Полоцко войводство – Уикипедия

Полоцко войводство
Województwo połockie
Знаме
      
Герб
Войводството на картата на Жечпосполита (1619)Войводството на картата на Жечпосполита (1619)
СтранаВелико литовско княжество, Жечпосполита
Седалище на войводата и СеймикаПолоцк, Ушач (1773 – 1793)
Площ21 800 km²
Войводавиж: полоцки войводи
Езициполски, рутенски
Полоцко войводство в Общомедия

Полоцкото войводство (на полски: Województwo połockie, на латински: Palatinatus Polocensis) е административно-териториална единица в състава на Великото литовско княжество и Жечпосполита. Административен център е град Полоцк, а от 1773 година град Ушач.

Войводството възниква около 1500 година като резултат от преобразуването на Полоцкото княжество. Територията му не е разделена на повяти. В Сейма на Жечпосполита е представено от двама сенатори (войводата и кастелана) и двама депутати.[1]

В резултат на първата подялба на Жечпосполита (1772) северната част на войводството с градовете Полоцк и Шебеж е анексирана от Руската империя. Държавната администрация се мести в град Ушач. При втората подялба на Жечпосполита (1793) и останалата му територия е анексирана от Русия.[2]

  1. Gloger, Zygmunt. Geografia historyczna ziem dawnej Polski. Kraków, Spółka Wydawnicza Polska, 1900. str. 298 - 299. (на полски)
  2. Atlas historii Polski. Warszawa, Demart, 2016. ISBN 978-83-7912-038-3. str. 52. (на полски)