Италия (римска провинция) – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Римска Италия Provincia Italia
— Римска публична и императорска провинция, диоцез —
88 пр.н.е – 476 г.
Герб
Италиански региони при Републиката
Континент	Европа
Столица	Рим, Медиоланум, Равена
Римски сенат
	Проконсул
Император
	Легат
История	Античност
Съюзническа война	91–88 пр.н.е.
Население
Преброяване	4 937 000
Предшественик Марсийски племенен съюз Самнитски племенен съюз Цизалпийска Галия Наследник Кралство на Одоакър
Днес част от	Австрия,  Ватикан,  Италия,  Монако,  Сан Марино,  Словения,  Франция
Римска Италия Provincia Italia в Общомедия

Италия (на латински: Italia) е римска провинция на територията на Апенинския полуостров по време на Републиката и наследилата я империя.

По време на Републиката, Италия от Рубикон до Калабрия не е провинция, а територия на град Рим и на военните командири е забранено да навлизат с армиите си в нея. Поради тази забрана, преминаването на Юлий Цезар с легионите му при Рубикон през 49 пр.н.е. бележи началото на гражданска война.

По време на Империята, Италия представлява множество от територии с различни статуси. Някои градове, наречени маниципии, имат известна независимост от Рим, докато други, най-вече колониите, са създадени от римляните. Около 7 пр.н.е. Октавиан Август разделя Италия на 11 региона. Събитието е описано от Плиний Стари в неговата „Естествена история“ (на латински: Naturalis Historia), а новообразуваните региони са:

Италианската провинция е привилегирована по отношение на строителството на обществени сгради и пътища. Това се отразява благоприятно на италианската икономика, която процъфтява. Земеделието, занаятчийството и индустрията бележат осезаем растеж, позволявайки износ на стоки за останалите провинции. Населението на провинцията също нараства. По заповед на Август се извършват три преброявания на мъжкото население в провинцията. Събраните резултати посочват следните данни: 4 063 000 мъже през 28 пр.н.е., 4 233 000 през 8 пр.н.е. и 4 937 000 през 14 г. Включвайки жените и децата, общото население на Италия в началото на първи век наброява около десет милиона души.

Когато се дава римско гражданство на всички в империята започва упадъка на Италия в полза на по-богатите провинции. Освен това, провинцията страда от атаките на варварските племена в края на трети век.

Диоклециан реформира административно империята, разделяйки я на диоцези. Диоцез Италия, управляван от Западния съимператор, е разделена на две части - Крайградска Италия (на латински: Italia suburbicaria) и Продоволствена Италия (на латински: Italia annonariа). Те са управлявани от длъжностно лице ректор, имащ само граждански, но не и военни правомощия, които са в ръцете на друго длъжностно лице - дукс. Тези субдиоцези са разделени на още по-малки административни територии, управлявани от ко-ректори. Счита се, че това разделяне на длъжности е с цел да се възпрат опитите за узурпации от предишните години.

Бившите италиански региони Alpes Poenninae и Alpes Maritimae, стават част от Diocesis Galliarum.

Когато варварите стават най-важния проблем, императорите са принудени да се преместят от Рим в други провинции, което ускорява упадъка на Италия. През 330 г. Константин I мести столицата на империята в Константинопол, заедно с имперския съд, икономическата администрация, както и военните структури (флотите на Мизенум и Равена).

След смъртта на Теодосий I през 395 г., Италия става част от Западната римска империя. После идват години на варварски нашествия и столицата е преместена от Медиоланум в Равена през 402 г. Аларих, кралят на вестготите, ограбва Рим през 403 г., седем века след последното ограбване на града. Северна Италия е атакувана от хуните на Атила, и Рим пак е ограбен от вестготите под командването на Аларик I през 410 г.

С императорите контролирани от техните варварски военачалници, имперското правителство слабо упражнява контрол над Италия, чийто брегове са под непрекъснати атаки. През 476 г. със смъртта на Ромул Августул и връщането на имперските знаци в Константинопол, се слага края на Западната империя. За малко десетилетия Италия остава обединена първо под управлението на Одоакър, после под контрола на остготите и Византия, но след инвазията на лангобардите е разделена между седем кралства и остава необединена за тринадесет века.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Italia (Roman Empire) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

	Региони на Октавиан Август в римска Италия (Regiones Italicae Augustae)
Regio I Latium et Campania · Regio II Apulia et Calabria · Regio III Lucania et Bruttii · Regio IV Samnium · Regio V Picenum · Regio VI Umbria (и Ager Gallicus) · Regio VII Etruria · Regio VIII Aemilia · Regio IX Liguria · Regio X Venetia et Histria · Regio XI Transpadana

п б р Провинции на Римската република Азия • Аквитания • Африка • Ахея • Балеарика • Белгика • Близка Испания • Витиния • Далечна Испания • Египет • Илирик • Италия • Киликия • Кипър • Корсика и Сардиния • Крит и Киренайка • Лугдунска Галия • Македония • Мизия • Нарбонска Галия • Сирия • Сицилия • Цизалпийска Галия

п б р Провинции на Римската империя Азия • Аквитания • Арабия • Армения • Асирия • Африка • Ахая • Белгика • Бетика • Британия • Витиния и Понт • Горна Германия • Галатия • Дакия • Далмация • Долна Германия • Египет • Епир • Италия • Кападокия • Киликия • Кипър • Корсика и Сардиния • Котски Алпи • Крит и Киренайка • Ликия и Памфилия • Лугдунска Галия • Лузитания • Мавретания • Македония • Мизия (Горна • Долна) • Нарбонска Галия • Норик • Нумидия • Осроене • Панония (Горна • Долна) • Пенински Алпи • Приморски Алпи • Писидия • Реция • Сирия • Сицилия • Софена • Тараконска Испания • Тракия • Юдея