Правителство на Добри Божилов – Уикипедия

Правителство на Добри Божилов
60-о правителство на България
Общи
Държавен глава	Регентство (Симеон II)
Председател	Добри Божилов
Сформиране	14 септември 1943
Разпускане	1 юни 1944
Първоначален състав
Министри	10
~ мъже	10
~ жени	0
Представителство
Народно събрание	142 / 152
Хронология
Назначено от	XXV ОНС
Филов 2 Багрянов

Правителството на Добри Божилов е шестдесетото правителство на Царство България, назначено с Указ № 23 от 14 септември 1943 г.^[1] Управлява страната до 1 юни 1944 г., след което е наследено от правителството на Иван Багрянов.

Новият кабинет и регентите декларират, че ще следват външната политика на покойния монарх Борис III. За да ограничат въоръжената борба, управляващите обещават, че на доброволно предалите се нелегални няма да се търси съдебна отговорност. В отговор Отечествения фронт призовава симпатизантите си масово да се включат в партизанското движение. Засилват се саботажните действия срещу важни промишлени обекти, работещи за снабдяването на германците на Източния фронт. През ноември 1943 г. армията и полицията започват широка настъпателна акция против партизанското движение. Големи загуби понасят средногорските отряди „Христо Ботев“ и „Васил Левски“, Габровско-севлиевският отряд, Търновската чета, Ловешкият отряд, Дупнишкият отряд и др. Повечето от партизанските съединения увеличават значително числения си състав, което им създава множество проблеми при снабдяването и придвижването. За по ефективна борба срещу нелегалните кабинетът създава на 26 януари 1944 г. специални военни части – жандармерия. Дават се награди от 50 000 лева за всяка донесена партизанска глава. Един месец по-късно партизанският отряд Антон Иванов е напълно разгромен.^[2]

В края на 1943 и началото на 1944 г. англо-американската авиация предприема масирани бомбардировки над по-големите български градове. Особено жестоко е нападението над София на 10 януари 1944 г., в което участват няколкостотин бомбардировача. Въпреки героичния отпор, даден ѝ от българските летци, съюзническата авиация разрушава голяма част от центъра на столицата. Убити са няколко хиляди граждани. Започва масово бягство на столичани към околните села. На 22 януари същата година кабинетът получава нота от съветското правителство с искане да се спре строителството на германски военни съдове във Варна. Приближаването на съветските войски към българските граници и масираните бомбардировки на съюзниците активизират дейността на легалната опозиция. На 24 март същата година Никола Мушанов, Атанас Буров, Кимон Георгиев, Кръстьо Пастухов, Петко Стайнов, Константин Муравиев, Никола Петков, Вергил Димов, Димитър Гичев и Александър Гиргинов изпращат до правителството и регентите т.нар. „Декларация на десетте“. Основните искания, залегнали в нея, са за спиране на полицейския терор в страната, изтегляне на българските войски от Сърбия и избягване на войната със СССР.^[2]

През пролетта на 1944 година правителството е поставено под засилващ се дипломатически натиск от страна на настъпващия към Балканите Съветски съюз, настояващ за създаването на съветски консулства във Варна, Бургас и Русе. Божилов се опитва да отлага прекия отговор на това искане, но съветската страна е неотстъпчива и на 18 май той подава оставка.^[3]

Кабинет, оглавен от Добри Божилов, е образуван от политически дейци с прогерманска ориентация и провеждащи политиката на регентите.

Сформира се от следните 10 министри:^[2]

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

п б р Правителства на България Княжество България (1878 – 1908) Бурмов Климент 1 Цанков 1 Каравелов 1 Ернрот Шесто Соболев Цанков 2 Цанков 3 Каравелов 2 Климент 2 Каравелов 3 Радославов 1 Стоилов 1 Стамболов Стоилов 2 Стоилов 3 Греков Иванчов 1 Иванчов 2 Петров 1 Каравелов 4 Данев 1 Данев 2 Данев 3 Петров 2 Петков Станчов Гудев Малинов 1 Царство България (1908 – 1946) Малинов 2 Гешов Данев 4 Радославов 2 Радославов 3 Малинов 3 Малинов 4 Теодоров 1 Теодоров 2 Стамболийски 1 Стамболийски 2 Цанков 1 Цанков 2 Ляпчев 1 Ляпчев 2 Ляпчев 3 Малинов 5 Мушанов 1 Мушанов 2 Мушанов 3 Георгиев 1 Златев Тошев Кьосеиванов 1 Кьосеиванов 2 Кьосеиванов 3 Кьосеиванов 4 Филов 1 Филов 2 Божилов Багрянов Муравиев Георгиев 2 Георгиев 3 НР България (1946 – 1990) Димитров 1 Димитров 2 Коларов 1 Коларов 2 Червенков Югов 1 Югов 2 Югов 3 Живков 1 Живков 2 Тодоров 1 Тодоров 2 Филипов Атанасов Луканов 1 Луканов 2 Република България (1990 – настоящем) Попов Димитров Беров Инджова Виденов Софиянски Костов Сакскобургготски Станишев Борисов 1 Райков Орешарски Близнашки Борисов 2 Герджиков Борисов 3 Янев 1 Янев 2 Петков Донев 1 Донев 2 Денков Главчев 1 Главчев 2