Кашкадаринска област – Уикипедия

Кашкадаринска област Qashqadaryo viloyati
Страна	Узбекистан
Адм. център	Карши
Площ	28 570 km²
Население	3 213 300 души (2019) 112 души/km²
Райони (тумани)	13 + 2
Губернатор	Зафар Рузиев
Официален сайт	www.qashqadaryo.uz
Кашкадаринска област в Общомедия

Кашкадаринска област (на узбекски: Qashqadaryo viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 28 570 km² (4-то място по големина в Узбекистан, 6,38% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 3 213 300 души^[1] (3-то място по население в Узбекистан, 9,59% от нейното население). Административен център град Карши. Разстояние от Ташкент до Карши 518 km.

Всичките 12 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1926 г. (Карши) до 1982 г. (Янги-Нишан). На 20 януари 1943 г. т.нар. Каршински окръг на Бухарска област е преобразуван в Кашкадаринска област, която на 25 януари 1960 г. е закрита и територията ѝ отново е включена в състава на Бухарска област, но вече като Каршински район. На 7 февруари 1964 г. областта отново е създадена и от тази дата съществува в съвременните си граници.

Кашкадаринска област се намира в южната част на Узбекистан. На югозапад граничи с Туркменистан, на североизток – със Согдийска област на Таджикистан, на югоизток – със Сурхандаринска област, на северозапад – с Бухарска и Навойска област и на север – със Самаркандска област. В тези си граници заема площ от 28 570 km² (4-то място по големина в Узбекистан, 6,38% от нейната площ). Дължина от запад на изток 285 km, ширина от север на юг 150 km.^[2]

Кашкадаринска област е разположена в басейна на река Кашкадаря, а на изток в нея навлизат крайните западни разклонения на Хисаро-Алайската планинска система. По-голямата част от територията ѝ е равнинна, заета от Каршинската степ на северозапад, Нишанската степ на юг и пустинята Сундукли (източната част на пустинята Каракум) на югозапад. От североизток и югоизток тези степи се ограждат от западните разклонения на Зеравшанския и Хисарския хребети, като в последния, на границата със Сурхандаринска област се намира максималната височина на областта 4340 m (39°02′09″ с. ш. 67°34′39″ и. д. / 39.035833° с. ш. 67.5775° и. д.39.035833, 67.5775).^[2]

Климатът е рязко континентален, пустинен. Зимата е топла, със средна януарска температура в равнината от -0,2 °С до +0,8 °С. Лятото е горещо, сухо и продължително със средна юлска температура 31,5 °С. Този температурен режим е благоприятен за отглеждане на тънковлакнести сортове памук. През зимата се наблюдават епизодични заледявания, а през лятото са характерни сухите и горещи ветрове „гармсил“. Валежите падат основно през зимата и пролетта, като количеството им се колебае от 200 – 250 mm в равнинните до 500 mm в планинските и предпланинските райони.^[2]

Главната река е Кашкадаря, пресичаща областта от изток на запад и губеща се в пясъците на Каршинската степ. Основните ѝ притоци са Аксу, Яккабагдаря (Къзълдаря), Гузардаря и др., стичащи се от околните планини. Всички те имат предимно снежно подхранване и с ясно изразено пълноводие през пролетта и началото на лятото. За по-пълноценното използване на водите им за напояване са изградени няколко големи водохранилища: Чимкурганско на Кашкадаря, Камашинско на Яккабагдаря и Пачкамарско на Гузардаря. От Кашкадаря и от болшинството от притоците ѝ се отделят напоителни канали, образуващи оазиси на поливно земеделие: Китабо-Шахрисабски, Гузаро-Камашински и най-големия – Каршински.^[2]

В южните части на областта преобладават пясъчните пространства (пустинята Сундукли) и много такири, а в северната част – глинести равнини и солончаци. По долината на Кашкадаря са развити светли и типични сиви почви, солончаци, ливадни почви и др. В планините в разпространението на почвите се наблюдава поясна зоналност: типични сивоземни, тъмни сивоземни, канелени и планинско-ливадни почви. Пустинната част на областта е с бедна растителност (основно ефемери и пелин), а по долините на реките – влаголюбива растителност. Планините са покрити с редки гори и храсти, като преобладава арчата (средноазиатски вид хвойна). Ниските части на склоновете се използват за пасища. В планините обитават планински козел (архар), сърна, разнообразни хищници – кафява мечка, вълк, чакал, лисица и др., от птиците – кеклик, степен орел и др., а в пустинните райони – пустинни гризачи, антилопа джейран, влечуги, паяци, гущери и др.^[2]

На 1 януари 2019 г. населението на Кашкадаренска област област е наброявало 3 213 300 души (9,59% от населението на Узбекистан). Гъстота 112,47 души/km². Градско население 27%. В етническия състав преобладават узбеките 91,2%.^[1]

В административно-териториално отношение Кашкадаринска област се дели на 13 административни района (тумани)^[3], 12 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 11 града с районно подчинение и 123 селища от градски тип^[4].

1. Чиракчински район – административен център гр. Чиракчи, селища от градски тип 8 броя: Айрътам, Дам, Джар, Кукдала, Паканди, Пахтаабад, Уймавут, Чиял
2. Дехканабадски район – административен център сгт Карашина, селища от градски тип 2 + 1 броя: Бешбулак, Дехканабад
3. Гузарски район – административен център гр. Гузар, селища от градски тип 5 броя: Джарарък, Машъал, Обихаят, Ширали, Янгикент
4. Камашински район – административен център гр. Камаши, селища от градски тип 5 броя: Бадахшан, Баландчайла, Каратепа, Къзълтепа, Сарбазар
5. Каршински район – административен център гр. Бешкент, селища от градски тип 15 броя: Губдин, Ертепа, Джумабазар, Каучин, Кучкак, Лагман, Мирмиран, Мустакиллик, Навруз, Нукрабад, Сарай, Файзъабад, Ханабад, Шилви, Янгихаят
6. Касански район – административен център гр. Касан, селища от градски тип 14 броя: Абад, Актепа, Байгунди, Байтерек, Гувалак, Есабай, Истиклал, Куйи-Абран, Мудин, Пудина, Пулатъ, Рахимсуфи, Сурхан, Тулга
7. Касбийски район – административен център сгт Муглан, селища от градски тип 8 + 1 броя: Денау, Дустлик, Касби, Кухна-Катаган, Майманак, Фазли, Ходжакасби, Янгикишлак
8. Китабски район – административен център гр. Китаб, селища от градски тип 13 броя: Абиканда, Алакуйлак, Бектимир, Бешказак, Бештерак, Варганза, Панжди, Рускишлак, Сариасия, Сиваз, Ходжи, Яккатут, Янгиабад
9. Миришкорски район – административен център сгт Янги Миришкор, селища от градски тип 2 + 1 броя: Джейнау, Памук
10. Мубарекски район – административен център гр. Мубарек, селища от градски тип 5 броя: Каракум, Карлик, Кунашахар, Китай, Шайх
11. Нишански район – административен център гр. Янги-Нишан, градове 1 брой: Талимарджан; селища от градски тип 9 броя: Айдън, Акалтън, Гулистан, Нишан, Нуристан, Пахтаабад, Пахтачи, Самарканд, Сардаба
12. Шахрисабски район – административен център гр. Шахрисабз, селища от градски тип 19 броя: Аммоган-1, Андай, Карасу, Келдихаят, Кумкишлак, Кунчикар-Дарваза, Кутчи, Кушканат, Мираки, Навкат, Наматан, Темирчи, Уртакурган, Ходжахурасан, Чаршанбе, Чащепа, Чукуркишлак, Шаматан, Янгикишлак
13. Яккабагски район – административен център гр. Яккабаг, селища от градски тип 14 броя: Алакарга, Алакуйлак, Джаркиргиз, Едилбек, Ески-Яккабаг, Кайрагач, Каттабаг, Каттаган, Маданият, Мевазар, Самак, Туран, Уз, Чубран

• Карши – включва 1 селище от градски тип: Кашкадаря

• Бешкент
• Гузар
• Камаши
• Касан
• Китаб
• Мубарек
• Талимарджан
• Чиракчи
• Шахрисабз
• Яккабаг
• Янги-Нишан

Природните ресурси на областта включват значителни залежи от нефт и природен газ. В областта има и нефтопреработвателен завод, който е основа на индустрията в Кашкадаринската област. Други отрасли са преработката на вълна, текстилна промишленост, лека промишленост, хранително-вкусова промишленост и др. Селското стопанство се състои основно в отглеждане на памук, жито и екстензивно животновъдство.

• Официална страница Архив на оригинала от 2007-06-06 в Wayback Machine.

п б р Административно деление на Узбекистан Области Андижанска Бухарска Джизакска Кашкадаринска Навойска Наманганска Самаркандска Сурхандаринска Сърдаринска Ташкентска Ферганска Хорезъмска Град със статут на област Ташкент Автономна република Каракалпакстан Анклави Сух Шахимардан Чонг Кара Джангайл

Портал „География“          Портал „Узбекистан“