Пентоза – Уикипедия
Пентозата е монозахарид с пет въглеродни атома.[1]
Пентозите се поделят на две групи: алдопентози с алдехидна функционална група при първия въглероден атом (C1') и кетопентози с кетонна функционална
група при втория (C2') или третия (C3') въглероден атом.
Алдопентози
[редактиране | редактиране на кода]Алдопентозите имат три асиметрични въглеродни атома, поради това съществуват цели осем стереоизомера.
D-Арабиноза | D-Ликсоза | D-Рибоза | D-Ксилоза |
L-Арабиноза | L-Ликсоза | L-Рибоза | L-Ксилоза |
Кетопентози
[редактиране | редактиране на кода]2-Кетопентозите са с два асиметрични въглеродни атома и затова са възможни само четири стереоизомера. 3-Кетопентози са много редки.
D-Рибулоза | D-Ксилулоза |
L-Рибулоза | L-Ксилулоза |
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]Алдехидните и кетонните групи в тези въглехидрати взаимодействат с хидроксилните функционални групи при процес на вътремолекулна дехидратация, при което се получават хемиацетали и хемикетали съответно. Получената структура се разглежда като производна на фурана, а пентозите се определят като фуранози. Пръстена може да се отваря и затваря спонтанно, при което се осъществява въртене между карбонилната група и съседния въглероден атом – водещо до съществуването на две конфигурации (α and β). Процесът е известен като муторотация.
Рибозата е важен компонент на РНК, а дезоксирибозата на ДНК.
Полимер съставен от пентозни мономери се нарича пентозан.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|