Ташкентска област – Уикипедия
Ташкентска област Toshkent viloyati | |
Страна | Узбекистан |
---|---|
Адм. център | Нурафшон |
Площ | 15 300 km² |
Население | 2 898 700 души (2019) 189 души/km² |
Райони (тумани) | 16 + 7 |
Губернатор | Рустан Холматов |
Официален сайт | www.tashvil.gov.uz |
Ташкентска област в Общомедия |
Ташкентска област (на узбекски: Toshkent viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 15 300 km² (8-о място по големина в Узбекистан, 3,42% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 898 700 души[1] (5-о място по население в Узбекистан, 8,65% от нейното население). Административен център град Нурафшон. Град Ташкент е отделна административна единица и не влиза в състава на областта като площ и население. Разстояние от Ташкент до Нурафшон 39 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Всичките 16 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1935 г. (Чирчик) до 1984 г. (Паркент). Ташкентска област е образувана на 15 януари 1938 г. и от тази дата границите ѝ не са променяни.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Ташкентска област е разположена в североизточна част на Узбекистан. На северозапад граничи с Туркестанска област на Казахстан, на североизток – с Таласка и Джалалабадска област на Киргизстан, на юг – със Согдийска област на Таджикистан, на изток – с Наманганска област и на запад – със Сърдаринска област. В тези си граници заема площ от 15 300 km² (8-о място по големина в Узбекистан, 3,42% от нейната площ, град Ташкент е отделна административна единица и не влиза в състава на областта). Дължина от североизток на югозапад 270 km, ширина от запад на изток 150 km.[2]
Североизточната и източната част на областта е заета от хребетите на Западен Тяншан: Чаткалски (3789 m), Курамински (3476 m), Угамски (3610 m) и Пскемски, последният с връх Аделунга 4301 m ( ), най-високата точка на областта. Големи райони на юг и югозапад представляват предпланинска равнина, полегато спускаща се на югозапад към река Сърдаря. Цялата територия на областта лежи в зона на активна сеизмичност.[2]
Климатът е континентален с влажна, относително мека зима и продължително горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -1,3 °C до -1,8 °C, средна юлска 26,8 °C. Годишната сума на валежите в равнината е 250 mm, в предпланинските райони 350 – 400 mm, а в планините – 500 mm, като голяма част от тях падат през пролетта. Снежна покривка се задържа предимно по планините. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.[2]
Основната водна артерия в областта е река Сърдаря, която тече по границата със Сърдаринска област с част от средното си течение на протежение от 125 km. Нейните десни притоци Чирчик (с притока си Пскем и др.) и Ахангаран имат снежно и ледниково подхранване и водите им се използват за напояване и добив на електроенергия (Чарвакско, Туябугузко водохранилище и др.).[2]
В равнинните райони почвите са сиви, в предпланинските (до височина 500 – 600 m) – типични сиви, по ниските части на склоновете на планините (до височина 1200 m) – тъмносиви, по-нагоре ливадно-кафяви, а след това ливадно-степни. По долните участъци на речните тераси, а също и в местата където подземните води са близко до повърхността са развити ливадни и блатни почви, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви. Цялата равнинна част на областта е заета от обработваеми земи, като само покрай бреговете на Сърдаря има малки, предимно тополови горички. В планините на височина до 1200 – 1400 m са разпространени планинските степи, нагоре следват редки гори от арча (вид средноазиатска хвойна), а районите над 2000 m са заети от субалпийски и алпийски пасища. В Ахангаранската долина (в долния горски пояс) е развита храстова растителност представена от орлов нокът, кучешка роза, барбарис и др. В равнината се срещат жълт лалугер, полска мишка, къртица, влечуги (степна костенурка, гущери и др.), чакал, заек. Предпланинските и планинските райони се обитават от бодлокож, планински овен, каменна гъска и др.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2019 г. населението на Ташкентска област област е наброявало 2 898 700 души (8,65% от населението на Узбекистан). Гъстота 189,46 души/km². Градско население 64,3%. Етнически състав: узбеки 66%, казахи 13%, руснаци 6%, таджики 5%, татари 2%, корейци 2% и др.[1]
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Ташкентска област се дели на 15 административни района (тумана), 16 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение и 97 селища от градски тип.[1][3]
Административна единица | Площ (km²) | Население (2017 г.) | Административен център | Население (2017 г.) | Разстояние до Нурафшон (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Град с областно подчинение | ||||||
1. Алмалик | ? | 127 493 | гр. Алмалик | 127 493 | 35 | |
2. Ангрен | ? | ? | гр. Ангрен | 183 586 | 82 | гр. Янгиабад, Красногорски, Нурабад, Чигирик |
3. Ахангаран | ? | 38 500 | гр. Ахангаран | 38 500 | 34 | |
4. Бекабад | ? | 93 015 | гр. Бекабад | 93 015 | 103 | |
5. Нурафшон | ? | 49 731 | гр. Нурафшон | 49 731 | - | |
6. Чирчик | ? | 154 631 | гр. Чирчик | 154 631 | 68 | |
7. Янгиюл | ? | 60 073 | гр. Янгиюл | 60 073 | 58 | |
Административен район (туман) | ||||||
7. Аккургански | 400 | 102 014 | гр. Аккурган | 10 800 | 36 | Алимкент, Хамзаабад |
6. Ахангарански | 3190 | 92 987 | гр. Ахангаран | 34 | Ейвалек, Карахтай, Телав, Янгарък | |
1. Бекабадски | 760 | 152 548 | сгт Зафар | 7167 | 82 | Бобур, Куркам, Хос, Янгибазар |
2. Бостанлъкски | 4940 | 165 558 | гр. Газалкент | 21 800 | 91 | Бурчмулла, Искандар, Коронкул, Курбонов, Кушкурган, Паргос, Сари Канли, Собир Рахимов, Сойлик, Талпин, Тулабе, Уенкулсай, Хужа, Хужакент, Хумсон, Чарвак, Чинор |
3. Букински | 590 | 121 582 | гр. Бука | 28 000 | 31 | |
11. Зангиатински | 220 | 193 005 | сгт Ешангузар | 6386 | 76 | Ахмад Ясави, Далигузар, Еркин, Зангиата, Куйошли, Назарбек, Пасдархон, Тарнов, Улугбуг, Уртааул, Ханабад |
5. Кибрайски | 560 | 195 097 | сгт Кибрай | 27 750 | 46 | Алишерабад, Алишер Навои, Аргин, Геофизика, Дурмон, Йошлик, Куприкбоши, Маданият, Мустакиллик, Нурафшон, Салар, Уймамут, Ункургон-1, Уткир, Х.Амиров |
10. Куйичирчикски | 560 | 104 828 | гр. Дустабад | 18 000 | 51 | Курганча, Пахтазор |
8. Паркентски | 1080 | 149 374 | гр. Паркент | 37 100 | 45 | Куйош, Кургантепа, Чинорли |
9. Пскентски | 790 | 97 947 | гр. Пскент | 24 400 | 16 | Муротали, Саид |
15. Ташкентски | ? | 175 508 | гр. Келес | 25 000 | 36 | Алишер Навои, Кашкарлик, Кенсай, Куксарай, М.Фозилов, Сабзавод, Хасанбой, Чигитай, Шамсиабад |
12. Уртачирчикски | 510 | 142 362 | гр. Нурафшон | - | Корасуф, Кучлик, Туябугуз, Шоликор, Янгихаят | |
4. Чиназки | 340 | 129 614 | гр. Чиназ | 12 120 | 68 | Алмазар, А.Темур, Бирлик, Гулзорабад, Дустлик, Кир, Пахта, Чорвадор, Янгичиназ |
14. Юкаръчирчикски | 440 | 131 163 | сгт Ятгибазар | 8360 | 35 | Китайтепа, Мирабад |
13. Янгиюлски | 432 | 202 701 | гр. Янгиюл | 58 | Бозсу, Гулбахор, Кирсадок, Ковунчи, Нов |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Давлат классификаторлари[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ташкентская область, т. 25, стр. 309 – 311
- ↑ Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан
|