Йейлски университет – Уикипедия

Йейлски университет
Yale University
Universitas Yalensis
Старият кампус
Старият кампус
ДевизLux et veritas
Светлина и Истина
Основан9 октомври 1701 г.
Видчастен
ПрезидентПитър Саловей
Преподаватели3619
Студенти11 593
МестоположениеНю Хейвън, Кънектикът, САЩ
Цветове     Йейлско синьо[1]
ЧленствоAAU, IARU, NAICU
Сайтyale.edu
41.3111° с. ш. -72.9267° и. д.
Разположение в щата Кънектикът
Йейлски университет в Общомедия

Йейлският университет (на английски: Yale University), често наричан само Йейл, е сред най-известните частни университети в САЩ, намиращ се в гр. Ню Хейвън, щата Кънектикът.

Основан през 1701 г., Йейл е третото по основаване висше училище на територията на съвременните Съединени американски щати (след Университета на Уилям и Мери и Харвардския университет). Член е на така наречената Бръшлянова лига (Ivy League) на американски университети.

Структура

[редактиране | редактиране на кода]

Известен е най-вече с основното си училище Йейлски колеж (Yale College), подготвящ бакалаври, както и с Йейлското юридическо училище (Yale Law School), което е сред професионалните висши училища в Йейл. Университетът е алма-матер на 5 американски президенти, редица американски политици, обществени деятели и водещи предприемачи, както и на няколко чуждестранни държавни глави.

През 1861 г. Йейлското висше училище по изкуство и науки (Graduate School of Arts and Sciences) е първата институция в САЩ, която присъжда докторска степен.

Също забележително е Йейлското училище по драматургия (Yale School of Drama). То е обучило редица влиятелни холивудски и бродуейски актьори и сценаристи.

Другите професионални училища за следдипломна подготовка в Йейл – тези по изкуство, медицина, музика, мениджъмънт, архитектура, горско стопанство и околна среда, медицински грижи, както и Йейлската семинария, са цитирани често сред най-добрите в областта си.

Първата сграда на университета, 1718 – 1782

Сред най-значимите активи, които притежава университетът, са най-доходният за последните 10 г. академичен фонд с идеална цел на стойност 16,3 милиарда долара[2] (към 31 юни 2009) (втори по големина сред фондовете на академични институции), като и системата от библиотеки с над 12,5 милиона тома (втора по големина академична библиотечна система в света).[3]

Йейл е дом на 3619 преподаватели, които обучават 5275 студенти в бакалавърска степен и над 6300 студента в следдипломните форми на обучение.[4] Според американското законодателство Йейлският университет е нестопанска организация от тип 501(c)(3).[5]

70-те бакалавърски специалности, които Йейл предлага на студентите си, са изградени предимно според така наречените принципи на либералните изкуства (liberal arts education) (бел. ред. нищо общо с политическия либерализъм). Около 20% от студентите-бакалаври в Йейл специализират в природните и точните науки, около 35% – в обществените науки, около 45% – в областта на изкуствата и хуманитарните науки.[6] Всички професори в Йейл преподават на бакалавърско ниво, където се предлагат над 2000 предмета годишно.

Част от университета е издателството „Йейл Юнивърсити Прес“.

Заимствайки от Оксфорд и Кеймбридж, Йейл използва така наречената система от колежи с общежития. Всеки от 12-те колежа в Йейл има собствени сгради, преподаватели и поддържащ персонал.

Мемориалната библиотека Стърлинг, една от основните в Йейл

Йейлските следбакалавърски програми включват тези на Йейлското висше училище по изкуства и науки (Graduate School of Arts and Sciences) – покриващи 53 дисциплини в областта на хуманитарните, социалните, природо-математическите науки и инженерството, както и тези в професионалните училища по архитектура, изкуство, духовенство (divinity), драматургия, лесовъдство и околна среда, право, мениджъмънт, медицина, музика, хигиена и медицински грижи.

Йейл и Харвард са съперници в почти всичко през по-голямата част от историята им. Най-известните съперничества са в академичната област, както и в спорта – гребането и американския футбол. Харвард-Йейл регатата и Играта (The Game) са ежегодни спортни събития, ползващи се с голяма историческа традиция и социална популярност в американската култура.

Президентът на Йейл Ричард Левин обобщава институционалните приоритети на университета на прага на четвъртото му столетие (през 2001) така: „Първо, като един от най-добрите американски изследователски университети, Йейл е ясно ангажиран да предоставя отлично бакалавърско образование. И второ, в нашите следдипломни и професионални училища, като и в Йейлския колеж (Yale College), ние се ангажираме с обучението на лидери.“ [7]

Съкратените обръщения „Елис“ („Elis“)[8][9][10] – по името на основополагащия дарител на университета Елиху Йейл (Elihu Yale)) и „Йейлис“ („Yalies“)[11] са често използвани във и извън Йейл, като обръщения към йейлските студенти.

Бележити випускници и преподаватели

[редактиране | редактиране на кода]
Кулата Харкнес

Йейл е обучил редица широко уважавани випускници в съответните им сфери на работа. Сред най-известните са:

Сред Йейлските преподаватели са нобеловите лауреати Сидни Алтман, Тялинг Купманс, Вангари Маатаи, Джордж Паладе, Джеймс Тоубин, Джерард Дебрю, Едуард Лаури Татъм, Ървин Нехер, както и бащата на фракталната геометрия Беноа Манделброт, антропологът Бронислав Малиновски, композиторът Паул Хиндемит, физикът Уилард Гибс, политологът Пол Улфовиц, бившият министър-председател на Великобритания Тони Блеър.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Yale University – Identity Guidelines // Посетен на 12 февруари 2016.
  2. ↑ Endowmnent Update 2009 // Yale University Investments Office, 2009. Архивиран от оригинала на 2010-10-11. Посетен на 2023-10-10.
  3. ↑ About: Yale and the World, архив на оригинала от 4 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080604114749/http://world.yale.edu/about/index.html, посетен на 18 април 2008 
  4. ↑ About Yale: Facts. Посетен на 26 август 2010.
  5. ↑ Yale University // Архивиран от оригинала на 2008-12-31. Посетен на 2008-04-18.
  6. ↑ Yale University: "Some Facts & Statistics About Yale University." Архив на оригинала от 2007-04-03 в Wayback Machine. Посетен на 10 април 2007.
  7. ↑ Yale Alumni Magazine: "Preparing for Yale's Fourth Century." Архив на оригинала от 2006-11-10 в Wayback Machine. Посетен на 10 април 2007.
  8. ↑ "Listen, Elis'![sic] Hear You Not These Joyful Sounds? Songs of Victors at the Revere. Over Three Hundred Cheer for Harvard." The Boston Daily Globe, December 9, 1890, p. 7. (Story about a Revere House celebration of a Harvard football victory over Yale).
  9. ↑ Fitzgerald, F. Scott (1920), This Side of Paradise, chapter 2: "half-a-dozen seats were kept from sale and occupied by six of the worst-looking vagabonds that could be hired from the streets... At the moment in the show where Firebrand, the Pirate Chief, pointed at his black flag and said, „I am a Yale graduate—note my Skull and Bones!“—at this very moment the six vagabonds were instructed to rise conspicuously and leave the theatre with looks of deep melancholy and an injured dignity. It was claimed though never proved that on one occasion the hired Elis were swelled by one of the real thing."
  10. ↑ Kanya Balakrishna. Five Elis win Rhodes // Yale Daily News, 20 ноември 2006. Посетен на 31 декември 2006., "Four Yale undergraduates and one student from the Graduate School are among the 32 students around the country to receive Rhodes scholarships this year.
  11. ↑ Mark Alden Branch. The Ten Greatest Yalies Who Never Were // Yale Alumni Magazine, February 2003. Посетен на 2006-2-26.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йейлски_университет&oldid=12103546“.