Киевско войводство – Уикипедия

Киевско войводство
Województwo kijowskie
      
Герб
Войводството на картата на Жечпосполита (1619)Войводството на картата на Жечпосполита (1619)
Страна
ПровинцияМалополска провинция
Седалище на войводатаКийов, Житомеж
Седалище на СеймикаЖитомеж
Площок. 200 000 km²
Повяти
  • 9 (1471 – 1569)
  • 3 (1569 – 1667)
  • 2 (1667 – 1793)
Войводавиж: киевски войводи
Езициполски, рутенски
Киевско войводство в Общомедия

Киевското (Кийовското) войводство (на полски: Województwo kijowskie; на латински: Palatinatus Kioviensis) е административно-териториална единица в състава на Великото литовско княжество (1471 – 1569) и Жечпосполита (1569 – 1793). Административен център е град Киев, а от 1667 година град Житомеж.

Войводството е създадено чрез преобразуване на Киевското княжество през 1471 година от Кажимеж IV Ягелончик. Разделено е на девет повята – Мозирски, Любечки, Чарнобилски, Овручки, Житомежки, Кийовски, Остерски, Каньовски и Черкаски. След сключването на Люблинската уния през 1569 година и появата на Жечпосполита е присъединено към новосъздадената Малополска провинция на Полското кралство. Повятите са редуцирани до три – Кийовски, Овручки и Житомежки. В Сейма е представено от трима сенатори (епископа, войводата и кастелана) и шестима депутати.[1]

В резултат на договореното в Андрусовското примирие от 1667 година Киев е отстъпен на Руското царство за две години. През 1686 година Жечпосполита и Русия сключват т.нар. „Вечен мир“, според който източната част от войводството, намираща се на левия бряг на Днепър, както и Киев с околността му са присъединени към Руското царство.[2] Войводството престава да съществува в резултат на Второ разделяне на Жечпосполита през 1793 година, като територията му е присъединена към Руската империя.[3]

  1. Gloger, Zygmunt. Geografia historyczna ziem dawnej Polski. Kraków, Spółka Wydawnicza Polska, 1900. str. 247, 254. (на полски)
  2. Gloger, Zygmunt. Geografia historyczna ziem dawnej Polski. Kraków, Spółka Wydawnicza Polska, 1900. str. 247. (на полски)
  3. Atlas historii Polski. Warszawa, Demart, 2016. ISBN 978-83-7912-038-3. str. 52. (на полски)