Захароза – Уикипедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, проверка на информацията, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Захароза
Свойства
Формула	C₁₂H₂₂O₁₁
Моларна маса	342,116 u[1]
Плътност	1,59 g/cm³ (20 °C)[2]
Точка на топене	183 °C
Парно налягане	0 Pa (20 °C)
Опасности
NFPA 704	1 0 0
LD50	29,7  (плъхове)
Идентификатори
CAS номер	57-50-1
PubChem	5988
ChemSpider	5768
DrugBank	DB02772
KEGG	C00089
MeSH	D013395
ChEBI	17992
ChEMBL	CHEMBL253582
RTECS	WN6500000
SMILES	C(C1C(C(C(C(O1)OC2(C(C(C(O2)CO)O)O)CO)O)O)O)O
InChI	InChI=1S/C12H22O11/c13-1-4-6(16)8(18)9(19)11(21-4)23-12(3-15)10(20)7(17)5(2-14)22-12/h4-11,13-20H,1-3H2/t4-,5-,6-,7-,8+,9-,10+,11-,12+/m1/s1
InChI ключ	CZMRCDWAGMRECN-UGDNZRGBSA-N
UNII	C151H8M554
Gmelin	97695
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Захароза в Общомедия

Захарозата, известна още като сукроза (на латински: saccharum commune), е най-разпространената форма на рафинираната захар, наричана още бяла захар или трапез­на захар. Опростеното химично наименование на захарозата е 1-α-глюкопираноза-2-β-фруктофураноза.

Със същия молекулен състав като захарозата С₁₂Н₂₂О₁₁ са известни и други дизахариди като малтоза, лактоза и др. Те се различават от захарозата по вида и начина на свързване на двата монозахаридни остатъка.

Чистата захароза е безцветен кристален дизахарид със сладък вкус, дължащ се на наличието на голям брой (осем) хидроксилни групи в молекулата.

Захарозата се разтваря добре във вода, но практически е неразтворима в алкохол и неполярни разтворители.

При нагряване се стапя, като образува аморфна маса, наречена бонбонена захар. При висока температура тя карамелизира и се овъглява с отделяне на водни пари. При 160 °C се стопява.

Следователно молекулата на захарозата е изградена от въглеродни, водородни и кислородни атоми.

Сравнена с глюкозата, тя има еднакъв качествен, но различен количествен състав. Поради сходство между някои свойства на глюкозата и захарозата може да се очаква сходство и в техния строеж.

Както глюкозата, така и захарозата взаимодействат с прясно приготвен меден дихидроксид при обикновена температура, като се получава прозрачен тъмносин разтвор – качествена реакция за многовалентен алкохол със съседни (вицинални) хидроксилни групи.

${\displaystyle C_{12}H_{22}O_{11}+Cu(OH)_{2}\rightarrow C_{12}H_{22}O_{11}Cu+H_{2}O+1/2O_{2}}$

С амонячен разтвор на дисребърен оксид и с Фелингов реактив захарозата не реагира. Следователно, за разлика от глюкозата, в молекулата на захарозата няма свободна алдехидна група – т.е. тя не е редуктивна захар. Ако обаче се вари предварително воден разтвор на захароза в присъствие на минерална киселина (солна или сярна), която действа каталитично, разтворът проявява редукционни свойства. Причината е, че при тези условия захарозата се хидролизира до глюкоза и фруктоза, които са добри редуктори. Този процес е известен още като инверсия:

${\displaystyle C_{12}H_{22}O_{11}+H_{2}O\rightarrow C_{6}H_{12}O_{6}(glucose)+C_{6}H_{12}O_{6}(fructose)}$

Оттук може да се направи изводът, че молекулата на захарозата може да се разгледа като получена от една молекула глюкоза и една молекула фруктоза, свързани чрез отделяне на молекула вода между тях.

Захарозата може да се хидролизира не само в присъствие на киселина, но и под действието на ензима инвертаза. Сместа от равни количества глюкоза и фруктоза, която се получава при хидролиза на обикновената захар, се нарича инвертна захар. Инвертната захар трудно кристализира, поради което понякога се използва като заместител на пчелния мед, който съдържа естествена инвертна захар.

Тъй като захарозата съдържа алкохолни хидроксилни групи, тя може да се естерифицира и да взаимодейства с метални хидроксиди. Така напр. разтвор от варно мляко (Ca(OH)₂) се избистря, ако към него се прибави захароза, тъй като се образува разтворим калциев захарат. По такъв начин в производствени условия захарозата се пречиства от примесените към нея органични киселини, които образуват неразтворими калциеви соли.

Обикновената захар ферментира, тъй като спиртните дрожди съдържат ензима инвертаза, под действието на който тя се хидролизира на глюкоза и фруктоза, които директно ферментират до етилов алкохол. Усвояването на захарозата от организма също става след предварителната ѝ хидролиза.

• Захар

п б р Видове въглехидрати Общо: Алдоза · Кетоза · Фураноза · Пираноза Стереометрия Епимер · Аномер · Диастереомер · Енантиомер Монозахариди Диоза Алдодиоза (Гликолалдехид) Триози Кетотриоза (Дихидроксиацетон) · Алдотриоза (Глицералдехид) Тетроза Кетотетроза (Еритроза) · Алдотетроза (Еритроза, Треоза) Пентози Кетопентоза (Рибулоза, Ксилулоза) Алдопентоза (Рибоза, Арабиноза, Ксилоза, Ликсоза) Дезокси захари (Дезоксирибоза) Хексози Кетохексоза (Псикоза, Фруктоза, Сорбоза, Тагатоза) Алдохексоза (Алоза, Алтроза, Глюкоза, Маноза, Гулоза, Идоза, Галактоза, Талоза) Дезокси захари (Фукоза, Фукулоза, Рамноза) Хептози Кетохептоза (Седохептулоза, Манохептуоза) Захарни киселинии Алдонова киселина Глицеринова киселина · Ксилонова киселина · Глюконова киселина · Аскорбинова киселина Улозонова киселина Неураминова киселина · (Кетодезоксиоктулозонова киселина) Уронова киселина Глюкуронова киселина) · (Галактуронова киселина · Идуронова киселина Алдарова киселина Тартарова киселина · мезо-Галактарова киселина · Глюкарова киселина Кондензационни въглехидрати Дизахариди Сукроза · Лактоза · Малтоза · Трехалоза · Тураноза · Целобиоза Тризахариди Рафиноза · Мелезитоза · Малтотриоза Тетразахариди Акарбоза · Стахиоза Олигозахариди Фруктоолигозахариди (FOS) · Галактоолигозахариди (GOS) · Мананови олигозахариди (MOS) Полизахариди Глюкоза/Глюкани: Гликоген · Нишесте (Амилоза, Амилопектин) · Целулоза · Декстрин/Декстран · Бета-глюкан (Зимозан, Лентинан, Сизофиран) · Малтодекстрин Фруктоза/Фруктан: Инулин · Леван бета 2→6 Маноза/Манан Галактоза/Галактан N-ацетилглюкозамин: Хитин