Подбалкански говор – Уикипедия

Подбалкански говор
	Подбалкански говор
Страна	България, Украйна, Молдова
Регион	Стара планина
Говорещи	над 1 000 000
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Славянски; Южнославянски; Източни южнославянски; Български; Балкански говори; Подбалкански говор;
Официално положение
Официален в	-
Регулатор	Секция за българска диалектология и лингвистична география

Подбалканският говор, наричан още сливенски говор, е български диалект, представител на балканските говори.^[1] Говори се в обширен ареал на територията на Република България: Сливенско, Ямболско, Бургаско, Новозагорско, Старозагорско, Чирпанско, единични селища в Североизточна България, както и извън границата на България - в областта Бесарабия. Диалектът се използва общо от над един милион души.^[2] На юг говорът граничи с рупските говори.

Характеристики

Застъпване на ѣ в края на думите:
- ’а под ударение – дубр’à (добре), къд’à (къде), умр’à (умря)
- ъ без ударение – зѝм’ъ (зиме), лèт’ъ (лете), гòр’ъ (горе)
- е в окончания от старото двойствено число – крилè, раменè
Гласна а като застъпник на ѫ под ударение в глаголните окончания за 1 л. ед. ч. сег. време: читà (чета), измур’à (изморя)
Намаляване на неударената гласна и в ’ъ:
- пред твърди срички: ѝст’ъна (изстина)
- в следударено положение в суфиксите -ин, -ина, -ино и -ик: българ’ън (българин), бàб’ън (бабин), пундèлнък (понеделник).
Изговор а при ударените -а-окончания за женски род: мъглà, гурà.
Преглас дн⇒нн: пàнна (падна), сèнна (седна), дзàнницъ (задница)
Член за мъжки род: под ударение -ъ, без ударение -ạ.
Член за множествено число -ти: жинѝти (жените)
Крайно ударение при редица глаголи в минало свършено време.
Употреба на гъ вместо книжовното я в по-западните краища: дуведѝ гъ (доведи я)
Редукция на гласни: сига вместо сега, ина вместо една, вечи вместо вече.

Речник

Клич вместо ключ;
Мойше вместо можеше;
Използване на остарелите форми (по близки до старобългарските) излазям и влазям вместо излизам и влизам.

Източници

↑ Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 117
↑ Бояджиев, Живко. Увод в общото езикознание

[1] Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 117

[2] Бояджиев, Живко. Увод в общото езикознание

[1]

[2]