Искрица – Уикипедия

Искрица
България
42.1341° с. ш. 26.0446° и. д.
Искрица
Област Стара Загора
42.1341° с. ш. 26.0446° и. д.
Искрица
Общи данни
Население150 души[1] (15 март 2024 г.)
9,58 души/km²
Землище15,667 km²
Надм. височина136 m
Пощ. код6293
Тел. код04158
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ32857
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Гълъбово
Николай Колев
(БСДП, ДПС; 2003)

Ѝскрица е село в Южна България. То се намира в община Гълъбово, област Стара Загора.

Селото има борова гора, а до него минава река Соколица, наречена още Дувандере.

Селото е близо до ТЕЦ „Марица изток“-3. Покрай него минават ленти, които носят пръст.

Селото е на около 450 години. В миналото селото е имало други имена като Коджилар, Колчуларе, Кунчелари, Стражари. Преди 50 години то е с население около 600 души, а сега се обитава от 251 души.

В средновековното селище край селото от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 7 вида диви и домашни птици – сива гъска (Anser anser), яребица (Perdix perdix), колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus), голяма дропла (Otis tarda), скален гълъб (Columba livia), кукумявка (Athene noctua) и домашна кокошка (Gallus gallus f. omestica). От археозоолога доц. Георги Рибаров са намерени останки от тур (Bos primigenius), благороден елен (Cervus elaphus), кафява мечка (Ursus arctos) и още 10 вида бозайници.[2]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Селото има особени забележителности, една стара мелница на повече от 100 години и много тракийски могили в землището. В югозападния край на селото, в местността Асаря, се намират останките на средновековна крепост от XI-XII век, на която са запазени масивните каменни зидове. Преди изграждането на крепостта е имало средновековно селище от IX-X век, което датира от намерените монети от времето на имп. Василий I, имп. Константин VII и имп. Лъв I.

През март (на Сирни заговезни) се хвърлят стрели в центъра и се запалва огън, който се прескача за здраве. На Коледа из селото минават коледари.

Има малък фолклорен състав от възрастни жени, които организират често представления.

  1. www.grao.bg
  2. Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123-132.
  • Панайотов И., Александров С. 1995. Могилен некропол от ранната бронзова епоха в землищата на селата Медникарово и Искрица // Марица-Изток 3, 87—113