Корейски език – Уикипедия

Корейски език 한국어 / 조선어
/ha(ː)n.ɡu.ɡʌ / tso.sʌn.mal/
Страна	Южна Корея, Северна Корея, Китай, Япония, САЩ, Канада, Малайзия, Русия
Регион	Източна Азия
Говорещи	77 300 000
Писменост	хангъл, ханча
Систематизация по Ethnologue
Изолирани Корейски Корейски
Официално положение
Официален в	Северна Корея  Южна Корея
Малцинствен в	Китай (префектура Йенбиен в окръг Чанбай)
Регулатор	Национален институт за корейски език (Южна Корея) Интитут по езикознание (Северна Корея)
Кодове
ISO 639-1	ko
ISO 639-2	kor
ISO 639-3	kor
Региони на говорене на корейския език
Уикипедия на Корейски език
Корейски език в Общомедия

Корейският език е език, който е роден за около 77 милиона корейци.^[1]

Той е официалният и национален език на Северна Корея и Южна Корея. В десетилетията след тяхното разделяне в средата на XX век се развиват две отделни книжовни норми на езика – хангуго (한국어) в Южна Корея и чосонмал (조선말) в Северна Корея, които се отличават главно в лексикално отношение. Извън Корея езикът имат статут на малцинствен в Корейската автономна префектура Йенбиен и Автономният окръг Чанбай в Китай. Той се говори и от корейската диаспора в Япония, Северна Америка и бившия Съветски съюз (корьо сарам).^[2]

Корейският език има няколко изчезнали днес родствени езика, заедно с които и с чеджудския език от остров Чеджудо образува малкото езиково семейство на корейските езици. Макар и родствени, корейският и чеджудският не са взаимно разбираеми. Смята се, че корейските езици са формирани в днешна Манджурия.^[2]

Корейският език дълго време е говорим език, съжителстващ с използвания писмено класически китайски. Към VI век се появяват първите писмени паметници на корейски, използващи адаптация на китайската писменост, наричана днес ханча. През XV век в Корея е създадена азбуката хангъл, адаптирана към корейската фонология и съставена от 24 основни букви и 27 сложни букви, съчетаващи основните. Двете писмености се използват успоредно в продължение на векове до налагането на хангъл с развитието на масовото образование през XX век. Днес ханча е напълно изоставена в Северна Корея, а в Южна Корея има ограничена употреба, главно в хуманитаристиката и историографията.

В началото на XXI век някои елементи на корейската култура получават популярност по света, явление, наричано Корейска вълна. Наред с нарасналото стопанско влияние на Южна Корея, увеличава интереса в много страни към изучаването на корейския като чужд език. В България корейски език се преподава в Софийския и Пловдивския университет, както и в 18-о средно училище „Уилям Гладстон“ в София.

Севременният корейски език произлиза от среднокорейския, използван през X-XVII век, а той от по-ранния старокорейски. Те, както и останалите корейски езици имат общ праезик – протокорейски. В езикознанието е обсъждана възможна родствена връзка на корейските и японските езици, но тази хипотеза се отхвърля от повечето съвременни лингвисти.^[3][4]

За протокорейския се смята, че се формира в днешна Манджурия преди да се разпространи в Корея, където преди това се говори език, сроден с японския.^[5][6] Смята се, че протокорейците, вече установили се в северната част на Корейския полуостров, се придвижват на юг около 300 година пр. Хр. и съжителстват там с японоезичните земеделци от културата Мумун, които постепенно асимилират. Двете езикови групи си взаимодействат активно, а последвалият ефект на основаване редуцира вътрешните вариации във всяка от тях.^[7] Подложен в продължение на столетия на силното влияние на Китай, в корейския език има много заемки от китайски.

Съвременният корейски език има няколко диалекта, които са близки, така че говорещите различни диалекти нямат проблем с общуването помежду си. Фактът, че всички корейци говорят и пишат на един език, е от голямо значение за запазването на обща национална идентичност и след разделянето на страната в две враждуващи държави. В същото време продължителното разделение започва да се отразява в двете независими книжовни норми в Северна и Южна Корея, включително под формата на различия в избора на произношение и лексика.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Хангъл (한글), корейската азбука (първоначално наречена Хунминджонгъм (훈민정음)) е създадена през 1446 г. от крал Седжонг (세종) и група придворни учени. Корейското писмо се научава бързо и писането с него е лесно. Това е допринесло за високото ниво на грамотност на корейците.

Корейската азбука днес се състои от четиридесет букви. С двайсет и една от тях се означават гласните (монофтонги и дифтонги), а с останалите деветнайсет – съгласните.

А) монофтонги

• ㅏ /а/
• ㅓ /о/
• ㅗ /о/
• ㅜ /у/
• ㅡ /ъ/
• ㅣ /и/
• ㅐ /е/
• ㅔ /е/

Гласните ㅐ и ㅔсе пишат различно, но в съвременния корейски няма разлика в тяхното произношение.

Б) дифтонги

• ㅑ /я/
• ㅕ /йо/
• ㅒ /йе/
• ㅖ /йе/
• ㅛ /йо/
• ㅠ /ю/
• ㅚ /уе/
• ㅙ /уе/
• ㅞ /уе/
• ㅟ /уи/
• ㅘ /уа/
• ㅝ /уо/
• ㅢ /ъй/

В) консонанти

(1) прости

• ㄱ /к, г/
• ㄴ /н/
• ㄷ /т, д/
• ㄹ /л, р/
• ㅁ /м/
• ㅂ /п, б/
• ㅅ /с, ш/
• ㅇ /нг/
• ㅈ /ч, дж/
• ㅎ /х/

ㄱ, ㄷ, ㅂ, ㅈ в началото на думата се произнасят като беззвучни съгласни /к/, /т/, /п/, /ч/. Когато са в позиция между звучни сегменти (гласни и съгласни /м/, /н/, /л/, /нг/), те стават звучни /г/, /д/, /б/, /дж/. Съгласната ㄹ се произнася като /л/, но когато се намира между две гласни или в началото на думи, които са заемки, произношението ѝ се променя в /р/. Съгласната ㅅ се произнася като /ш/, когато се намира пред гласните ㅑ, ㅒ, ㅕ, ㅛ, ㅠ, ㅣ.

(2) аспировани

• ㅊ /чх/
• ㅋ /кх/
• ㅌ /тх/
• ㅍ /пх/

Тук /х/ се изговаря с придихание, подобно на h в английския.

(3) глотализирани

• ㄲ /к/
• ㄸ /т/
• ㅃ /п/
• ㅆ /с/
• ㅉ /ч/

Глотализираните съгласни се произнасят с по-голяма сила, подобно съгласните, които се намират след /с/ в българския език.

Словоредът на корейския език е Подлог + Допълнение + Сказуемо. Той обаче не е строго определен. Освен сказуемото, което се намира в края на изречението, другите му части сравнително свободно могат да се местят.

Една от най-типичните особености на корейския език е сложната хоноративна система. Учтивостта се изразява с различни средства: различни глаголни окончания, учтиви глаголи, учтиви съществителни имена, някои форми за скромност.

Цитирани източници

• Hölzl, Andreas. A typology of questions in Northeast Asia and beyond: An ecological perspective. Language Science Press, 2018-08-29. ISBN 9783961101023. (на английски)
• Janhunen, Juha. Reconstructing the Language Map of Prehistorical Northeast Asia // Studia Orientalia (108). 2010. ... there are strong indications that the neighbouring Baekje state (in the southwest) was predominantly Japonic-speaking until it was linguistically Koreanized. (на английски)
• Lewis, M. Paul et al. Korean // Ethnologue: Languages of the World, Seventeenth edition. SIL International, 2014. Посетен на 2023-04-15. (на английски)
• Sohn, Ho-Min. The Korean Language. Cambridge, Cambridge University Press, 1999. ISBN 978-0-521-36123-1. (на английски)
• Vovin, Alexander. From Koguryo to Tamna: Slowly riding to the South with speakers of Proto-Korean // Korean Linguistics 15 (2). 2013. DOI:10.1075/kl.15.2.03vov. p. 222 – 240. (на английски)
• Vovin, Alexander. Origins of the Japanese Language // Oxford Research Encyclopedia of Linguistics. Oxford University Press, 2017. DOI:10.1093/acrefore/9780199384655.013.277. (на английски)
• Whitman, John. Northeast Asian Linguistic Ecology and the Advent of Rice Agriculture in Korea and Japan // Rice 4 (3). 2011-12-01. DOI:10.1007/s12284-011-9080-0. p. 149 – 158. (на английски)

• Транскрипция на корейските имена и думи в български текстове

Нормативен контрол AAT BNE BNF GND NLI J9U LCCN NDL NKC