Йоханес Визе – Уикипедия
Йоханес Визе | |
немски офицер | |
Звание | Подполковник |
---|---|
Години на служба | 1934 – 1945 г., 1956 – 1970 г. |
Прякор | „Лъвът от Кубан“ |
Служи на | Нацистка Германия ФРГ |
Род войски | Луфтвафе, Бундесвер |
Военно формирование | 2./JG 52, I./JG 52, JG 77 |
Командвания | 2./JG 52, I./JG 52, JG 77 |
Битки/войни | Втора световна война |
Награди | 7 |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт |
Йоханес Визе (на немски: Johannes Wiese) е немски въздушен ас от Втората световна война, който служи в Луфтвафе от 1935 г. до края на войната на 8 май 1945 г. През 1956 г. се присъединява към Бундесвера и успява да достигне звание подполковник (на немски: Oberstleutnant). Оттегля се от служба на 30 ноември 1970 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Втора световна война (1939 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]Най-успешният му ден е 5 юли 1943 г., когато сваля 12 вражески самолета в една мисия.[1]
На Визе официално са потвърдени 133 победи, постигнати от 480 бойни мисии. Освен това той има още 25 непотвърдени победи.[1] Между тях са победите над 70 щурмовика Ил-2. Съветските пилоти се отнасят с голям респект към Визе, наричайки го „Кубанския лъв“.
На 1 декември 1944 г., Визе е назначен за ескадрен комодор (на немски: Geschwaderkommodore) на JG 77. Само три седмици по-късно е тежко ранен при скок с парашут след битка с британски Спитфайъри – катапултира на височина над 9000 метра, а парашутът му се разкъсва на 80 м над земята. Прекарва останалата част от зимата в болница и е заменен като комодор от Ерих Лайе. В края на войната се предава на американските войски, но е освободен от плен едва няколко седмици по-късно. Все пак, разпознат и предаден на съветските власти от немските комунисти, след септември 1945 г. Визе прекарва над 4 години в съветски военнопленнически лагери.
Умира на 19 август 1991 г. в град Кирхцартен, Югозападна Германия и е погребан в Берлин, квартал Николасзе.
Военна декорация
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Podzun-Pall., 2000. ISBN 3-7909-0284-5.
- ((de)) Schaulen, Fritjof. Eichenlaubträger 1940 – 1940 Band III Radusch-Zwernemann. Pour le Mérite, 2005. ISBN 3-932381-22-X.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Полк. Й. Визе в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht