Иваново (община) – Уикипедия

Иваново (община) 43.7, 25.983
Общи данни
Област	Област Русе
Площ	490,75 km²
Население	9 514 души
Адм. център	Иваново
Брой селища	13
Сайт	www.ivanovo.bg
Управление
Кмет	Георги Миланов (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (7) БСП-АБВ (4) ВМРО и Коалиция „Народен съюз“ (1) ДПС (1)
Иваново (община) в Общомедия

Община Иваново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Русе.

Общината се намира в централната част на област Русе. С площта си от 490,748 km² заема 2-ро място сред 8-те общини на областта, което съставлява 16,95% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Русе;
• на изток – община Ветово и община Цар Калоян, област Разград;
• на югоизток – община Опака, област Търговище;
• на югозапад – община Две могили;
• на запад – община Борово;
• на северозапад – Румъния.

Територията на община Иваново е разположена в най-западната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е равнинен и равнинно-хълмист с дълбоко всечени долини на реките Русенски Лом, Бели Лом, Черни Лом и Малки Лом спрямо околния терен. Източният район на общината заключен между дълбоките долини на реките Черни Лом на запад и Бели Лом на север се заема от крайните западни разклонения на Разградските височини, като тук преобладава хълмистият релеф. В тях, югозападно от село Церовец се намира максималната височина на общината – 353 m. На запад от долините на Русенски Лом и Бели Лом до река Дунав на северозапад релефът е равнинно-хълмист с по-загладени форми. Северно от село Пиргово, на брега на река Дунав се намира най-ниската точка на община Иваново – 16 m н.в.

По северозападната граница на общината с Румъния на протежение от 14 km (от km 507 до km 521, километрите се отчитат нагоре от устието на реката) преминава част от долното течение на река Дунав.

На около 3 km източно от село Иваново на 46 m н.в. се сливат реките Бели Лом и Черни Лом и дават началото на река Русенски Лом. Тя протича през община Иваново с повече от половината от цялото си течение в северозападна посока, в много дълбока, каньоновидна долина с множество меандри. Преминава покрай селата Божичен и Красен и северозападно от последното напуска нейните предели. Река Бели Лом (дясна съставяща на Русенски Лом) навлиза в общината източно от село Нисово и по цялото си протежение до сливането си с Черни Лом тече на запад в много дълбока каньоновидна долина с множество меандри. Западно от село Нисово отляво в нея се влива най-големият ѝ приток – река Малки Лом. Тя навлиза в общината източно от село Сваленик, минава през селото и тече до устието си в северозападна посока също в много дълбока (на место до 100 m спрямо околния терен) каньоновидна долина с множество меандри. Долината на река Черни Лом се характеризира със същите показатели както на предишните две реки, като на места дълбочината на долината ѝ надхвърля 100 m. Реката навлиза в общината южно от село Табачка и с множество меандри се насочва на изток. При село Червен завива на север, а след това на северозапад и достига до село Кошов. От там главното ѝ направление става северно и след около 6-7 km се слива с река Бели Лом, като двете дават началото на Русенски Лом.

Поречията и на четирите реки са включени в Природния парк „Русенски Лом“, обявен за защитена територия през 1970 г. Богатото биологично разнообразие, уникалният ландшафт и забележителното културно-историческо наследство превръщат парка в притегателен център за развитието на вътрешен и международен туризъм.

Климатът е умереноконтинентален. Лятото е сухо и горещо. Средната годишна температура е около 12 °C, средната юлска 20 – 22 °C, а средната януарска – от 0 °C до -3 °C. Средногодишното количество на валежите е 550 – 650 мм.

Почвите са разнообразни (черноземни – 91%, сиви горски, алувиални и алувиално-ливадни) и са подходящи за отглеждане на зеленчуци, зърнени и фуражни култури, лозя и др.

В община Иваново преобладава степната растителна формация. Природните условия са предопределили образуването на три вегетационни растителни типа. Върху алувиално-ливадните почви с високо ниво на подпочвени води и по-влажен микроклимат край река Дунав са разпространени влаголюбиви растителни видове – върба, бяла, черна и канадска топола др. Горите са с площ 43 602 дка, което е 11% от общата територия. Основните дървесни видове са черен, летен и зимен дъб; акация, липа, орех, топола, бряст, келев габър и др. Храстите са представени от смрадлика, глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др., а от тревистите растения – житни треви, кувило, коприва, кокиче, минзухар, синчец, бръшлян и др.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 13 населени места с общо население от 7651 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• между 1920 и 1923 г. – н.м. Дикилиташки ханове (от с. Мечка) е призната за отделно населено място – м. Дикили таш без административен акт;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Пиргос на с. Пиргово;

– преименува м. Дикили таш на м. Стълпище;

• МЗ № 764/обн. 07. 06.1943 г. – признава н.м. Гара Иваново за отделно населено място – гар.с. Гара Иваново;
• Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – заличава с. Иваново и го присъединява като квартал на гар.с. Гара Иваново;

– признава гар.с. Гара Иваново за с. Иваново;

• Указ № 958/обн. 28.12.1965 г. – заличава м. Стълпище поради изселване;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Щръкльово (Щърклево) на с. Щръклево;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя селата Красен, Нисово и Щръклево заедно с техните землища от бившата община Щръклево и ги присъединява към Община Иваново;

– отделя селата Сваленик и Церовец заедно с техните землища от бившата Община Щръклево, област Русе и ги присъединява към община Хлебарово, Област Разград;

• Указ № 423/обн. 26.09.2003 г. – отделя селата Сваленик и Церовец заедно с техните землища от община Цар Калоян, област Разград и ги присъединява към Община Иваново, област Русе;

От север на юг, през средата на общината преминава участък от 17,9 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 95,3 km:

• участък от 14,7 km от Републикански път I-2 (от km 16,6 до km 31,3);
• участък от 14,8 km от Републикански път I-5 (от km 12,8 до km 27,6);
• началният участък от 19,8 km от Републикански път II-52 (от km 0 до km 19,8);
• началният участък от 28,3 km от Републикански път III-202 (от km 0 до km 28,3);
• участък от 17,7 km от Републикански път III-501 (от km 8,6 до km 26,3).

• Лист от карта K-35-4. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-5. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-17. Мащаб: 1 : 100 000.

• Официален сайт на община Иваново

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.