Правителство на Иван Гешов – Уикипедия

Правителство на Иван Гешов
32-ро правителство на България
Общи
Държавен глава	Фердинанд I
Председател	Иван Евстратиев Гешов
Народно събрание	342 / 415
Сформиране	16 март 1911
Разпускане	1 юни 1913
Първоначален състав
Коалиция	Народна партия, Прогресивно- либерална партия
Министри	8
~ мъже	8
~ жени	0
Хронология
Назначено от	V ВНС
Малинов 2 Данев 4

Правителството на Иван Евстратиев Гешов е тридесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 5 от 16 март 1911 г.^[1] на цар Фердинанд Сакскобургготски.^[2] Управлява страната до 1 юни 1913 г., след което е наследено от четвъртото правителство на Стоян Данев.

Основната цел на правителството на Народната и Прогресивнолибералната партия е подготовката на война с Турция и постигането на национално обединение. За да се избегне контролът от Народното събрание, член 17 от Търновската конституция е изменен, с което се дава възможност на монарха и правителството да сключват тайни договори. Непосредствено след това, с негласната подкрепа на Великобритания, Франция и Русия (стремежът им е да се изолира Турция от Балканския полуостров) е образуван Балкански съюз. В него влизат България, Сърбия и Гърция. По-късно към тях се присъединява и Черна гора. През февруари 1912 г. между България и Сърбия е сключен военен договор. През май 1912 г. подобен договор е сключен и между България и Гърция. При изготвянето на двата договора българската дипломация допуска грешки, които минират съюза (не са уточнени бъдещите граници с Гърция, със Сърбия се постига съгласие за поделяне на Македония и България се съгласява да поеме основната тежест от войната). В хода на военните действия грешките на монарха и българското правителство се задълбочават (не са изпратени български войски във Вардарска Македония, отхвърлено е изгодното предложение за мир преди атаката на Чаталджа и предявени са неоснователни български претенции за Солун). Успехите на българската армия в Тракия се оказват решаващи за победата на Балканския съюз над Турция. В освободените райони са организирани военни губернаторства, осигурена е и свобода на вероизповеданията.^[3]

След падането на Одрин ската крепост Високата порта отново е принудена да моли за мир. На 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор. Според него Турция се отказва от претенциите си за територии на запад от линията Мидия – Енос и от остров Крит. Краят на войната задълбочава противоречията между съюзниците. Сърбия и Гърция се отказват от предварителните си ангажименти към България и поддържат идеята всяка страна да задържи завоюваната от нея територия. Не се вземат предвид нито националното самосъзнание на населението в тях, нито военните приноси. Българската дипломация демонстрира непримиримост и поддържа максимални искания. Опитите на държавите от Съглашението да спасят Балканския съюз завършват без успех. Русия предупреждава цар Фердинанд I, че при евентуални военни действия срещу Сърбия няма да се намеси в защита на България, ако във войната се включи и Румъния.^[3]

Турция струпва войски по българската граница, а Румъния предявява претенции за Южна Добруджа. Въпреки неизгодната международна обстановка цар Фердинанд I започва подготовка за атака на сръбските и гръцките позиции.^[3]

Кабинетът, оглавен от Иван Евстратиев Гешов, е образуван от членове на Народната и Прогресивнолибералната партия.

Сформира се от следните 8 министри:^[3]

С изменение на конституцията от 11 юли 1911 г. са извършени следните структурни промени:

• Министерството на вътрешните работи се преобразува в Министерство на вътрешните работи и народното здраве;
• Военното министерство се преобразува в Министерство на войната;
• Министерството на търговията и земеделието се закрива и се създава Министерство на търговията, промишлеността и труда и Министерство на земеделието и държавните имоти;
• Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията се закрива и се създава Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите.

• 29 февруари 1912 – Балканска война: Подписан е българо-сръбски договор, поставящ основите на Балканския съюз.
• 17 септември 1912 – Балканска война: Страните от Балканския съюз започват да мобилизират своите войски
• 4 октомври 1912 – Балканска война: Османската империя обявява война на Балканския съюз.
• 5 октомври 1912 – Балканска война: България и Гърция обявяват война на Османската империя.
• 16 октомври 1912 – Балканска война: Българите Радул Минков и Продан Топракчиев извършват първата в света бомбардировка на гара Караагач край Одрин.
• 27 октомври 1912 – Балканска война: Българската Седма рилска дивизия достига Солун.
• 8 ноември 1912 – Балканска война: Българският миноносец Дръзки, командван от командир мичман I ранг Георги Купов, торпилира турския крайцер „Хамидие“.

• 10 януари 1913 – Балканска война: Младотурците извършват държавен преврат в Турция и подновяват военните действия в Балканска война
• 13 март 1913 – Балканска война: Българската войска превзема Одринската крепост.
• 17 май 1913 – Балканска война: Подписан е мирен договор в Лондон, с който се слага край на Балканската война.

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

п б р Правителства на България Княжество България (1878 – 1908) Бурмов Климент 1 Цанков 1 Каравелов 1 Ернрот Шесто Соболев Цанков 2 Цанков 3 Каравелов 2 Климент 2 Каравелов 3 Радославов 1 Стоилов 1 Стамболов Стоилов 2 Стоилов 3 Греков Иванчов 1 Иванчов 2 Петров 1 Каравелов 4 Данев 1 Данев 2 Данев 3 Петров 2 Петков Станчов Гудев Малинов 1 Царство България (1908 – 1946) Малинов 2 Гешов Данев 4 Радославов 2 Радославов 3 Малинов 3 Малинов 4 Теодоров 1 Теодоров 2 Стамболийски 1 Стамболийски 2 Цанков 1 Цанков 2 Ляпчев 1 Ляпчев 2 Ляпчев 3 Малинов 5 Мушанов 1 Мушанов 2 Мушанов 3 Георгиев 1 Златев Тошев Кьосеиванов 1 Кьосеиванов 2 Кьосеиванов 3 Кьосеиванов 4 Филов 1 Филов 2 Божилов Багрянов Муравиев Георгиев 2 Георгиев 3 НР България (1946 – 1990) Димитров 1 Димитров 2 Коларов 1 Коларов 2 Червенков Югов 1 Югов 2 Югов 3 Живков 1 Живков 2 Тодоров 1 Тодоров 2 Филипов Атанасов Луканов 1 Луканов 2 Република България (1990 – настоящем) Попов Димитров Беров Инджова Виденов Софиянски Костов Сакскобургготски Станишев Борисов 1 Райков Орешарски Близнашки Борисов 2 Герджиков Борисов 3 Янев 1 Янев 2 Петков Донев 1 Донев 2 Денков Главчев 1 Главчев 2