Правителство на Тодор Живков 1 – Уикипедия

Правителство на Тодор Живков 1
73-то правителство на България
Общи
Председател	Тодор Живков
Сформиране	27 ноември 1962
Разпускане	12 март 1966
Първоначален състав
Коалиция	БКП, БЗНС
Министри	27
~ мъже	27
~ жени	0
Представителство
Народно събрание	321 / 321
Хронология
Назначено от	IV народно събрание
Югов Живков 2

Първото правителство на Тодор Живков е седемдесет и трето правителство на Народна република България, назначено с Укази № 516 и № 529 от 27 ноември 1962 г.^[1]. Управлява страната до 12 март 1966 г., след което е наследено от второто правителство на Тодор Живков.^[2]

 Основна статия: Правителство на Антон Югов

Правителството идва на власт след преизбирането на Тодор Живков за първи секретар на ЦК на БКП на 5 – 14 ноември 1962 г., а няколко дни по-късно – и за председател на Министерския съвет. Опитите на опозицията в БКП да го свали от власт (заговорът на Иван Горуня, Цоло Кръстев и ген. Цвятко Анев) са твърде анемични и довеждат само до поредната чистка в армията и в партията. През март 1966 г. Живков отново е избран за председател на МС. Близките му отношения с новия съветски лидер Леонид Брежнев и изгодните за България икономически договори със СССР и Иран през 60-те години „бетонират“ едноличната му власт за следващите десетилетия.^[2]

В края на 1958 г. кооперирането на земята в България достига заключителния си етап (кооперирани са 92% от обработваемата площ). С цел по-лесно механизиране на селското стопанство започва окрупняване на ТКЗС – броят им е намален от 3457 на 972. От СССР е внесено огромно количество селскостопанска техника и оборудване. В страната и в СССР се обучават за агрономи, зоотехници и ветеринарни лекари няколко хиляди български младежи. Изградени са голям брой язовири и напоителни системи, както и първите заводи за изкуствени торове и химическа защита.

Разрастването на градовете предизвиква редица проблеми – жилищна криза. Въпреки тези негативни явления, на VIII конгрес на БКП Живков обявява „Практическа програма за завършване строителството на социализма и постепенно преминаване на България към комунизма“. През следващите години утопичната идея е заменена от нова „задача“ – изграждане на развито социалистическо общество.^[2]

Във външната политика продължава обвързаването на България със Съветския съюз и с другите държави от СИВ. На 4 декември 1963 г. на пленум на ЦК на БКП е взето решение за включване на страната като република в СССР. Първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов отклонява предложението.^[2]

Участието на България във Варшавския договор и стратегическото ѝ географско местоположение я ангажират с многобройна (над 120 000 военнослужещи) и добре въоръжена армия. От начачлото на 60-те години разходите за МНО ежегодно се увеличават и се превръщат в основна тежест за националния бюджет. До голяма степен те са компенсирани от изгодни за България търговски договори със СССР, свързани с доставки на ниски цени на стратегически суровини (нефт, земен газ, стомана и дървесина) и с лицензи за производство на военна продукция.^[2]

Кабинетът, оглавен от Тодор Живков, е образуван от политически дейци на БКП, БЗНС и Отечествения фронт.

Сформира се от следните 27 министри и един председател:^[2]

• Министерството на просветата и културата се преобразува в Министерство на народната просвета и Комитет за култура и изкуство (с Указ № 396 от 25 май 1963 г.).

• Георги Трайков е освободен от поста председател на Съвета за селско стопанство.

• Министерството на вътрешните работи се разделя на Министерство на вътрешните работи и Комитет за държавна сигурност (без ранг на министерство).

• Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

п б р Правителства на България Княжество България (1878 – 1908) Бурмов Климент 1 Цанков 1 Каравелов 1 Ернрот Шесто Соболев Цанков 2 Цанков 3 Каравелов 2 Климент 2 Каравелов 3 Радославов 1 Стоилов 1 Стамболов Стоилов 2 Стоилов 3 Греков Иванчов 1 Иванчов 2 Петров 1 Каравелов 4 Данев 1 Данев 2 Данев 3 Петров 2 Петков Станчов Гудев Малинов 1 Царство България (1908 – 1946) Малинов 2 Гешов Данев 4 Радославов 2 Радославов 3 Малинов 3 Малинов 4 Теодоров 1 Теодоров 2 Стамболийски 1 Стамболийски 2 Цанков 1 Цанков 2 Ляпчев 1 Ляпчев 2 Ляпчев 3 Малинов 5 Мушанов 1 Мушанов 2 Мушанов 3 Георгиев 1 Златев Тошев Кьосеиванов 1 Кьосеиванов 2 Кьосеиванов 3 Кьосеиванов 4 Филов 1 Филов 2 Божилов Багрянов Муравиев Георгиев 2 Георгиев 3 НР България (1946 – 1990) Димитров 1 Димитров 2 Коларов 1 Коларов 2 Червенков Югов 1 Югов 2 Югов 3 Живков 1 Живков 2 Тодоров 1 Тодоров 2 Филипов Атанасов Луканов 1 Луканов 2 Република България (1990 – настоящем) Попов Димитров Беров Инджова Виденов Софиянски Костов Сакскобургготски Станишев Борисов 1 Райков Орешарски Близнашки Борисов 2 Герджиков Борисов 3 Янев 1 Янев 2 Петков Донев 1 Донев 2 Денков Главчев 1 Главчев 2