституцията и скъсване на съюза с Германия, като получава подкрепата на Българската работническа партия и съветския посланик Александър Лавришчев, а в първоначалния състав на правителството влиза комуниста Дончо Костов. Дни по-късно обаче, по нареждане от Георги Димитров, комунистите се дистанцират от кабинета и подновяват партизанската война.[3] Според свидетелството на Петър Вранчев Багрянов е водил преговори с комунистите директор на полицията да бъде лице от тяхната партия, но Москва осуетява това предложение.[4]
През лятото на 1944 г. оглавява правителството и започва преговори за сключване на примирие с Великобритания и САЩ. Тези опити срещат съпротивата на Съветския съюз, която довежда до провал на преговорите. На 2 септември 1944 г. Иван Багрянов се оттегля, за да бъде съставено ново правителство като последен опит за предотвратяване на настъплението на Съветския съюз срещу България.[3]
Екзекуция
[редактиране | редактиране на кода]След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Иван Багрянов е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена едва през 1996 г. с Решение №172 на Върховния съд, седем години след падането на комунистическия режим в България (1989).
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Иван Багрянов се жени през 1924 г. за Дора Явашева (1899 – 1969) от Разград, дъщеря на академик Анани Явашов. Бракът е бездетен и е разтрогнат в 1927 г. През 1931 г. се жени за Емилия Панова (поч. 1958 г.) от Шумен, от която има син Михаил (1934 – 2013).
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Иван Багрянов е наречени улици в кварталите „Студентски град“ (Карта) и „Гърдова глава“ (Карта) в София.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (2 август 1912)
- Поручик (2 август 1914)
- Капитан (20 юли 1917)
- Майор
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 41 – 42.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 45.
- ↑ а б Вачков, Даниел. Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 96 – 97.
- ↑ ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.1229
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Снимка на Иван Багрянов, 1945 г. Подсъдимият Иван Багрянов (в лице) с адвокат Христо Орашаков в съдебната зала пред Народния съд
| Банко Банков | → | министър на земеделието и държавните имоти (14 ноември 1938 – 4 февруари 1941) | → | Богдан Филов |
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
|
