Краешки говор – Уикипедия

Краешкият говор е български диалект, представител на преходната група югозападни говори[1]. Говори се в Кюстендилско краище, сред населението намиращо се предимно на територията на община Босилеград[2]. Преходен говор между няколко диалекта и не е еднороден по своите характеристики, а може да се раздели на няколко подговора, в зависимост от застъпването на праславянските *tj и *dj:

  • ч—дж подговор: ноч (нощ), вèджи (вежди)
  • к’—г’ подговор: нок’ (нощ), вèг’и (вежди)
  • шт—жд подговор: ношт (нощ), вежди (вежди)

Характерни особености

[редактиране | редактиране на кода]
  • Застъпници на стб. ѫ са
    • предимно у в ч—дж и к’—г’ подговорите – зуп (зъб).
    • предимно а в шт—жд подговора – зап (зъб).
  • Застъпници на стб. ъ са
    • предимно ъ в (ч—дж и к’—г’ подговорите) – сън (сън).
    • в по-редки случаи о и а – бòчва (бъчва), кàсно (късно).
  • Застъпници на стб. ь са
    • е (в по-източните краища) – ден, пес
    • ъ (в селищата към Трън и границата) – дън (ден), стàръц (старец)
    • колебание ъ-е (при кюстендилските села) – дън—ден, тъ̀нък—тèнок.
  • Сричкотворните р и л се изговарят винаги като ръ и лъ: гръ̀ло (гърло), жлът (жълт). Само ако е след устнена съгласна, лъ-групата се изговаря като у: вук, пу (плъх)
  • Липса на звук х: леп (хляб), орà (орах)
  • Озвучаване на ф до в във всички положения: вỳрн’а (фурна), кòва (кофа)
  • В 1 л. ед. ч. сег. време глаголите окончават само на -м, във всички спрежения, например плетèм (плета).
  • В 1 л. мн. ч. сег. време глаголите окончават
    • на -мо (предимно в к’—г’ подговора) – плетèмо (плетем).
    • на -ме (останалите подговори) – плетèме (плетем).
  • В 3 л. мн. ч. сег. време глаголите окончават
    • на -ев (предимно в к’—г’ подговора): плетèв (плетат)
    • на -а (предимно в шт—жд подговора): плетà (плетат)
    • на -ат, -ът (предимно в ч—дж подговора): плетъ̀т—плетàт (плетат)
  • Членуването за м. р. ед. ч. е
    • -ат (к’—г’ подговор)
    • -ът (по-северните селища)
    • -от (отделни селища)
    • -о (Босилеградско)

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 162
  2. ↑ Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. Книга XXXII. Кюстендилско Краище. София, изд. БАН, 1918.]
     Портал „Българска диалектология“         Портал „Българска диалектология“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Краешки_говор&oldid=9847616“.