Ливадища – Уикипедия

Тази статия е за историческото село в Неврокопско. За селото в Солунско вижте Ливадаки (дем Солунски залив).
Ливадища
Λιβαδάκι
— село —
Гърция
41.3819° с. ш. 23.9764° и. д.
Ливадища
Източна Македония и Тракия
41.3819° с. ш. 23.9764° и. д.
Ливадища
Драмско
41.3819° с. ш. 23.9764° и. д.
Ливадища
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Надм. височина680 m

Ливадища (на гръцки: Λιβαδάκι, Ливадаки, катаревуса Λιβαδάκιον, Ливадакион, до 1927 година Λειβάδιστα, Ливадиста[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Ливадища се намира на 680 m надморска височина[2] в прохода, който води от Белотинци към долината на Места.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Ливадища е от ливада и уголемителна наставка.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ливадища е българско село в Неврокопска каза на Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ливадища като село с 52 български къщи.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ливадиста (Livadista), Мелнишка епархия, живеят 450 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ливадища (Livadischta) е посочено като село с 52 домакинства и 180 жители-българи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Ливадища, на 7 1/2 часа на ЮИ от Неврокоп; лежи в едно долище между един поток. Околност планиниста и богата с гора: бук, елха, бор. Токо речи всички зидари; отиват по Драмско за работа. Църква св. Богородица, четат смесено; училище само българско с 20 ученика. 75 къщи само българе.[7] “

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ливадища е българско християнско селище. В него живеят 450 българи християни.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година в Ливадища (Λειβάδιστα) живеят 482 души.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Ливадища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат български войски. След Междусъюзническата обаче селото остава в Гърция. До 1920 година половината население на селото се изселва в България. След Търлиския инцидент в 1924 година и останалата част от жителите на селото - официално 266 души, се изселва в България.[2] В селото са настанени гръцки бежанци от Турция. През 1927 година името на селото е сменено от на Ливадаки (Λιβαδάκι).[11] Към 1928 година броят на гръцките бежански семейства в Ливадища е 45, а жителите на селото са 142 на брой.[12]

Селото е обезлюдено през 60-те години.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 482[2] 265[2] 123[2] 126[2] 12[2] 32[2]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Ливадища
  • Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина[13]
  • Георги Константинов Германов (1896 – 1938), български комунистически деец
  • Иван Коцев Атанасов (1899 – 1944), български комунистически деец, ятак[14]
  • Костадин Ливадишалията, български революционер, четник при Филип Цветанов
  • Райчо Костадинов Германов (18 април 1908 – 2 март 1944), български комунистически деец, общ работник в Пловдив, партизанин от отряд „Антон Иванов“, убит при преследването на антонивановци в местността Кьошка[15]
  • Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, четата на Стоян Мълчанков[16]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 177. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 152.
  4. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  7. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  9. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  11. ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  14. ↑ Списък на убити партизани
  15. ↑ Ломева, Славка Г. Дейци от Пловдивския край, загинали в антифашистката борба, 1923 – 1944 г. Библиографски указател. Пловдив, Окръжна библиотека „Иван Вазов“, 1964. с. 49.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ливадища&oldid=12188164“.