Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3 – Уикипедия

Правителство на Никола Мушанов
	Правителство на Никола Мушанов
48-о, 49-о, 50-о правителство на България
Общи
Държавен глава	Борис III
Председател	Никола Мушанов
Сформиране	7 септември 1931
Разпускане	19 май 1934
Първоначален състав
Коалиция	ДП, БЗНС Врабча 1, НЛП, РП
Министри	10
~ мъже	10
~ жени	0
Представителство
Народно събрание	151 / 273
Хронология
Назначено от	XXIII ОНС

Първото, второто и третото правителство на Никола Мушанов са четиридесет и осмо, четиридесет и девето и петдесето правителство на Царство България, назначени с Укази № 7, № 3 и № 3 от 7 септември 1931 г.^[1], 12 октомври 1931 г.^[2] и 31 декември 1932 г.^[3] на цар Борис III. Управлява страната до 19 май 1934 г., след което е наследено от първото правителство на Кимон Георгиев.

Политика

Основна статия: Правителство на Александър Малинов (1931)

В съответсвие с предизборната си програма кабинетът дава пълна свобода на печата. През 1932 г. е обявена амнистия, която позволява на емигриралите през 1923 г. земеделски ръководители да се върнат в страната и да се включат в политическата борба (БЗНС „Александър Стамболийски“). В същото време Народното събрание гласува нова добавка към „Закона за защита на държавата“. Запазени са старите структури на полицията и Обществената безопасност, продължава безкомпромисната борба срещу комунистите.^[4]

Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на правителството е излизане на страната от икономическата криза. Опитите тя да бъде омекотена с външната помощ завършват с частичен успех – на проведената през 1932 г. конференция в Лозана. България получава разсрочка на плащанията си по репарационния дълг. През три годишното си управление на Народния блок настъпват редица промени сред политическите сили в страната. В унисон с международните тенденции за засилване влиянието на фашистката идеология в обществения живот възниква Национално социално движение на бившия министър-председател професор Александър Цанков, което за крато време спечелва голям брой гласоподаватели. Привържениците на авторитарната идеология са и част от българските офицери, обединени в политическия кръг „Звено“, както и някои младежки организации – Съюзът на българските национални легиони, Българската родна защита и др.^[4]

С надеждата за връщане на Западна Тракия в българските предели, външната политика на Народния блок дава приоритет на връзките с Франция и Югославия. Основано е българо-югославско дружество, проведени са две срещи между цар Борис III и крал Александър. Една година по-късно отношението между двете страни отново охладнява поради влизането на Югославия в т.нар. Балкански пакт (Румъния, Гърция и Турция). Целта на пакта е да се намерят военни гаранции срещу евентуалните опити на България да промени границите си, определени ѝ от Ньойския договор.^[4]

В началото на 1934 г. противоречията в Народния блок се засилват. Борбата е главно между Демократическата партия и земеделците. Последните не са доволни от министерските кресла, предоставени им в правителството, и от предприетите в селското стопанството мерки за излизане от кризата. На 15 май 1934 г. д-р Мушанов подава оставката на кабинета.^[4]

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Никола Мушанов, е образуван от политически дейци на „Народния блок“ (Демократическата партия, БЗНС „Врабча 1“, БЗНС „Димитър Драгиев“, БЗНС „Стара Загора“, Радикалната и Националлибералната партия).

Кабинет

Сформира се от следните 10 министри:^[4]

министерство		партия
министър-председател	Никола Мушанов	Демократическа партия
вътрешни работи и народно здраве	Александър Гиргинов	Демократическа партия
външни работи и изповедания	Никола Мушанов	Демократическа партия
народно просвещение	Константин Муравиев	БЗНС „Врабча 1“
финанси	Стефан Стефанов	Демократическа партия
правосъдие	Димитър Върбенов	Националлиберална партия
война	Александър Кисьов	военен
търговия, промишленост и труда	Георги Петров	Националлиберална партия
земеделие и държавни имоти	Димитър Гичев	БЗНС „Врабча 1“
обществени сгради, пътища и благоустройство	Георги Йорданов	БЗНС „Врабча 1“
железници, пощи и телеграфи	Стоян Костурков	Радикална партия

Промени в кабинета

от 7 септември 1932

министерство	име		партия
обществени сгради, пътища и благоустройство		Вергил Димов	БЗНС „Врабча 1“

от 31 декември 1932

министерство		партия
правосъдие	Никола Мушанов (упр.)	Демократическа партия
търговия, промишленост и труда	Димитър Гичев	БЗНС „Врабча 1“
земеделие и държавни имоти	Константин Муравиев	БЗНС „Врабча 1“
народно просвещение	Димитър Гичев (упр.)	БЗНС „Врабча 1“

от 19 януари 1933

министерство	име		партия
народно просвещение		Атанас Бояджиев	Националлиберална партия
правосъдие		Йордан Качаков	Националлиберална партия

от 5 май 1934

министерство	име		партия
железници, пощи и телеграфи		Никола Мушанов (упр.)	Демократическа партия

от 9 май 1934

министерство	име		партия
война		Атанас Ватев	военен

Литература

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки

↑ ДВ. Указ № 7 от 7 септември 1931 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 129 от 8 септември 1931 г.
↑ ДВ. Указ № 3 от 12 октомври 1931 г. Обнародван в „Държавен вестник“.
↑ ДВ. Указ № 3 от 31 декември 1932 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 224 от 2 януари 1933 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 172 – 178.

[Gazette1-1] ДВ. Указ № 7 от 7 септември 1931 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 129 от 8 септември 1931 г.

[Gazette-2] ДВ. Указ № 3 от 12 октомври 1931 г. Обнародван в „Държавен вестник“.

[Gazette2-3] ДВ. Указ № 3 от 31 декември 1932 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 224 от 2 януари 1933 г.

[Encyclopedy-4] а ^б ^в ^г ^д Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 172 – 178.

[1]

[2]

[3]

[4]