Правителство на Тодор Бурмов – Уикипедия

Правителство на Тодор Бурмов
1-во правителство на България
Общи
Държавен глава	Александър I
Председател	Тодор Бурмов
Сформиране	5 юли 1879
Разпускане	24 ноември 1879
Първоначален състав
Партия(и)	Консервативна партия
Министри	4
~ мъже	4
~ жени	0
Хронология
Назначено от	Александър I
Климент 1

Правителството на Тодор Бурмов е първото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 1 от 5 юли 1879 г.^[1] на княз Александър I със задачата организиране и провеждане на избори за I обикновено народно събрание^[2]. Управлява страната до 24 ноември 1879 г., след което е наследено от правителството на Климент Търновски.^[3]

Падането на кабинета се дължи на тясната социална база на консерваторите и на някои непопулярни финансови мерки, сред които: повишаване на митото на солта, спадане курса на сребърната рубла и други.^[1]

Правителството на Бурмов доизгражда органите на централната и местната администрация, наследени от Временното руско управление. Противно на постановките на Берлинския договор, то продължава усилията за създаване на редовна армия, вместо милиция. При учредяването на митници по южната граница освобождава от мита стоките от областите от Санстефанска България, останали извън Княжеството. Установява дипломатически отношения със съседните държави и Великите сили.^[4][5][3]

Правителството на Бурмов се намира под силно руско влияние. То е съставено от Батенберг по поръка на руския дипломатически представител в София, а решенията му по вътрешнополитическата ситуация след парламентарните избори от октомври са продиктувани от мнението на цар Александър II.^[6] Въпреки това то не се поддава на лобирането на руски банкерски и военни кръгове за превръщане на БНБ в акционерно дружество и прокарване на железопътна линия от София към Дунав, вместо към Белград и Виена.^[7][3]

При кабинета Бурмов България е поставена под натиск от Османската империя да реши мухаджирския въпрос. Министърът на правосъдието Димитър Греков създава смесени комисии, които трябва да разрешат имотните спорове между завръщащите се турски изселници и българите, заели опразнените земи,^[5] но въпросът не е решен през краткия мандат на кабинета. Във вътрешнополитически план правителството е принудено да се бори с турските чети, задържали се дълго след края на руско-турската война в районите на Ески Джумая и Осман пазар.^[5] Основен политически противник в страната е Либералната партия, която печели изборите и сваля Бурмов и министрите му с вот на недоверие в края на ноември 1879 година.^[8][3]

Кабинетът е съставен от членове на Консервативната партия, която отразява интересите на малка прослойка търговско-лихварска буржоазия и руски генерал начело на военното министерство.^[2] В ръководното ядро на партията влизат политически дейци с европейско възпитатние и култура.^[3]

Министерският съвет се сформира от 4 министри и един министър-председател:^[3]

• На местото на управляващия министър е назначен консерватора токсиколог:

• 10 юли 1879 – Правителството въвежда военно положение във Варненска и части от съседните губернии, за да се справи с турските размирици.^[5]
• 19 юли 1879 – Назначени са първите български дипломатически агенти. Те са акредитирани в Сърбия, Румъния и Османската империя.^[4] Основан е Държавен вестник.
• август – Създават се Телеграфо-пощенско и Пътно-строително отделения към Министерство на вътрешните работи.^{[9]:с. 56 – 7}
• 14 август – създадена е политическата канцелария на княз Александър I, за политически секретар е определен Константин Стоилов.^{[9]:с. 69}
• края на септември – началото на октомври 1879 – парламентарни избори за I обикновено народно събрание, спечелени от либералите^[4]
• парламентарна криза: в парламентарните дебати либералите обвиняват консервативното правителство в противоконституционни практики и лошо финансово състояние на страната и на практика му гласуват вот на недоверие.^{[9]:с. 70 – 78}
• 24 ноември 1879 – Князът разпуска Народното събрание и назначава нов консервативен кабинет начело с епископ Климент Браницки.^[4]

• Правителство на епископ Климент (1879 – 1880)

• Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
• Радев, Симеон. Строителите на съвременна България, том 1. София, Български писател, 1990.
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
• Стателова, Елена и др. „История на България“, том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.

п б р Правителства на България Княжество България (1878 – 1908) Бурмов Климент 1 Цанков 1 Каравелов 1 Ернрот Шесто Соболев Цанков 2 Цанков 3 Каравелов 2 Климент 2 Каравелов 3 Радославов 1 Стоилов 1 Стамболов Стоилов 2 Стоилов 3 Греков Иванчов 1 Иванчов 2 Петров 1 Каравелов 4 Данев 1 Данев 2 Данев 3 Петров 2 Петков Станчов Гудев Малинов 1 Царство България (1908 – 1946) Малинов 2 Гешов Данев 4 Радославов 2 Радославов 3 Малинов 3 Малинов 4 Теодоров 1 Теодоров 2 Стамболийски 1 Стамболийски 2 Цанков 1 Цанков 2 Ляпчев 1 Ляпчев 2 Ляпчев 3 Малинов 5 Мушанов 1 Мушанов 2 Мушанов 3 Георгиев 1 Златев Тошев Кьосеиванов 1 Кьосеиванов 2 Кьосеиванов 3 Кьосеиванов 4 Филов 1 Филов 2 Божилов Багрянов Муравиев Георгиев 2 Георгиев 3 НР България (1946 – 1990) Димитров 1 Димитров 2 Коларов 1 Коларов 2 Червенков Югов 1 Югов 2 Югов 3 Живков 1 Живков 2 Тодоров 1 Тодоров 2 Филипов Атанасов Луканов 1 Луканов 2 Република България (1990 – настоящем) Попов Димитров Беров Инджова Виденов Софиянски Костов Сакскобургготски Станишев Борисов 1 Райков Орешарски Близнашки Борисов 2 Герджиков Борисов 3 Янев 1 Янев 2 Петков Донев 1 Донев 2 Денков Главчев 1 Главчев 2

Портал „България“          Портал „Политика“