Канарче – Уикипедия

	Канарче
	♂ Канарче
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:	Чинкови (Fringillidae)
род:	Канарчета (Serinus)
вид:	Канарче (S. canaria)
	Научно наименование
	Serinus canaria (Linnaeus, 1758)
	Канарче в Общомедия
	[ редактиране ]

Канарчето (Serinus canaria) е вид пойна птица разпространена на Канарските, Азорските острови и о. Мадейра. Пренесена е в Европа в края на 15 век, най-популярната кафезна пойна птичка. В Европа, Северозападна Африка и Азия живее породата диво канарче – с петнистозеленикава перушина на гърба и жълтеникава на гърдите. Класифицирана е от Линей през 1758 г., а първото тяхно точно описание на поведението е направено от Боле по време на едно свое пътешествие през 1858 г., но още през втората половина на ХV век, те са обект на вниманието на човека.

Птицата е символ на Канарските острови, заедно с палмата Phoenix canariensis.^[2]

Описание

Канарчето може да варира от 10 до 12 cm на дължина и да има размах на крилата от 21 до 23,7 cm, както и тегло от 8,4 до 24,3 g (средно около 15 g).^[3]^[4]^[5]^[6]^[7] Мъжките имат основно жълто-зелена глава с по-жълто чело и лице.^[8] Долната част на корема и подопашието са белезникави, като отстрани имат тъмни черти. Горните части са сиво-зелени с тъмни черти, а задните части са мътно жълти.^[9] Женските са подобни на мъжките, но с по-сиви глави и гърди. Малките птички са кафеникави с тъмни черти.

Счита се за около 10% по-голямо и по-малко ярко от дивото канарче.^[3]

Галерия

Диво канарче
Спящо домашно канарче
Домашно канарче в летеж.
Канарче на клечка

Източници

↑ Serinus canaria (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ BOC – 1991/061. Viernes 10 de Mayo de 1991 – 577
↑ ^а ^б Snow, D. W. & Perrins, C. M. (1998). The Birds of the Western Palearctic concise ed. Oxford University Press. ISBN 0-19-854099-X.
↑ genomics.senescence.info
↑ birds.about.com // Архивиран от оригинала на 2013-01-20. Посетен на 2018-02-07.
↑ genomics.senescence.info
↑ CRC Handbook of Avian Body Masses by John B. Dunning Jr. (Editor). CRC Press (1992), ISBN 978-0-8493-4258-5.
↑ Clement, P., Harris, A., & and Davis, J. (1993). Finches and Sparrows. Helm ISBN 0-7136-8017-2.
↑ Tony Clarke, Chris Orgill & Tony Dudley (2006) Field Guide to the Birds of the Atlantic Islands, Christopher Helm, London.

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Serinus canaria (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] BOC – 1991/061. Viernes 10 de Mayo de 1991 – 577

[bwpc-3] а ^б Snow, D. W. & Perrins, C. M. (1998). The Birds of the Western Palearctic concise ed. Oxford University Press. ISBN 0-19-854099-X.

[4] s.senescence.info

[5] rds.about.com // Архивиран от оригинала на 2013-01-20. Посетен на 2018-02-07.

[6] s.senescence.info

[CRC-7] CRC Handbook of Avian Body Masses by John B. Dunning Jr. (Editor). CRC Press (1992), ISBN 978-0-8493-4258-5.

[finches-8] Clement, P., Harris, A., & and Davis, J. (1993). Finches and Sparrows. Helm ISBN 0-7136-8017-2.

[Atlantic-9] Tony Clarke, Chris Orgill & Tony Dudley (2006) Field Guide to the Birds of the Atlantic Islands, Christopher Helm, London.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]