Леонид Кучма – Уикипедия

Леонид Кучма Леонід Кучма
Кучма през 2019 г.
2-ри президент на Украйна
Мандат	19 юли 1994 – 23 януари 2005
Премиер(и)	Виталий Масол Евген Марчук Павло Лазаренко Валерий Пустовойтенко Виктор Юшченко Анатолий Кинах Виктор Янукович
Предшественик	Леонид Кравчук
Наследник	Виктор Юшченко
Лична информация
Роден	9 август 1938 г. (86 г.) Чайкине, СССР (дн. Украйна)
Религия	Православна църква
Съпруга	Людмила Кучма
Деца	1
Полит. партия	независим (1991 –) КПСС (1960 – 1991)
Образование	Днепропетровски национален университет
Професия	политик
Подпис
Леонид Кучма в Общомедия

Леонѝд Данѝлович Ку̀чма (на украински: Леонід Данилович Кучма, роден на 9 август 1938 г.) е виден украински политик, единственият двукратен президент на Украйна.

Кучма е вторият министър-председател от 13 октомври 1992 до 21 септември 1993 г. и вторият президент на независима Украйна от 19 юли 1994 до 23 януари 2005 г. Той е председател на Съвета на държавните глави на ОНД от 29 януари 2003 до 16 септември 2004 г.

След президентството е председател на контактната група по урегулиране на конфликта в Донбас в периодите 2015 – 2018 и 2019 – 2020 г.

Кучма е роден в с. Чайкине, Черниговска област, Украинска ССР, СССР на 9 август 1938 г. Баща му работи в лесничейство, загива във Великата отечествена война. Майка му работи в колхоз, сама отглежда техните 3 деца.

Кучма завършва Физико-техническия факултет на Днепропетровскския държавен университет (дн. Днипровски национален университет) с квалификация „инженер-механик“ през 1960 г.

Кандидат е на техническите науки,^[1] университетски професор,^[2] академик на Международната академия по астронавтика^[3] в Стокхолм.

Става член на Комунистическата партия на Съветския съюз през 1960 г. Сключва брак през 1967 г. с Людмила Талалаева (р. 1940), осиновена дъщеря на Генадий Туманов, заместник главен инженер на ПО „Южмаш“ в Днепропетровск. Тъст му обаче не е бил министър на средното машиностроене на СССР, както се твърди в публикации в интернет.^[4] Със съпругата си имат дъщеря (1970) и 3 внуци от нея.

След дипломирането си Кучма работи в ракетно-космическата област за конструкторското бюро „Южное“ (на украински: „Південне“) в Днепропетровск. На 28 години става технически ръководител на изпитанията на ракетата „Циклон-2“ на космодрума Байконур в Казахска ССР. Получава Ленинска премия като инженер-ракетостроител (1979).

На 38 години Кучма е избран за секретар на партийния комитет на КПСС в ПО „Южмаш“ и член на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна (част от КПСС). Делегат е на XXVII (1986) и XXVIII (1990) конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз.

През 1982 г. Кучма е назначен за първи заместник генерален конструктор на КБ „Южное“, а през 1986 – 1992 г. заема длъжността генерален директор на производственото обединение „Южен машиностроителен завод“ („Южмаш“) в Днепропетровск, произвеждащо ракетно-космическа техника и друга наукоемка продукция.

Между 1990 и 1992 г. Кучма е член на Върховната рада (украинския парламент). Съосновател е на Академията за технологични науки на Украйна през 1991 г.

Кучма става министър-председател на Украйна през 1992 г. Страната е в икономическа криза – хиперинфлация от 2000 %, бюджетен дефицит в размер на 14 % от БВП, спад на БВП от 10 %.

Поставя като условие за заемане на премиерската длъжност предоставяне за 6 месеца на безпрецедентно широки пълномощия, като право да издава приравнени на закони декрети и да назначава ръководители на регионите. Тези искания са удовлетворени с приемането на Закон № 2796-XII от 18 ноември 1992 г. Той настоява обаче този закон да бъде продължен след изтичането на срока му на действие, но получава отказ от парламента и се оттегля.

Подава оставката си от премиерския пост през септември 1993 г. Става президент на Съюза на промишлениците и предпремачите на Украйна през декември 1993 г. Отново е избран за народен депутат през март 1994 г.

Кандидатира се успешно за президент през 1994 г. с програма за стимулиране на икономиката чрез възстановяване на икономическите отношения с Русия и по-бързи пропазарни реформи. Преизбран е за втори мандат през 1999 г.

По време на неговото президентство украинската икономика отбелязва значителен растеж, украинско-руските отношения започват да се подобряват.

През 2000 г. президентът Кучма подписва закон за отмяната на смъртното наказание в Украйна^[5].

През октомври 1994 г. Кучма обявява цялостна икономическа реформа, включително намаляване на субсидиите и премахване на ценовия контрол, по-ниски данъци, приватизация на промишлеността и селското стопанство, както и реформи по валутата и банковото дело. Парламентът одобрява основните точки от плана. Международният валутен фонд обещава заем от 360 милиона долара за започване на реформите.

На 31 май 1997 г. Кучма подписва „Договор за приятелство, сътрудничество и партньорство“ с Русия, която одобрява кръга от преговори със страните от ОНД. Освен това президентът се позовава на руския като „официален език“. Той подписва специален договор за партньорство с НАТО и дори изтъква възможността за членство в алианса.

Леонид Кучма е удостоен с множество награди – ордени, медали, почетни звания и други отличия на СССР, Украйна и други държави и организации. Сред тях са:

• орден „Червено знаме на труда“ (1976)
• Ленинска премия (1979)
• Държавна премия на Украйна за наука и техника (1993)

Обявен е за почетен гражданин на градове и област:

• в Украйна: Донецка област, Белгород Днестровски, Днепропетровск, Кривой рог, Полтава, Севастопол;
• другаде: Бишкек (Киргизстан), Ереван (Армения).

• 2000 – „Вірю в український народ“. Київ: Видавничий дім „Альтернативи“ (сборник с речи).
• 2001 – „Про найголовніше“.
• 2003 – „Україна – не Росія“.
• 2004 – „Своїм шляхом. Роздуми про економічні реформи в Україні“.

• Костянтин Бондаренко. Леонід Кучма: портрет на фоні епохи. Харків: Фоліо, 2007, 636 с.

Нормативен контрол CiNii FAST GND ISNI NLI J9U LCCN LNB NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Политика“          Портал „Украйна“          Портал „Съветски съюз“