Красен (област Русе) – Уикипедия

Красен
Красен 43.739029, 25.980104 Красен
Общи данни
Население	618 души[1] (15 март 2024 г.) 20 души/km²
Землище	30,858 km²
Надм. височина	56 m
Пощ. код	7075
Тел. код	08152
МПС код	Р
ЕКАТТЕ	39520
Администрация
Държава	България
Област	Русе
Община    – кмет	Иваново Георги Миланов (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Красен Йорданка Чурова (ГЕРБ)
Красен в Общомедия

Крàсен е село в Северна България, област Русе, община Иваново.

Селото се намира на 16 км южно от Русе. Най-близки са селата Щръклево от изток, Божичен от запад, Басарбово от северозапад. В селото има много забележителности, които могат да се видят.

В началото си селото е възникнало на югозапад от сегашното си местоположение и с течение на годините постепенно се е премествало, докато достига сегашната си територия. През земите на Красен е преминавал пътя от Търново, през Червен към Дунава. Днес Красен е разположен в центъра на националния природен парк Русенски Лом.

Село Красен има богата история. Останали са следи от тракийска дейност още от Античността. Има няколко известни тракийски жертвеника, вдълбани в скалите. По-късно селището е било под контрола на Византия. Бурно развитие и разцвет търпи по време на Второто българско царство. Развива се християнството, изграждат се скални църкви, останки от които могат да бъдат открити и до днес, а в Иваново могат да бъдат разгледани и запазените до днес.

За името на селото съществуват множество легенди. Най-близо до истината е историята за съществуването на човек, наричан Дяда Красан, който е управлявал селището в зората на неговото създаване.

Село Красен е известено с ка­мен­ни­те си кариери. Варовикът е из­пол­з­ван от ве­ко­ве като строителен материал. Много сгради в гра­до­ве­те са об­ли­цо­ва­ни с ка­мен­ни плочи, из­ря­за­ни от ска­ли­те край селото. В из­кус­т­ве­ни­те га­ле­рии по-късно започва про­из­вод­с­т­во­то на кул­ти­ви­ра­ни гъби и е пос­т­ро­ен гъ­бо­за­вод за тяхната преработка, който впоследствие е затворен.

Жителите на с. Красен са християни.

В се­ло­то се на­ми­ра ед­на от най-ста­ри­те цър­к­ви сред се­ла­та от Поломието, пос­т­ро­ена ве­ро­ят­но през XVII век, която е вко­па­на в земята. Тя и днес се из­пол­з­ва за богослужения.

През 1942 г. до нея е пос­т­ро­ена нова църква, която не се поддържа и се саморазрушава.

Традиционният събор на селото е винаги през първата събота на септември.

Фестивалът на гъбата е в последната събота на май и събира хора от близките селища, за да се насладят на ястия, приготвени с основна съставка гъби.