Кюрдски езици – Уикипедия
Кюрдски езици كوردی, Kurdî, К'урди | |
Землище на разпространение | |
Разпространение | Турция, Ирак, Иран, Сирия, Армения, Ливан |
---|---|
Говорени от | 34 050 000 души |
Систематизация по Ethnologue виж | |
Кюрдски езици в Общомедия |
Кюрдският език е ирански език, който се говори в областта, наречена Кюрдистан, в това число кюрдското население в Иран, Ирак, Сирия и Турция.
Кюрдският език принадлежи към западната подгрупа на иранските езици, която е част от индо-иранския клон на индоевропейското езиково семейство. Най-близки до кюрдския език са балуджки, гилянски и талишки езици, като всички те спадат към северозападния клон на иранските езици. Персийският език, който спада към югозападния клон, също се смята за сходен език, въпреки че различията между кюрдски и персийски са повече от сходствата.
Кюрдският език е официален език в Ирак, Използва се и от част от кюрдското население в Турция, Сирия и Иран.
В Иран, макар и да се използва в местните медии вестници, не се позволява да се използва в училищата. В резултат на това ограничение много ирански кюрди заминават за Ирак, където могат да учат родния си език. В началото на 20 век страните, които контролират областите, в които се говори кюрдски отказват да го приемат като официален език и налагат ограничения за използването му. Днес той е официален език само в Ирак. В Турция използването на кюрдски е разрешено, но с известни ограничения; В Иран се използва за някои публикации, но не се позволява да се използва в училищата. Сирия все още се противопоставя на използването на кюрдски в страната.
Освен множестово частни телевизионни канали излъчващи на кюрдки език, в Турция има и специален канал ТРТ6, който предава 24 часа на кюрдски език.
Писменост
[редактиране | редактиране на кода]За записване на кюрдския език е възможно да се използват три различни писмени системи. В Иран и Ирак най-често се използва променена версия на арабицата, въпреки че в Ирак се употребява и латиницата. В Турция и Сирия също се използва латинската азбука. Кюрдите от бившия СССР използват видоизменена кирилица. Съществува предложение за обща международно призната кюрдска азбука, която се основава на ISO-8859-1.
Курманджи (латиница) | Йекгърту | Курманджи (кирилица) | Сорани – самостоятелни букви | Сорани – начални букви | Сорани – среднословни букви | Сорани – краесловни букви | МФА (звук) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
A a | A a | A a | ا | ئا | — | ـا | [aː] |
B b | B b | Б б | ﺏ | ﺑ | ـبـ | ـب | [b] |
C c | J j | Щ щ | на арабски: ﺝ | на арабски: ﺟ | на арабски: ـجـ | на арабски: ـج | [d͡ʒ] |
Ç ç | C c | Ч ч | на арабски: چ | на арабски: ﭼ | на арабски: ـچـ | на арабски: ـچ | [t͡ʃ] |
D d | D d | Д д | на арабски: ﺩ | — | на арабски: ــد | [d] | |
E e | E e | Ә ә | на арабски: ﮦ | на арабски: ﺋﮫ | — | на арабски: ﮫ | [ɛː] |
Ê ê | É é | E e(Э э) | на арабски: ێ | на арабски: ئێـ | на арабски: ـێـ | на арабски: ـێ | [e] |
F f | F f | Ф ф | на арабски: ﻑ | на арабски: ﻓ | на арабски: ـفـ | на арабски: ﻒ | [f] |
G g | G g | Г г | на арабски: ﮒ | на арабски: ﮔ | на арабски: ـگـ | на арабски: ـگ | [ɡ] |
H h | H h | h h | на арабски: ﻫ | на арабски: ﻫ | на арабски: ـهـ | на арабски: ـهـ | [h] |
Ḧ ḧ[1] | H' h' | h’ h’ | на арабски: ح | на арабски: حـ | на арабски: ـحـ | на арабски: ـح | [ħ] |
— | ' | — | на арабски: ع | на арабски: عـ | на арабски: ـعـ | на арабски: ـع | [ʕ] |
I i | I i | Ь ь | — | [ɯ] | |||
Î î | Í í | И и | на арабски: ﯼ | на арабски: ﺋﯾ | на арабски: ـيـ | на арабски: ﯽ | [iː] |
J j | Jh jh | Ж ж | на арабски: ﮊ | — | на арабски: ـژ | [ʒ] | |
K k | K k | K k | на арабски: ﮎ | на арабски: ﮐ | на арабски: ـکـ | на арабски: ﮏ | [k] |
L l | L l | Л л | на арабски: ﻝ | на арабски: ﻟ | на арабски: ـلـ | на арабски: ـل | [l] |
— | ll | Л’ л’ | на арабски: ڵ; на арабски: ڶ | на арабски: ڵــ; на арабски: ڶــ | на арабски: ـڵـ; на арабски: ـڶـ | на арабски: ـڵ; на арабски: ـڶ | [lˁ] |
M m | M m | M m | на арабски: ﻡ | на арабски: ﻣ | на арабски: ـمـ | на арабски: ـم | [m] |
N n | N n | Н н | на арабски: ﻥ | на арабски: ﻧ | на арабски: ـنـ | на арабски: ـن | [n] |
O o | O o | O o | на арабски: ۆ | на арабски: ئۆ | - | на арабски: ـۆ | [o] |
P p | P p | П п | на арабски: پ | на арабски: پــ | на арабски: ـپـ | на арабски: ـپ | [p] |
Q q | Q q | Ԛ ԛ | на арабски: ﻕ | на арабски: ﻗ | на арабски: ـقـ | на арабски: ـق | [q] |
R r | R r | P p | на арабски: ﺭ | — | на арабски: ـر | [r] | |
— | rr | Р’ р’ | на арабски: ڕ; на арабски: ڒ; на арабски: ڔ | — | на арабски: ـڕ; на арабски: ـڒ; на арабски: ـڔ | [r] | |
S s | S s | C c | на арабски: ﺱ | на арабски: ﺳ | на арабски: ـسـ | на арабски: ـس | [s] |
Ş ş | Sh sh | Ш ш | на арабски: ﺵ | на арабски: ﺷ | на арабски: ـشـ | на арабски: ـش | [ʃ] |
T t | T t | T т | на арабски: ﺕ | на арабски: ﺗ | на арабски: ـتـ | на арабски: ـت | [t] |
U u | U u | Ö ö | на арабски: ﻭ | — | на арабски: ـو | [œ] | |
Û û | Ú ú | У у | на арабски: ﻭﻭ ۇ | — | на арабски: ـوﻭ ـۇ | [uː] | |
— | Ù ù | — | на арабски: ۈ | — | на арабски: ـۈ | [ʉː] | |
V v | V v | B в | на арабски: ڤ ۋ | на арабски: ڤـ | на арабски: ـڤـ | на арабски: ـڤ ـۋ | [v] |
W w | W w | Ԝ ԝ | на арабски: ﻭ | — | на арабски: ـو | [w] | |
X x | X x | X x | на арабски: ﺥ | на арабски: ﺧ | на арабски: ـخـ | на арабски: ـخ | [x] |
Ẍ ẍ[1] | X' x' | Ѓ ѓ | на арабски: ﻍ | на арабски: ﻏ | на арабски: ـغـ | на арабски: ـغ | [ʁ] |
Y y | Y y | Й й | на арабски: ﯼ | на арабски: يـ | — | [j] | |
Z z | Z z | З з | на арабски: ﺯ | — | на арабски: ـز | [z] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Bedirxan, Celadet Ali и др. Elfabeya kurdî & Bingehên gramera kurdmancî (pdf) // NEFEL, 2002.
|