French
DeutschГълъб Донев – Уикипедия
| Гълъб Донев | |
| български политик | |
 | |
| Роден | 28 февруари 1967 г. |
|---|---|
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство Русенски университет Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ 35. средно училище „Добри Войников“ |
| Политика | |
| Партия | безпартиен |
| 57-и министър-председател на България | |
| 2 август 2022 – 6 юни 2023[1] | |
| служебен министър на труда и социалната политика | |
| 12 май 2021 – 13 декември 2021 | |
| Семейство | |
| Деца | 1 |
| Гълъб Донев в Общомедия | |
Гълъб Спасов Донев е български политик, министър-председател в стотното правителство на България (от 2 август 2022 година до 6 юни 2023[1]) – четвърти служебен кабинет (първи в рамките на втория му мандат), назначен от Румен Радев.[2][3] Преди това той заема постовете на министър на труда и социалната политика в служебното правителство на Огнян Герджиков (27 януари – 4 май 2017 г.), заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика в първото (12 май – 16 септември 2021 г.) и второто (16 септември – 13 декември 2021 г.) служебни правителства на Стефан Янев, секретар по социални политики и здравеопазване и по демография и социални политики на президента Румен Радев (9 май 2017 г. – 12 май 2021 г.; 22 януари – 2 август 2022 г.).[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 28 февруари 1967 г. в София.[5] Завършва 35-а руска езикова гимназия в родния си град. След това завършва политически профил във Висшето военновъздушното училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Завършва магистратура по финанси в УНСС, а след това и право в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Специализирал е бизнес и мениджмънт в УНСС. В периода 2001 – 2007 е директор на дирекция „Условия на труд и управление при кризи“ към Министерството на труда и социалната политика. Между 2005 и 2006 г. изпълнява длъжността главен секретар в Министерството на труда и социалната политика. От 2007 до 2009 г. е член на Надзорния съвет на НОИ и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. От 2008 г. става председател на Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж. На следващата година е назначен за заместник-председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.[6]
От 2014 до 2016 г. е заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика. След това е заместник-директор на дирекция „Административно и информационно обслужване“ и зам.-директор на дирекция „Вътрешен одит“ на Министерството на отбраната. От 27 януари до 4 май 2017 г. е служебен министър на труда и социалната политика. От 12 май до 13 декември 2021 г. е служебен министър на труда и социалната политика и заместник министър-председател. Във втория мандат на президента Румен Радев е назначен за секретар по социални политики и здравеопазване за период от два месеца, а от 30 март 2022 г. е преназначен на длъжността секретар по демография и социални политики.[7][3] От 2 август 2022 г. до 6 юни 2023[1] е служебен министър-председател на Република България.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Dnevnik.bg // Посетен на 2023-06-06.
- ↑ Президентът насрочи парламентарни избори за 2 октомври 2022 г. и назначи служебно правителство // www.president.bg. Посетен на 2022-09-01. (на български)
- ↑ а б Укази: Избори на 2 октомври, служебно правителство с премиер Гълъб Донев // Програма „Хоризонт“ на БНР. 2022-08-01. Посетен на 2022-08-02.
- ↑ Клетва полага четвъртият служебен кабинет на Румен Радев // Радио България на БНР. 2022-08-02. Посетен на 2022-08-02.
- ↑ bta.bg
- ↑ Биография на сайта на президентството
- ↑ Гълъб Донев | Администрация на Президента на Република България // www.president.bg. Посетен на 2022-08-02.
| |||||||||||||||
