Тагатоза – Уикипедия
Тагатоза | |
---|---|
Обща информация | |
Наименование по IUPAC | (3S,4S,5R)-1,3,4,5,6- Pentahydroxy-hexan-2-1 |
Други имена | - |
Молекулна формула | C6H12O6 |
SMILES | ? |
3D структура | тук |
Моларна маса | 180.16 g/mol |
Външен вид | бели кристали |
CAS номер | 17598-81-1 |
Свойства | |
Плътност и фаза | - |
Разтворимост във вода | разтворим |
Точка на топене | 133 – 135 °C |
Точка на кипене | |
Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
Тагатозта е кетохексоза – монозахарид съставен от шест въглеродни атома и кето-група. Тя е подсладител. Често се открива в млечни продукти и има много близък цвят до захарта (захароза) като притежава 92% от нейната сладост, но само 38% от калориите и.
Тъй като се матаболизира по начин различен от този на захарозата, сукрозата има минимален ефект върху нивата на кръвната захар и инсулина. Тагатозата е и съществено по-безопасна за зъбното здраве.
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Тагатозата се среща с не особено големи количества в млечните продукти. Промишлено се произвежда от лактоза, която първо се хидролизира до глюкоза и галактоза. Галактозата се изомеризира при алаклни условия до D-тагатоза от калциев хидроксид (Ca(OH)2). Получената смес се пречиства, а такатозата се кристализира за да се получи твърд продукт.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]D-Тагатозата е патентована като подсладител през 1988 г. от G. Levin.[1] От окромври 2003 се произвежда промишлено като хранителна добавка. Употребява се предимно в САЩ, Канада и РЮА докато в Европейският съюз се очаква становището на Европейската агенция по безопасност на храните.
Структура
[редактиране | редактиране на кода]Във воден разтвор тагатозата формира фуранозни и пиранозни пръстени, като значително преобладават пиранозните форми.
D-Тагатоза | ||
---|---|---|
Линейна форма | Пръстена форма | |
α-D-Тагатофураноза 1% | β-D-Тагатофураноза 4% | |
α-D-Тагатопираноза 79% | β-D-Тагатопираноза 16% |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ A Natural Way to Stay Sweet. NASA. Посетен на 2 септември 2009. Архив на оригинала от 2005-01-06 в Wayback Machine..
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- FAO/WHO Recommendation
- Calorie Control Council Архив на оригинала от 2005-03-09 в Wayback Machine. -- consumer info from artificial sweetener manufacturers organization
- MD/Arla Foods settlement with Spherix Архив на оригинала от 2006-10-16 в Wayback Machine.
- Nutrilab products Архив на оригинала от 2011-09-16 в Wayback Machine.
|