Ливадища – Уикипедия

Тази статия е за историческото село в Неврокопско. За селото в Солунско вижте Ливадаки (дем Солунски залив).

Ливадища
Λιβαδάκι
— село —
Гърция
41.3819° с. ш. 23.9764° и. д.
Ливадища
Източна Македония и Тракия
41.3819° с. ш. 23.9764° и. д.
Ливадища
Драмско
41.3819° с. ш. 23.9764° и. д.
Ливадища
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Надм. височина680 m

Ливадища (на гръцки: Λιβαδάκι, Ливадаки, катаревуса Λιβαδάκιον, Ливадакион, до 1927 година Λειβάδιστα, Ливадиста[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

Ливадища се намира на 680 m надморска височина[2] в прохода, който води от Белотинци към долината на Места.

Според Йордан Н. Иванов името Ливадища е от ливада и уголемителна наставка.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ливадища е българско село в Неврокопска каза на Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ливадища като село с 52 български къщи.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ливадиста (Livadista), Мелнишка епархия, живеят 450 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ливадища (Livadischta) е посочено като село с 52 домакинства и 180 жители-българи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ливадища, на 7 1/2 часа на ЮИ от Неврокоп; лежи в едно долище между един поток. Околност планиниста и богата с гора: бук, елха, бор. Токо речи всички зидари; отиват по Драмско за работа. Църква св. Богородица, четат смесено; училище само българско с 20 ученика. 75 къщи само българе.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ливадища е българско християнско селище. В него живеят 450 българи християни.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година в Ливадища (Λειβάδιστα) живеят 482 души.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Ливадища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

През войната в селото влизат български войски. След Междусъюзническата обаче селото остава в Гърция. До 1920 година половината население на селото се изселва в България. След Търлиския инцидент в 1924 година и останалата част от жителите на селото - официално 266 души, се изселва в България.[2] В селото са настанени гръцки бежанци от Турция. През 1927 година името на селото е сменено от на Ливадаки (Λιβαδάκι).[11] Към 1928 година броят на гръцките бежански семейства в Ливадища е 45, а жителите на селото са 142 на брой.[12]

Селото е обезлюдено през 60-те години.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 482[2] 265[2] 123[2] 126[2] 12[2] 32[2]
Родени в Ливадища
  • Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина[13]
  • Георги Константинов Германов (1896 – 1938), български комунистически деец
  • Иван Коцев Атанасов (1899 – 1944), български комунистически деец, ятак[14]
  • Костадин Ливадишалията, български революционер, четник при Филип Цветанов
  • Райчо Костадинов Германов (18 април 1908 – 2 март 1944), български комунистически деец, общ работник в Пловдив, партизанин от отряд „Антон Иванов“, убит при преследването на антонивановци в местността Кьошка[15]
  • Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, четата на Стоян Мълчанков[16]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 177. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 152.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  11. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  14. Списък на убити партизани
  15. Ломева, Славка Г. Дейци от Пловдивския край, загинали в антифашистката борба, 1923 – 1944 г. Библиографски указател. Пловдив, Окръжна библиотека „Иван Вазов“, 1964. с. 49.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.