Ташкентска област – Уикипедия

Ташкентска област Toshkent viloyati
Страна	Узбекистан
Адм. център	Нурафшон
Площ	15 300 km²
Население	2 898 700 души (2019) 189 души/km²
Райони (тумани)	16 + 7
Губернатор	Рустан Холматов
Официален сайт	www.tashvil.gov.uz
Ташкентска област в Общомедия

Ташкентска област (на узбекски: Toshkent viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 15 300 km² (8-о място по големина в Узбекистан, 3,42% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 898 700 души^[1] (5-о място по население в Узбекистан, 8,65% от нейното население). Административен център град Нурафшон. Град Ташкент е отделна административна единица и не влиза в състава на областта като площ и население. Разстояние от Ташкент до Нурафшон 39 km.

Всичките 16 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1935 г. (Чирчик) до 1984 г. (Паркент). Ташкентска област е образувана на 15 януари 1938 г. и от тази дата границите ѝ не са променяни.

Ташкентска област е разположена в североизточна част на Узбекистан. На северозапад граничи с Туркестанска област на Казахстан, на североизток – с Таласка и Джалалабадска област на Киргизстан, на юг – със Согдийска област на Таджикистан, на изток – с Наманганска област и на запад – със Сърдаринска област. В тези си граници заема площ от 15 300 km² (8-о място по големина в Узбекистан, 3,42% от нейната площ, град Ташкент е отделна административна единица и не влиза в състава на областта). Дължина от североизток на югозапад 270 km, ширина от запад на изток 150 km.^[2]

Североизточната и източната част на областта е заета от хребетите на Западен Тяншан: Чаткалски (3789 m), Курамински (3476 m), Угамски (3610 m) и Пскемски, последният с връх Аделунга 4301 m (42°09′19″ с. ш. 71°00′44″ и. д. / 42.155278° с. ш. 71.012222° и. д.42.155278, 71.012222), най-високата точка на областта. Големи райони на юг и югозапад представляват предпланинска равнина, полегато спускаща се на югозапад към река Сърдаря. Цялата територия на областта лежи в зона на активна сеизмичност.^[2]

Климатът е континентален с влажна, относително мека зима и продължително горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -1,3 °C до -1,8 °C, средна юлска 26,8 °C. Годишната сума на валежите в равнината е 250 mm, в предпланинските райони 350 – 400 mm, а в планините – 500 mm, като голяма част от тях падат през пролетта. Снежна покривка се задържа предимно по планините. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.^[2]

Основната водна артерия в областта е река Сърдаря, която тече по границата със Сърдаринска област с част от средното си течение на протежение от 125 km. Нейните десни притоци Чирчик (с притока си Пскем и др.) и Ахангаран имат снежно и ледниково подхранване и водите им се използват за напояване и добив на електроенергия (Чарвакско, Туябугузко водохранилище и др.).^[2]

В равнинните райони почвите са сиви, в предпланинските (до височина 500 – 600 m) – типични сиви, по ниските части на склоновете на планините (до височина 1200 m) – тъмносиви, по-нагоре ливадно-кафяви, а след това ливадно-степни. По долните участъци на речните тераси, а също и в местата където подземните води са близко до повърхността са развити ливадни и блатни почви, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви. Цялата равнинна част на областта е заета от обработваеми земи, като само покрай бреговете на Сърдаря има малки, предимно тополови горички. В планините на височина до 1200 – 1400 m са разпространени планинските степи, нагоре следват редки гори от арча (вид средноазиатска хвойна), а районите над 2000 m са заети от субалпийски и алпийски пасища. В Ахангаранската долина (в долния горски пояс) е развита храстова растителност представена от орлов нокът, кучешка роза, барбарис и др. В равнината се срещат жълт лалугер, полска мишка, къртица, влечуги (степна костенурка, гущери и др.), чакал, заек. Предпланинските и планинските райони се обитават от бодлокож, планински овен, каменна гъска и др.^[2]

На 1 януари 2019 г. населението на Ташкентска област област е наброявало 2 898 700 души (8,65% от населението на Узбекистан). Гъстота 189,46 души/km². Градско население 64,3%. Етнически състав: узбеки 66%, казахи 13%, руснаци 6%, таджики 5%, татари 2%, корейци 2% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Ташкентска област се дели на 15 административни района (тумана), 16 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение и 97 селища от градски тип.^[1][3]

п б р Административно деление на Узбекистан Области Андижанска Бухарска Джизакска Кашкадаринска Навойска Наманганска Самаркандска Сурхандаринска Сърдаринска Ташкентска Ферганска Хорезъмска Град със статут на област Ташкент Автономна република Каракалпакстан Анклави Сух Шахимардан Чонг Кара Джангайл

Портал „География“          Портал „Узбекистан“